¹След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

¹Davíð sagði: ,,Er nú nokkur maður eftir orðinn af húsi Sáls? Honum vil ég miskunn auðsýna fyrir sakir Jónatans.``

²И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

²Af húsi Sáls var til maður, er Síba hét. Hann var kallaður á fund Davíðs. Og konungur sagði við hann: ,,Ert þú Síba?`` Hann svaraði: ,,Þinn þjónn!``

³И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете.

³Þá mælti konungur: ,,Er nokkur eftir af húsi Sáls, að ég megi auðsýna honum miskunn Guðs?`` Síba sagði við konung: ,,Enn er á lífi sonur Jónatans og er lami á báðum fótum.``

⁴И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

⁴Þá sagði konungur við hann: ,,Hvar er hann?`` Síba sagði við konung: ,,Hann er í húsi Makírs Ammíelssonar í Lódebar.``

⁵Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

⁵Þá sendi Davíð konungur og lét sækja hann í hús Makírs Ammíelssonar í Lódebar.

⁶И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

⁶Og Mefíbóset Jónatansson, Sálssonar, gekk fyrir Davíð, féll fram á ásjónu sína og laut honum. Og Davíð sagði: ,,Mefíbóset!`` Hann svaraði: ,,Hér er þjónn þinn.``

⁷И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

⁷Þá mælti Davíð til hans: ,,Ver þú óhræddur, því að ég vil auðsýna þér miskunn fyrir sakir Jónatans, föður þíns, og fá þér aftur allar jarðeignir Sáls forföður þíns, og þú skalt jafnan eta við mitt borð.``

⁸А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

⁸Þá laut hann og mælti: ,,Hvað er þjónn þinn þess, að þú skiptir þér af dauðum hundi, eins og mér?``

⁹Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

⁹Síðan kallaði konungur á Síba, þjón Sáls, og mælti til hans: ,,Allt sem Sál átti, og allt sem hús hans átti gef ég syni herra þíns.

¹⁰Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш [доходите], за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

¹⁰Skalt þú nú yrkja landið fyrir hann ásamt sonum þínum og þrælum og hirða af því, svo að sonur herra þíns hafi fæðu og megi eta. En Mefíbóset, sonur herra þíns, skal jafnan eta við mitt borð.`` Og Síba átti fimmtán sonu og tuttugu þræla.

¹¹И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, [рече царят], ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

¹¹Síba sagði við konung: ,,Þjónn þinn mun gjöra að öllu svo sem minn herra konungurinn hefir boðið þjóni sínum.`` Og Mefíbóset át við borð Davíðs, svo sem væri hann einn konungssona.

¹²И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

¹²Mefíbóset átti ungan son, sem Míka hét. Allir sem bjuggu í húsi Síba, voru þjónar Mefíbósets.En Mefíbóset bjó í Jerúsalem, því að hann át jafnan við borð konungs. Hann var haltur á báðum fótum.

¹³Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

¹³En Mefíbóset bjó í Jerúsalem, því að hann át jafnan við borð konungs. Hann var haltur á báðum fótum.