¹А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.

¹Þegar ófriðurinn milli Sáls húss og Davíðs húss tók að gjörast langvinnur, þá efldist Davíðs hús meir og meir, en Sáls húsi hnignaði meir og meir.

²И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;

²Davíð fæddust synir í Hebron: Frumgetinn sonur hans var Amnon, með Akínóam frá Jesreel.

³вторият му, Хилеав {В 1. Лет. 3:1, Даниил.}, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

³Annar sonur hans var Kíleab, með Abígail, er átt hafði Nabal í Karmel, hinn þriðji Absalon, sonur Maöku, dóttur Talmaí, konungs í Gesúr,

⁴четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;

⁴hinn fjórði Adónía, sonur Haggítar, hinn fimmti Sefatja, sonur Abítalar,

⁵и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

⁵og hinn sjötti Jitream, með Eglu, konu Davíðs. Þessir fæddust Davíð í Hebron.

⁶А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

⁶Meðan ófriðurinn stóð milli Sáls húss og Davíðs húss, var Abner öflugur fylgismaður Sáls húss.

⁷А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и [Исвостей] каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

⁷Sál hafði átt hjákonu, er Rispa hét og var Ajasdóttir. Og Ísbóset, sonur Sáls, sagði við Abner: ,,Hví hefir þú gengið í eina sæng með hjákonu föður míns?``

⁸Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

⁸Abner reiddist mjög orðum Ísbósets og mælti: ,,Er ég sá hundshaus, að ég haldi með Júda? Enn í dag auðsýni ég elsku húsi Sáls, föður þíns, vandamönnum hans og vinum, og ég hefi ekki framselt þig í hendur Davíðs, og þó ásakar þú mig í dag um konumál.

⁹Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

⁹Guð gjöri mér það, er hann vill, nú og síðar: Eins og Drottinn hefir svarið Davíð, svo skal ég við hann gjöra:

¹⁰като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, [както е] и над Юда, от Дан до Вирсавее.

¹⁰flytja konungdóminn frá húsi Sáls og reisa hásæti Davíðs yfir Ísrael og Júda, frá Dan til Beerseba.``

¹¹И [Исвостей] не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

¹¹Hinn gat ekki svarað Abner einu orði af hræðslu við hann.

¹²Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведа под твоята власт целия Израил.

¹²Þá gjörði Abner sendimenn á fund Davíðs í Hebron með þessa orðsending: ,,Hvers er landið?`` Og: ,,Gjör þú sáttmála við mig, þá mun ég veita þér fulltingi til að snúa öllum Ísrael til fylgis við þig.``

¹³А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

¹³Davíð svaraði: ,,Gott og vel, ég vil gjöra sáttmála við þig. En eins krefst ég af þér: Þú skalt ekki líta ásjónu mína fyrr en þú færir mér Míkal, dóttur Sáls, þá er þú kemur til þess að líta ásjónu mína.``

¹⁴И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия.

¹⁴Og Davíð gjörði sendimenn á fund Ísbósets, sonar Sáls, með þá orðsending: ,,Fá mér konu mína Míkal, er ég festi mér fyrir hundrað filistayfirhúðir.``

¹⁵Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.

¹⁵Þá sendi Ísbóset og lét taka hana frá manni hennar, Paltíel Laíssyni.

¹⁶И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

¹⁶Og maður hennar fylgdi henni með miklum gráti til Bahúrím. Þá sagði Abner við hann: ,,Farðu nú heim aftur!`` Fór hann þá aftur heim.

¹⁷А Авенир [влезе във връзка] с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;

¹⁷Abner hafði átt tal við öldunga Ísraels og sagt: ,,Þér hafið þegar fyrir löngu æskt þess, að Davíð yrði konungur yðar.

¹⁸сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.

¹⁸Látið nú af því verða, því að Drottinn hefir sagt við Davíð: ,Fyrir hönd Davíðs, þjóns míns, mun ég frelsa lýð minn Ísrael af hendi Filista og af hendi allra óvina þeirra.```

¹⁹Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.

¹⁹Abner kom og að máli við Benjamíníta. Því næst hélt Abner á fund Davíðs í Hebron til þess að segja honum frá, hversu Ísrael og allt Benjamíns hús vildi allt vera láta.

²⁰И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.

²⁰En er Abner kom til Davíðs í Hebron og með honum tveir tigir manna, þá gjörði Davíð Abner veislu og mönnunum, sem með honum voru.

²¹Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.

²¹Þá sagði Abner við Davíð: ,,Ég vil taka mig til og fara og safna öllum Ísrael utan um herra minn, konunginn, til þess að þeir gjöri sáttmála við þig, og þú verðir konungur yfir öllum þeim, sem þín sála girnist.`` Síðan lét Davíð Abner burt fara í friði.

²²И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и [Авенир] беше отишъл с мир.

²²Rétt í þessu komu menn Davíðs og Jóab heim úr ránsferð, og fluttu þeir með sér mikið herfang. En Abner var þá ekki hjá Davíð í Hebron, því að hann hafði látið hann í burt fara í friði.

²³А като дойде Иоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.

²³Þegar Jóab nú kom og allur herinn, sem með honum var, færðu menn Jóab þessi tíðindi: ,,Abner Nersson kom hingað á konungs fund, og hann lét hann fara aftur burt í friði.``

²⁴Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл?

²⁴Þá gekk Jóab fyrir konung og mælti: ,,Hvað hefir þú gjört? Abner hefir komið hingað til þín! Hví lést þú hann frjálsan í brott fara?

²⁵Знаеш [какъв е] Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.

²⁵Veistu ekki, að Abner Nersson hefir komið til þess að fleka þig og til þess að verða vísari um hátterni þitt og fá vitneskju um allt, sem þú hefir fyrir stafni?``

²⁶И Иоав, като излезе от [при] Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.

²⁶Og er Jóab var genginn út frá Davíð, þá sendi hann menn eftir Abner, og þeir komu með hann aftur frá Sírabrunni. Davíð vissi ekki af þessu.

²⁷И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори [уж] тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.

²⁷En er Abner var aftur kominn til Hebron, veik Jóab honum á eintal afsíðis í borgarhliðinu og lagði hann þar í kviðinn, svo að hann beið bana af _ til hefnda fyrir víg Asahels bróður síns.

²⁸А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;

²⁸En er Davíð síðar frétti það, sagði hann: ,,Saklaus er ég og mitt ríki fyrir Drottni að eilífu af blóði Abners Nerssonar!

²⁹нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

²⁹Komi það yfir höfuð Jóabs og yfir alla ætt hans! Aldrei verði í ætt Jóabs þeirra vant, er rennsli hafa og líkþráir eru, sem ganga við hækju, falla fyrir sverði eða vantar brauð!``

³⁰Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убил брата им Асаила в сражението при Гаваон.

³⁰En Jóab og Abísaí bróðir hans myrtu Abner, af því að hann hafði drepið Asahel bróður þeirra hjá Gíbeon í bardaga.

³¹Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.

³¹Og Davíð sagði við Jóab og allt fólkið, sem hjá honum var: ,,Rífið klæði yðar og gyrðist hærusekk og gangið kveinandi fyrir Abner!`` En Davíð konungur gekk á eftir líkbörunum.

³²И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.

³²Og þeir jörðuðu Abner í Hebron, og hóf þá konungur grát við gröf Abners, og allur lýðurinn grét líka.

³³И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

³³Og konungur orti þessi sorgarljóð eftir Abner: Varð þá Abner að deyja dauða guðleysingjans?

³⁴Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред [тези, които вършат] неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха пак над него.

³⁴Hendur þínar voru ekki bundnar, og fætur þínir voru ekki fjötraðir. Þú ert fallinn, eins og menn falla fyrir níðingum. Þá grét allur lýðurinn enn meira yfir honum.

³⁵Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.

³⁵Allur lýðurinn kom og vildi fá Davíð til að neyta matar meðan enn var dagur, en Davíð sór og mælti: ,,Guð láti mig gjalda þess nú og síðar, ef ég smakka brauð eða nokkuð annað fyrir sólarlag.``

³⁶И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.

³⁶Allur lýðurinn tók eftir því og líkaði þeim það vel. Reyndar líkaði öllum lýðnum vel allt það, sem konungurinn gjörði.

³⁷Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.

³⁷Og allt fólkið og allur Ísrael sannfærðist um það á þeim degi, að konungur væri ekki valdur að vígi Abners Nerssonar.

³⁸И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?

³⁸Konungur mælti og við menn sína: ,,Vitið þér ekki, að höfðingi og mikill maður er í dag fallinn í Ísrael?En ég má mín enn lítils, þótt ég sé smurður til konungs, og þessir menn, Serújusynir, eru mér yfirsterkari. Drottinn gjaldi þeim, sem níðingsverkið hefir unnið, svo sem hann á skilið fyrir níðingsverk sitt!``

³⁹Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.

³⁹En ég má mín enn lítils, þótt ég sé smurður til konungs, og þessir menn, Serújusynir, eru mér yfirsterkari. Drottinn gjaldi þeim, sem níðingsverkið hefir unnið, svo sem hann á skilið fyrir níðingsverk sitt!``