¹А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

¹Jósafat hlotnaðist afar mikil auðlegð og sæmd, og hann mægðist við Akab.

²И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още му предложи да отиде [с него] в Рамот-галаад.

²Eftir nokkur ár fór hann á fund Akabs til Samaríu. Þá slátraði Akab fjölda sauða og nauta handa honum og mönnum þeim, er með honum voru, og ginnti hann að fara með sér til að herja á Ramót í Gíleað.

³Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

³Þá mælti Akab Ísraelskonungur við Jósafat Júdakonung: ,,Hvort munt þú fara með mér til Ramót í Gíleað?`` Hann svaraði honum: ,,Eitt skal yfir báða ganga, mig og þig, mína þjóð og þína þjóð. Skal ég fara með þér til bardagans.``

⁴Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

⁴Og Jósafat sagði við Ísraelskonung: ,,Gakk þú fyrst til frétta og vit, hvað Drottinn segir.``

⁵Тогава Израилевият цар събра пророците [си], четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

⁵Þá stefndi Ísraelskonungur saman spámönnunum, fjögur hundruð manns, og sagði við þá: ,,Á ég að fara og herja á Ramót í Gíleað, eða á ég að hætta við það?`` Þeir svöruðu: ,,Far þú, og Guð mun gefa hana í hendur konungi.``

⁶Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

⁶En Jósafat mælti: ,,Er hér ekki enn einhver spámaður Drottins, að vér mættum leita frétta hjá honum?``

⁷И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

⁷Ísraelskonungur mælti til Jósafats: ,,Enn er einn eftir, er vér gætum látið ganga til frétta við Drottin, en mér er lítið um hann gefið, því að hann spáir mér aldrei góðu, heldur ávallt illu. Hann heitir Míka Jimlason.`` Jósafat sagði: ,,Eigi skyldi konungur svo mæla.``

⁸Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

⁸Þá kallaði Ísraelskonungur einn af hirðmönnunum og mælti: ,,Sæk sem skjótast Míka Jimlason.``

⁹А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

⁹En Ísraelskonungur og Jósafat Júdakonungur sátu hvor í sínu hásæti, skrýddir purpuraklæðum úti fyrir borgarhliði Samaríu, og allir spámennirnir spáðu frammi fyrir þeim.

¹⁰А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

¹⁰Þá gjörði Sedekía Kenaanason sér horn úr járni og mælti: ,,Svo segir Drottinn: Með þessum munt þú reka Sýrlendinga undir, uns þú hefir gjöreytt þeim.``

¹¹Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

¹¹Og allir spámennirnir spáðu á sömu leið og sögðu: ,,Far þú til Ramót í Gíleað. Þú munt giftudrjúgur verða, og Drottinn mun gefa hana í hendur konungi.``

¹²А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като [думата] на един от тях, и ти говори доброто.

¹²Sendimaðurinn, sem farinn var að sækja Míka, mælti til hans á þessa leið: ,,Sjá, spámennirnir hafa einum munni boðað konungi hamingju. Mæl þú sem þeir og boða þú hamingju.``

¹³А Михей рече: [Заклевам се в] живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

¹³En Míka mælti: ,,Svo sannarlega sem Drottinn lifir: Það sem Guð minn til mín talar, það mun ég mæla.``

¹⁴И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото [неприятелите] ще бъдат предадени в ръката ви.

¹⁴Þegar hann kom til konungs, mælti konungur til hans: ,,Míka, eigum vér að fara og herja á Ramót í Gíleað, eða eigum vér að hætta við það?`` Þá sagði hann: ,,Farið, þér munuð giftudrjúgir verða, og þeir munu gefnir verða yður á vald!``

¹⁵А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

¹⁵Þá sagði konungur við hann: ,,Hversu oft á ég að særa þig um, að þú segir mér eigi annað en sannleikann í nafni Drottins?``

¹⁶А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁶Þá mælti hann: ,,Ég sá allan Ísrael tvístrast um fjöllin eins og hirðislausa sauði, og Drottinn sagði: Þessir hafa engan herra. Fari þeir í friði hver heim til sín.``

¹⁷Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

¹⁷Þá sagði Ísraelskonungur við Jósafat: ,,Fer nú eigi sem ég sagði þér: Hann spáir mér eigi góðu, heldur illu einu?``

¹⁸А [Михей] рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

¹⁸Þá mælti hann: ,,Eigi er svo. Heyrið orð Drottins! Ég sá Drottin sitja í hásæti sínu og allan himins her standa á tvær hendur honum.

¹⁹И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

¹⁹Og Drottinn sagði: ,Hver vill ginna Akab Ísraelskonung til þess að fara til Ramót í Gíleað og falla þar?` Og einn sagði þetta og annar hitt.

²⁰Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

²⁰Þá gekk fram andi, staðnæmdist frammi fyrir Drottni og mælti: ,Ég skal ginna hann.` Og Drottinn sagði við hann: ,Með hverju?`

²¹А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И [Господ] рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

²¹Hann mælti: ,Ég ætla að fara og verða lygiandi í munni allra spámanna hans.` Þá mælti hann: ,Þú skalt ginna hann, og þér mun takast það. Far og gjör svo!`

²²Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

²²Þannig hefir þá Drottinn lagt lygianda í munn þessum spámönnum þínum, þar sem Drottinn hefir þó ákveðið að leiða yfir þig ógæfu.``

²³Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?

²³Þá gekk að Sedekía Kenaanason, laust Míka kinnhest og mælti: ,,Hvaða leið hefir andi Drottins farið frá mér til þess að tala við þig?``

²⁴А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

²⁴Þá mælti Míka: ,,Það munt þú sjá á þeim degi, er þú fer í felur úr einu herberginu í annað.``

²⁵Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

²⁵Þá mælti Ísraelskonungur: ,,Takið Míka og færið hann Amón borgarstjóra og Jóas konungssyni

²⁶и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде се завърна с мир.

²⁶og segið: ,Svo segir konungur: Kastið manni þessum í dýflissu og gefið honum brauð og vatn af skornum skammti, þar til er ég kem aftur heill á húfi.```

²⁷И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

²⁷Þá mælti Míka: ,,Komir þú aftur heill á húfi, þá hefir Drottinn eigi talað fyrir minn munn.`` Og hann mælti: ,,Heyri það allir lýðir!``

²⁸И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

²⁸Síðan fóru þeir Ísraelskonungur og Jósafat Júdakonungur til Ramót í Gíleað.

²⁹И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

²⁹Og Ísraelskonungur sagði við Jósafat: ,,Ég mun klæðast dularbúningi og ganga í orustuna, en þú skalt vera klæddur búningi þínum.`` Klæddist þá Ísraelskonungur dularbúningi, og gengu þeir í orustuna.

³⁰А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

³⁰En Sýrlandskonungur hafði boðið foringjunum fyrir vagnliði sínu á þessa leið: ,,Þér skuluð eigi berjast við neinn, hvorki smáan né stóran, nema Ísraelskonung einan!``

³¹А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия [да се отвърнат] от него.

³¹Og er foringjarnir fyrir vagnliðinu sáu Jósafat, sögðu þeir: ,,Þetta er Ísraelskonungurinn!`` og umkringdu hann til að berjast við hann. Þá kallaði Jósafat hátt, og Drottinn hjálpaði honum og Guð ginnti þá burt frá honum.

³²Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

³²Og er foringjarnir fyrir vagnliðinu sáu, að það var ekki Ísraelskonungur, þá hættu þeir að elta hann.

³³А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.

³³En maður nokkur lagði ör á streng og skaut af handahófi, og kom á Ísraelskonung milli brynbeltis og pansara. Þá mælti hann við kerrusveininn: ,,Snú þú við og kom mér burt úr bardaganum, því að ég er sár.``Var bardaginn hinn harðasti um daginn, og Ísraelskonungur stóð í vagninum andspænis Sýrlendingum allt til kvölds, og dó hann um sólsetur.

³⁴И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.

³⁴Var bardaginn hinn harðasti um daginn, og Ísraelskonungur stóð í vagninum andspænis Sýrlendingum allt til kvölds, og dó hann um sólsetur.