¹А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си: Дойди, да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

¹Svo bar við einn dag, að Jónatan sonur Sáls sagði við skjaldsvein sinn: ,,Kom þú, við skulum fara yfir til varðflokks Filista, sem er þarna hinumegin.`` En hann sagði ekki föður sínum frá því.

²А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

²En Sál sat utanvert við Gíbeu undir granateplatrénu, sem er hjá Mígron, og liðið, sem hann hafði með sér, var hér um bil sex hundruð manns.

³И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

³Og Ahía, sonur Ahítúbs, bróður Íkabóðs, Pínehassonar, Elísonar, prests Drottins í Síló, bar hökulinn. En liðið vissi ekki, að Jónatan hafði farið.

⁴А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

⁴Á milli klifanna, sem Jónatan vildi um fara yfir til varðflokks Filistanna, var hvor hamarinn sínum megin. Hét annar Bóses, en hinn Sene.

⁵Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая.

⁵Annar hamarinn var að norðanverðu og var brattur, gegnt Mikmas, en hinn að sunnanverðu, gegnt Geba.

⁶Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

⁶Jónatan sagði við skjaldsvein sinn: ,,Kom þú, við skulum fara yfir til varðflokks þessara óumskornu manna. Vera má, að Drottinn framkvæmi eitthvað oss í hag, því að ekkert getur tálmað Drottni að veita sigur, hvort heldur er með mörgum eða fáum.``

⁷И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

⁷Skjaldsveinninn svaraði honum: ,,Gjör þú öldungis eins og þér leikur hugur á, sjá, ég mun fylgja þér. Vil ég það eitt, er þú vilt.``

⁸Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

⁸Jónatan mælti: ,,Sjá, við förum nú yfir til mannanna og látum þá sjá okkur.

⁹Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

⁹Ef þeir þá kalla til okkar: ,Nemið staðar, þangað til vér komum til ykkar!` þá skulum við standa kyrrir, þar sem við erum staddir, og eigi fara upp til þeirra.

¹⁰Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

¹⁰En ef þeir kalla: ,Komið hingað upp til vor!` þá skulum við fara upp þangað, því að þá hefir Drottinn gefið þá í okkar hendur. Skulum við hafa það að marki.``

¹¹И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

¹¹Síðan létu þeir báðir varðflokk Filistanna sjá sig, og Filistar sögðu: ,,Sjá, Hebrear koma fram úr holunum, sem þeir hafa falið sig í.``

¹²И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

¹²Þá kölluðu varðmennirnir til Jónatans og skjaldsveins hans: ,,Komið hingað upp til vor, og skulum vér segja ykkur tíðindi.`` Þá sagði Jónatan við skjaldsvein sinn: ,,Kom nú upp á eftir mér, því að Drottinn hefir gefið þá í hendur Ísraels.``

¹³И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

¹³Og Jónatan klifraði upp á höndum og fótum og skjaldsveinn hans á eftir honum. Þá lögðu þeir á flótta fyrir Jónatan. En hann felldi þá, og skjaldsveinn hans vann á þeim á eftir honum.

¹⁴И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

¹⁴Og þeir sem Jónatan og skjaldsveinn hans lögðu að velli í þessu fyrsta áhlaupi, voru um tuttugu manns, eins og þegar plógur flettir sundur sverðinum á dagplægi lands.

¹⁵И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

¹⁵Þá sló ótta yfir herbúðirnar á völlunum og yfir allt liðið. Varðsveitin og ránsflokkurinn urðu einnig skelkaðir, og landið nötraði, og varð það að mikilli skelfingu.

¹⁶И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше [тук] таме.

¹⁶Sjónarverðir Sáls í Gíbeu í Benjamín lituðust um, og sjá, þá var allt á tjá og tundri í herbúðum Filista.

¹⁷Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

¹⁷Og Sál sagði við mennina, sem með honum voru: ,,Kannið nú liðið og hyggið að, hver frá oss hefir farið.`` Könnuðu þeir þá liðið, og vantaði þá Jónatan og skjaldsvein hans.

¹⁸И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше [там] с израилтяните).

¹⁸Þá mælti Sál við Ahía: ,,Kom þú með hökulinn!`` _ því að hann bar þá hökulinn frammi fyrir Ísraelsmönnum.

¹⁹А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

¹⁹En meðan Sál var að tala við prestinn, varð ysinn í herbúðum Filista æ meiri og meiri, svo að Sál sagði við prestinn: ,,Hættu við það!``

²⁰И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

²⁰Og Sál og allt liðið, sem með honum var, safnaðist saman. En er þeir komu í orustuna, sjá, þá reiddi þar hver sverð að öðrum, og allt var í uppnámi.

²¹И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните [местности], те също [се обърнаха] да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

²¹En Hebrear þeir, er að undanförnu höfðu lotið Filistum og farið höfðu með þeim í stríðið, snerust nú og í móti þeim og gengu í lið með Ísraelsmönnum, þeim er voru með Sál og Jónatan.

²²Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

²²Og er allir Ísraelsmenn, þeir er falið höfðu sig á Efraímfjöllum, fréttu, að Filistar væru lagðir á flótta, þá veittu þeir þeim og eftirför til þess að berjast við þá.

²³Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

²³Þannig veitti Drottinn Ísrael sigur á þeim degi. Orustan þokaðist fram hjá Betaven,

²⁴А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

²⁴og Ísraelsmenn voru mæddir orðnir þann dag. Þá gjörði Sál mikið glappaverk. Hann lét liðið vinna svolátandi eið: ,,Bölvaður sé sá, sem neytir matar áður en kveld er komið og ég hefi hefnt mín á óvinum mínum!`` Fyrir því bragðaði enginn af liðinu mat.

²⁵А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

²⁵En nú voru hunangsbú á völlunum.

²⁶и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

²⁶Og er liðið kom að hunangsbúunum, sjá, þá voru býflugurnar flognar út, en þrátt fyrir það bar enginn hönd að munni, því að liðið hræddist eiðinn.

²⁷Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

²⁷En Jónatan hafði eigi hlýtt á, þá er faðir hans lét liðið vinna eiðinn. Hann rétti því út enda stafsins, sem hann hafði í hendinni, og dýfði honum í hunangsseiminn og bar hönd sína að munni sér. Urðu augu hans þá aftur fjörleg.

²⁸А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

²⁸Þá tók einn úr liðinu til máls og sagði: ,,Faðir þinn hefir látið liðið vinna svolátandi eið: ,Bölvaður sé sá, sem matar neytir í dag!``` En liðið var þreytt.

²⁹А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

²⁹Jónatan svaraði: ,,Faðir minn leiðir landið í ógæfu. Sjáið, hversu fjörleg augu mín eru, af því að ég bragðaði ögn af þessu hunangi.

³⁰колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

³⁰Hversu miklu meira mundi mannfallið hafa verið meðal Filista en það nú er orðið, ef liðið hefði etið nægju sína í dag af herfangi óvinanna, er það náði.``

³¹И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

³¹Og þeir felldu Filista á þeim degi frá Mikmas til Ajalon, og liðið var mjög þreytt.

³²Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

³²Og liðið fleygði sér yfir herfangið, og tóku þeir bæði sauðfé, naut og kálfa og slátruðu á jörðinni, og fólkið át kjötið með blóðinu.

³³Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене [преди да се свърши] денят.

³³Og menn sögðu Sál frá því og mæltu: ,,Sjá, fólkið syndgar móti Drottni með því að eta kjötið með blóðinu.`` Sál sagði: ,,Þér drýgið glæp. Veltið hingað til mín stórum steini.``

³⁴И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

³⁴Og Sál mælti: ,,Gangið út meðal fólksins og segið þeim: ,Hver og einn af yður komi til mín með sinn uxa og sína sauðkind og slátrið þeim hér og etið, svo að þér syndgið ekki á móti Drottni með því að eta það með blóðinu.``` Þá kom hver og einn af liðinu um nóttina með það, er hann hafði, og þeir slátruðu því þar.

³⁵И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

³⁵Og Sál reisti Drottni altari. Það var fyrsta altarið, sem hann reisti Drottni.

³⁶Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

³⁶Og Sál mælti: ,,Vér skulum fara á eftir Filistum í nótt og ræna meðal þeirra, þar til er birtir af degi, og engan af þeim láta eftir verða.`` Þeir sögðu: ,,Gjör þú allt, sem þér gott þykir.`` En presturinn sagði: ,,Vér skulum ganga hér fram fyrir Guð.``

³⁷И Саул се допита до Бога: Да сляза ли подир филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

³⁷Sál gekk þá til frétta við Guð: ,,Á ég að fara á eftir Filistum? Munt þú gefa þá í hendur Ísrael?`` En hann svaraði honum engu þann dag.

³⁸Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

³⁸Þá sagði Sál: ,,Gangið hingað, allir höfðingjar fólksins, og grennslist eftir og komist að raun um, hver drýgt hefir þessa synd í dag.

³⁹защото [заклевам се] в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

³⁹Því að svo sannarlega sem Drottinn lifir, sá er veitt hefir Ísrael sigur, þó að það væri Jónatan sonur minn, sem hefði drýgt hana, þá skyldi hann láta lífið.`` En enginn svaraði honum af öllu fólkinu.

⁴⁰И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

⁴⁰Þá sagði hann við allan Ísrael: ,,Verið þér öðrumegin, en ég og Jónatan sonur minn skulum vera hinumegin.`` Lýðurinn sagði við Sál: ,,Gjör þú sem þér gott þykir.``

⁴¹Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

⁴¹Þá mælti Sál: ,,Drottinn, Ísraels Guð, hví svaraðir þú ekki þjóni þínum í dag? Ef þessi misgjörð hvílir á mér eða Jónatan syni mínum, Drottinn, Ísraels Guð, þá lát þú úrím koma upp, en ef hún hvílir á lýð þínum Ísrael, þá lát þú túmmím koma upp.`` Þá kom upp hlutur Jónatans og Sáls, en fólkið gekk undan.

⁴²И рече Саул: Хвърлете [жребие] между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.

⁴²Og Sál mælti: ,,Hlutið með mér og Jónatan syni mínum!`` Kom þá upp hlutur Jónatans.

⁴³Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

⁴³Og Sál sagði við Jónatan: ,,Segðu mér, hvað hefir þú gjört?`` Þá sagði Jónatan honum frá því og mælti: ,,Ég bragðaði aðeins ögn af hunangi á stafsendanum, sem ég hafði í hendinni. Sjá, hér er ég, fyrir það á ég að láta lífið?``

⁴⁴И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

⁴⁴Sál svaraði: ,,Guð gjöri við mig það, er hann vill: lífið verður þú að láta, Jónatan!``

⁴⁵А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! [Заклеваме се] в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

⁴⁵En lýðurinn sagði við Sál: ,,Á Jónatan að láta lífið, hann sem unnið hefir þennan mikla sigur í Ísrael? Fjarri sé það! Svo sannarlega sem Drottinn lifir, skal ekki eitt höfuðhár hans falla til jarðar, því að með Guðs hjálp hefir hann unnið í dag.`` Og fólkið leysti Jónatan út undan lífláti.

⁴⁶Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

⁴⁶Og Sál kom aftur, er hann hafði elt Filista, en Filistar fóru heim til sín.

⁴⁷А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

⁴⁷Þá er Sál hafði hlotið konungdóm yfir Ísrael, háði hann ófrið við alla óvini sína allt í kring: við Móab, við Ammóníta, við Edóm, við konunginn í Sóba og við Filista, og hvert sem hann sneri sér, vann hann sigur.

⁴⁸и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

⁴⁸Hann sýndi og hreysti og vann sigur á Amalek og frelsaði Ísrael af hendi þeirra, er rændu hann.

⁴⁹А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

⁴⁹Synir Sáls voru Jónatan, Jísví og Malkísúa; og dætur hans tvær hétu: hin eldri Merab og hin yngri Míkal.

⁵⁰А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

⁵⁰Og kona Sáls hét Ahínóam, dóttir Ahímaas. Og hershöfðingi hans hét Abner, sonur Ners, föðurbróður Sáls.

⁵¹А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

⁵¹Því að Kís, faðir Sáls, og Ner, faðir Abners, voru synir Abíels.Og ófriðurinn við Filista var harður alla ævi Sáls, og sæi Sál einhvern kappa eða eitthvert hraustmenni, þá tók hann þann mann í sína sveit.

⁵²И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.

⁵²Og ófriðurinn við Filista var harður alla ævi Sáls, og sæi Sál einhvern kappa eða eitthvert hraustmenni, þá tók hann þann mann í sína sveit.