¹И като престана [Давид] да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

¹Þegar Davíð hafði endað tal sitt við Sál, þá lagði Jónatan ást mikla við Davíð og unni honum sem lífi sínu.

²И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

²Og Sál tók Davíð að sér upp frá þeim degi og leyfði honum ekki að fara heim aftur til föður síns.

³Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

³Og Jónatan gjörði fóstbræðralag við Davíð, af því að hann unni honum sem lífi sínu.

⁴Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

⁴Og Jónatan fór úr skikkju sinni, sem hann var í, og gaf Davíð hana, svo og brynjukufl sinn og jafnvel sverð sitt, boga sinn og belti.

⁵И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

⁵Og Davíð fór í leiðangra. Var hann giftudrjúgur, hvert sem Sál sendi hann. Setti Sál hann því yfir hermennina. Og hann var vel þokkaður af öllum lýð og einnig þjónum Sáls.

⁶А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

⁶Þegar þeir komu heim, þá er Davíð hafði lagt Filistann að velli, þá gengu konur úr öllum borgum Ísraels syngjandi og dansandi út í móti Sál konungi, með bumbum, strengleik og mikilli gleði.

⁷И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

⁷Og konurnar stigu dansinn, hófu upp söng og mæltu: Sál felldi sín þúsund, en Davíð sín tíu þúsund.

⁸А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

⁸Þá varð Sál reiður mjög, og honum mislíkuðu þessi orð og hann sagði: ,,Davíð hafa þær gefið tíu þúsundin, en mér hafa þær gefið þúsundin. Nú vantar hann ekki nema konungdóminn!``

⁹И от същия ден и нататък Саул гледаше [на] Давида с лошо око.

⁹Og Sál leit Davíð öfundarauga ávallt upp frá því.

¹⁰И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

¹⁰Daginn eftir kom illur andi frá Guði yfir Sál, og æði greip hann inni í húsinu, en Davíð var að leika hörpuna hendi sinni, eins og hann var vanur að gjöra á degi hverjum, og Sál hafði spjót í hendi.

¹¹И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

¹¹Þá reiddi Sál spjótið og hugsaði með sér: ,,Ég skal reka það gegnum Davíð og inn í vegginn.`` En Davíð skaut sér tvívegis undan.

¹²И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

¹²Sál var hræddur við Davíð, því að Drottinn var með honum, en var vikinn frá Sál.

¹³Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

¹³Fyrir því lét Sál hann frá sér og gjörði hann að hersveitarforingja. Var hann nú fyrir liðinu bæði þegar það fór og kom.

¹⁴И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

¹⁴En Davíð var giftudrjúgur í öllu, sem hann tók sér fyrir hendur, af því að Drottinn var með honum.

¹⁵Затова Саул, като гледаше, че [Давид] се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

¹⁵Og er Sál sá, að hann var giftusamur mjög, tók honum að standa uggur af honum.

¹⁶А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

¹⁶En allur Ísrael og Júda elskaði Davíð, því að hann gekk jafnan þeirra fremstur.

¹⁷Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

¹⁷Sál sagði við Davíð: ,,Sjá, ég vil gefa þér Merab, eldri dóttur mína, fyrir konu. En þú verður að reynast mér hraustur maður og þú verður að heyja bardaga Drottins!`` En Sál hugsaði með sér: ,,Ég skal ekki leggja hönd á hann, en Filistar skulu leggja hönd á hann.``

¹⁸И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, [и какво е] бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

¹⁸Davíð sagði við Sál: ,,Hver er ég og hvert er kyn mitt, ætt föður míns í Ísrael, að ég skuli verða tengdasonur konungsins?``

¹⁹Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

¹⁹En er sá tími kom, að gifta skyldi Davíð Merab, dóttur Sáls, þá var hún gefin Adríel frá Mehóla fyrir konu.

²⁰А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

²⁰En Míkal, dóttir Sáls, elskaði Davíð. Og Sál var sagt frá því, og honum líkaði það vel.

²¹И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

²¹Þá hugsaði Sál með sér: ,,Ég vil gefa honum hana, svo að hún verði honum að tálsnöru og Filistar leggi hönd á hann.`` Og Sál sagði í annað sinn við Davíð: ,,Þú skalt verða tengdasonur minn í dag.``

²²И Саул заповяда на слугите си, [казвайки:] Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя [е] към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

²²Og Sál bauð þjónum sínum: ,,Talið leynilega við Davíð og segið: ,Sjá, konungur hefir mætur á þér, og allir þjónar hans elska þig, og því skalt þú mægjast við konung.```

²³И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

²³Þjónar Sáls töluðu þessi orð í eyru Davíðs. En Davíð sagði: ,,Sýnist yður það lítils um vert að mægjast við konung, þar sem ég er maður fátækur og lítilsháttar?``

²⁴И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

²⁴Þjónar Sáls báru honum þetta og sögðu: ,,Slíkum orðum hefir Davíð mælt.``

²⁵А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

²⁵Þá sagði Sál: ,,Mælið svo við Davíð: ,Eigi girnist konungur annan mund en hundrað yfirhúðir Filista til þess að hefna sín á óvinum konungs.``` En Sál hugsaði sér að láta Davíð falla fyrir hendi Filista.

²⁶А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат [определените за това] дни,

²⁶Og þjónar hans báru Davíð þessi orð, og Davíð líkaði það vel að eiga að mægjast við konung. En tíminn var enn ekki liðinn,

²⁷Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁷er Davíð tók sig upp og lagði af stað með menn sína og drap hundrað manns meðal Filista. Og Davíð fór með yfirhúðir þeirra og lagði þær allar með tölu fyrir konung, til þess að hann næði mægðum við konung. Þá gaf Sál honum Míkal dóttur sína fyrir konu.

²⁸И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

²⁸Sál sá það æ betur og betur, að Drottinn var með Davíð og að allur Ísrael elskaði hann.

²⁹И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

²⁹Þá varð Sál enn miklu hræddari við Davíð. Varð Sál nú óvinur Davíðs alla ævi.Og höfðingjar Filistanna fóru í leiðangur. En í hvert skipti, sem þeir fóru í leiðangur, varð Davíð giftudrýgri en allir þjónar Sáls, svo að nafn hans varð víðfrægt.

³⁰И филистимските началници пак излизаха [на бой]; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

³⁰Og höfðingjar Filistanna fóru í leiðangur. En í hvert skipti, sem þeir fóru í leiðangur, varð Davíð giftudrýgri en allir þjónar Sáls, svo að nafn hans varð víðfrægt.