1Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
1Ingatlah, ya TUHAN, apa yang terjadi atas kami. Pandanglah kami, dan lihatlah kehinaan kami.
2Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
2Harta warisan kami jatuh ke tangan orang lain, rumah-rumah kami didiami orang asing.
3Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
3Ayah kami telah dibunuh musuh; kini ibu kami janda, dan kami piatu.
4Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
4Air minum dan kayu api harus kami beli.
5Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
5Seperti hewan, kami dipaksa bekerja berat, kami lelah, tetapi tak diberi waktu istirahat.
6Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
6Kami pergi mengemis di Mesir, kami minta makanan di Asyur.
7Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
7Leluhur kami berdosa, kini mereka sudah tiada; tapi kami harus menderita, karena dosa-dosa mereka.
8Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
8Kami diperintah oleh orang-orang yang tak lebih dari hamba; tiada yang berkuasa melepaskan kami dari mereka.
9Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.
9Di luar kota, pembunuh berkeliaran; nyawa kami terancam ketika mencari makanan.
10Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
10Kami menderita kelaparan, sehingga kulit kami membara seperti perapian.
11Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
11Wanita-wanita di Sion diperkosa, gadis-gadis dinodai di desa-desa Yehuda.
12Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
12Pemimpin-pemimpin kami ditangkap dan digantung, orang-orang tua kami tidak lagi disanjung.
13Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.
13Pemuda-pemuda kami dipaksa bekerja dipenggilingan, anak-anak lelaki tertindih pikulan kayu sampai pingsan.
14Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
14Orang tua-tua tak lagi berkumpul di pintu gerbang kota, musik tidak lagi terdengar di kalangan orang muda.
15Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
15Kami telah kehilangan kebahagiaan; tarian-tarian telah berubah menjadi perkabungan.
16Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
16Kebanggaan kami sudah tiada, kami celaka karena telah berdosa.
17Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
17Gunung Sion sepi dan ditinggalkan; di sana anjing hutan berkeliaran. Karena itu hati kami remuk redam, kami menangis hingga penglihatan kami menjadi buram.
18Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
18(5:17)
19Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.
19Tetapi Engkau, ya TUHAN, tetap berkuasa, Engkau memerintah selama-lamanya.
20Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
20Masakan Kautinggalkan kami begitu lama? Mungkinkah Kaulupakan kami sepanjang masa?
21Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
21Ya TUHAN, bawalah kami kembali kepada-Mu; kami akan kembali kepada-Mu! Pulihkanlah keadaan kami seperti dahulu.
22Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
22Ataukah telah Kaubuang kami sama sekali? Tak terbataskah kemarahan-Mu kepada kami?