¹А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята.

¹Löngu síðar kom orð Drottins til Elía, á þriðja ári þurrksins, svolátandi: ,,Far og lát Akab sjá þig. Ég ætla að gefa regn á jörð.``

²Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария.

²Þá fór Elía, til þess að láta Akab sjá sig. Hallærið var mikið í Samaríu.

³А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа;

³Kallaði Akab þá Óbadía dróttseta fyrir sig. En Óbadía óttaðist Drottin mjög.

⁴защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода).

⁴Fyrir því tók Óbadía, þá er Jesebel útrýmdi spámönnum Drottins, hundrað spámenn og fal þá, sína fimmtíu menn í hvorum helli, og birgði þá upp með brauði og vatni.

⁵И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята [и иди] към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните.

⁵Akab sagði við Óbadía: ,,Kom þú, við skulum fara um landið og leita uppi allar vatnslindir og alla læki. Vera má, að við finnum gras, svo að við getum haldið lífinu í hestum og múlum og þurfum ekki að fella nokkurn hluta af skepnunum.``

⁶И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път.

⁶Síðan skiptu þeir með sér landinu til yfirferðar. Akab fór einn sér í aðra áttina, og Óbadía fór einn sér í hina áttina.

⁷И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие:

⁷En er Óbadía var á leiðinni, sjá, þá mætti Elía honum. Og er hann þekkti hann, féll hann fram á ásjónu sína og mælti: ,,Ert það þú, herra minn Elía?``

⁸А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

⁸Hann svaraði honum: ,,Er ég víst. Far og seg herra þínum: Elía er hér!``

⁹А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие?

⁹En Óbadía mælti: ,,Hvað hefi ég misgjört, er þú vilt selja þjón þinn í hendur Akab, svo að hann drepi mig?

¹⁰[Заклевам ти се в] живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го [тук], той заклеваше царството и народа, че не са те намерили.

¹⁰Svo sannarlega sem Drottinn, Guð þinn, lifir, er engin sú þjóð til og ekkert það konungsríki, að herra minn hafi ekki sent þangað til þess að leita þín, og ef sagt var: ,Hann er hér ekki!` þá lét hann konungsríkið og þjóðina vinna eið að því, að enginn hefði hitt þig.

¹¹А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

¹¹Og þó segir þú nú: ,Far og seg herra þínum: Elía er hér!`

¹²А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, [че си тук], и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си.

¹²En færi ég nú frá þér, þá mundi andi Drottins hrífa þig, ég veit ekki hvert, og ef ég þá kæmi til þess að segja Akab frá þessu, og hann fyndi þig ekki, þá mundi hann drepa mig, og þó hefir þjónn þinn óttast Drottin í frá barnæsku.

¹³Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода?

¹³Hefir ekki herra minn frétt, hvað ég gjörði, er Jesebel drap spámenn Drottins, að ég fal hundrað manns af spámönnum Drottins, sína fimmtíu manns í hvorum helli, og birgði þá upp með brauði og vatni?

¹⁴А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие!

¹⁴Og þó segir þú nú: ,Far og seg herra þínum: Elía er hér!` til þess að hann drepi mig.``

¹⁵Но Илия рече: [Заклевам ти се в] живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя.

¹⁵En Elía svaraði: ,,Svo sannarlega sem Drottinn allsherjar lifir, sá er ég þjóna, mun ég láta Akab sjá mig þegar í dag.``

¹⁶И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия.

¹⁶Þá fór Óbadía til móts við Akab og sagði honum frá þessu. Fór þá Akab til fundar við Elía.

¹⁷А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля?

¹⁷En er Akab sá Elía, sagði Akab við hann: ,,Ert þú þar, skaðvaldur Ísraels?``

¹⁸А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите.

¹⁸Elía svaraði: ,,Eigi hefi ég valdið Ísrael skaða, heldur þú og ætt þín, þar sem þér hafið virt boð Drottins að vettugi og þú elt Baalana.

¹⁹Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза.

¹⁹En send þú nú og stefn til mín öllum Ísrael á Karmelfjalli, svo og þeim fjögur hundruð og fimmtíu Baalsspámönnum og þeim fjögur hundruð Aséruspámönnum, er eta við borð Jesebelar.``

²⁰И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил.

²⁰Þá sendi Akab út á meðal allra Ísraelsmanna og stefndi spámönnunum til Karmelfjalls.

²¹Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.

²¹Þá gekk Elía fram fyrir allan lýðinn og mælti: ,,Hversu lengi ætlið þér að haltra til beggja hliða? Sé Drottinn hinn sanni Guð, þá fylgið honum, en ef Baal er það, þá fylgið honum.`` En lýðurinn svaraði honum engu orði.

²²Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.

²²Þá mælti Elía til lýðsins: ,,Ég er einn eftir af spámönnum Drottins, en spámenn Baals eru fjögur hundruð og fimmtíu.

²³Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу.

²³Fáið oss nú tvö naut. Skulu Baalsspámenn velja sér annað nautið og hluta það sundur og leggja á viðinn, en leggja eigi eld að, en ég mun fórna hinu nautinu og leggja á viðinn, en leggja eigi eld að.

²⁴Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал.

²⁴Ákallið síðan nafn yðar guðs, en ég mun ákalla nafn Drottins. Sá guð, sem svarar með eldi, er hinn sanni Guð.`` Þá svaraði allur lýðurinn og sagði: ,,Þetta er vel mælt.``

²⁵И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу.

²⁵Þá sagði Elía við spámenn Baals: ,,Veljið yður nú annað nautið og fórnið fyrst, því að þér eruð svo margir, og ákallið nafn yðar guðs, en leggið eigi eld að.``

²⁶И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали.

²⁶Þá tóku þeir nautið og fórnuðu því og ákölluðu nafn Baals frá morgni og til hádegis og sögðu: ,,Baal, svara þú oss!`` En þar var steinhljóð og ekkert svar. Og þeir höltruðu kringum altarið, sem þeir höfðu gjört.

²⁷А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.

²⁷En er komið var hádegi, tók Elía að gjöra gys að þeim og mælti: ,,Kallið hárri röddu, því að hann er guð. Hann er hugsi, eða hefir brugðið sér burt, eða er farinn í ferð. Ef til vill er hann sofnaður og verður fyrst að vakna.``

²⁸И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях.

²⁸En þeir kölluðu hárri röddu og ristu á sig skinnsprettur að sínum sið með sverðum og spjótum, uns þeim blæddi.

²⁹И като мина пладне, те пророкуваха до часа на [вечерния] принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава.

²⁹En er komið var fram yfir hádegi, komust þeir í guðmóð, þar til bera átti fram matfórnina. En þar var steinhljóð og ekkert svar og engin áheyrn.

³⁰Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен;

³⁰Þá sagði Elía við allan lýðinn: ,,Gangið hingað til mín!`` Og allur lýðurinn gekk til hans. Þá reisti hann við altari Drottins, er niður hafði verið rifið.

³¹защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти.

³¹Og Elía tók tólf steina, eftir ættkvíslatölu sona Jakobs _ þess manns er orð Drottins hafði komið til, svolátandi: ,Ísrael skalt þú heita!` _

³²И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе.

³²og reisti af steinunum altari í nafni Drottins og gjörði skurð umhverfis altarið, á stærð við reit, er í fara tvær seur útsæðis.

³³И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата.

³³Síðan lagði hann viðinn á altarið, hlutaði sundur nautið og lagði það ofan á viðinn.

³⁴И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха.

³⁴Því næst mælti hann: ,,Fyllið fjórar skjólur með vatni og hellið yfir brennifórnina og viðinn.`` Þeir gjörðu svo. Þá mælti hann: ,,Gjörið það aftur.`` Og þeir gjörðu það aftur. Og enn mælti hann: ,,Gjörið það í þriðja sinn.`` Og þeir gjörðu það í þriðja sinn.

³⁵И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода.

³⁵Og vatnið rann allt í kringum altarið. Jafnvel skurðinn fyllti hann vatni.

³⁶А в часа на [вечерния] принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща.

³⁶En í það mund, er matfórnina skyldi fram bera, gekk Elía spámaður fram og mælti: ,,Drottinn, Guð Abrahams, Ísaks og Ísraels! Lát í dag kunnugt verða, að þú ert Guð í Ísrael og ég þjónn þinn og að ég hefi gjört alla þessa hluti að þínu boði.

³⁷Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире.

³⁷Bænheyr mig, Drottinn! Bænheyr mig, að lýður þessi megi komast að raun um, að þú, Drottinn, ert hinn sanni Guð, og að þú snýrð aftur hjörtum þeirra.``

³⁸Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа.

³⁸Þá féll eldur Drottins niður og eyddi brennifórninni, viðnum, steinunum og grassverðinum, og vatnið í skurðinum þurrkaði hann einnig upp.

³⁹И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог.

³⁹Og er allur lýðurinn sá það, féllu þeir fram á ásjónur sínar og sögðu: ,,Drottinn er hinn sanni Guð, Drottinn er hinn sanni Guð!``

⁴⁰И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла.

⁴⁰En Elía sagði við þá: ,,Takið höndum spámenn Baals. Látið engan þeirra komast undan!`` Og þeir handtóku þá, og Elía fór með þá niður að Kísonlæk og banaði þeim þar.

⁴¹Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото [се чува] глас на изобилен дъжд.

⁴¹Síðan mælti Elía við Akab: ,,Far þú upp eftir, et og drekk, því að ég heyri þyt af regni.``

⁴²И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си,

⁴²Þá fór Akab upp eftir til þess að eta og drekka. En Elía fór efst upp á Karmel, beygði sig til jarðar og setti andlitið milli hnjánna.

⁴³и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. [А Илия] рече: Иди пак, до седем пъти.

⁴³Því næst sagði hann við svein sinn: ,,Gakk þú upp og lít út til hafs.`` Hann gekk upp, litaðist um og mælti: ,,Það er ekkert að sjá.`` Elía mælti: ,,Far þú aftur.`` Og sveinninn fór aftur og aftur, sjö sinnum.

⁴⁴И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава [Илия] каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни [колесницата си] та слез, за да те не спре дъждът.

⁴⁴En í sjöunda sinnið sagði hann: ,,Nú stígur lítið ský, sem mannshönd, upp úr hafinu.`` Þá sagði Elía: ,,Far og seg Akab: ,Beit fyrir vagninn og far ofan, svo að regnið teppi þig ekki.```

⁴⁵А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел.

⁴⁵Eftir örskamma stund varð himinninn dimmur af skýjum og vindi, og það kom hellirigning. En Akab steig á vagn sinn og ók til Jesreel.En hönd Drottins hreif Elía, og hann gyrti lendar sínar og hljóp á undan Akab alla leið til Jesreel.

⁴⁶И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

⁴⁶En hönd Drottins hreif Elía, og hann gyrti lendar sínar og hljóp á undan Akab alla leið til Jesreel.