¹После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

¹Ég sá, og sjá: Á festingunni, er var yfir höfði kerúbanna, var því líkast sem safírsteinn væri. Eitthvað, sem tilsýndar var sem hásæti í laginu, sást uppi yfir þeim.

²И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите [колела] под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

²Þá sagði hann við línklædda manninn: ,,Gakk inn á millum hjólanna undir kerúbunum, tak handfylli þína af glóðum milli kerúbanna og dreif þeim út yfir borgina.`` Og hann gekk þar inn að mér ásjáandi.

³А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

³En kerúbarnir stóðu hægra megin við musterið, þegar maðurinn gekk inn, og fyllti skýið innra forgarðinn.

⁴И Господната слава се издигна от херувимите [та застана] над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

⁴En dýrð Drottins hóf sig frá kerúbunum yfir á þröskuld musterisins. Varð musterið þá fullt af skýmekki, en forgarðurinn fylltist ljóma af dýrð Drottins.

⁵И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

⁵Og vængjaþytur kerúbanna heyrðist allt til hins ytra forgarðs, eins og rödd Guðs almáttugs, þá er hann talar.

⁶И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите [колела], изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

⁶Nú er hann hafði boðið línklædda manninum og sagt: ,,Tak eld á millum hjólanna, á millum kerúbanna!`` _ þá gekk hann til og staðnæmdist hjá einu hjólinu.

⁷И [един] херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе [от него] и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

⁷Þá rétti einn kerúbinn hönd sína út milli kerúbanna að eldinum, sem var á milli kerúbanna, tók þar af og fékk í hendur línklædda manninum. Hann tók við og gekk burt.

⁸А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

⁸En á kerúbunum sást eitthvað, sem líktist mannshendi, undir vængjum þeirra.

⁹И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

⁹Ég leit til, og voru þá fjögur hjól hjá kerúbunum, sitt hjól hjá hverjum kerúb, og hjólin voru á að líta eins og þegar blikar á krýsolítstein.

¹⁰А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

¹⁰Og að því er gerð þeirra snertir, þá voru þau öll fjögur samlík, eins og eitt hjólið væri innan í öðru hjóli.

¹¹Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и [другите] без да се обръщат като вървяха.

¹¹Þegar þau gengu, gengu þau til allra fjögurra hliða. Þau snerust eigi við í göngunni, heldur gengu þau í þá átt, sem höfuðið sneri, þau snerust eigi við í göngunni.

¹²А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, [то ест], колелата на четирите [живи същества], бяха пълни с очи от всяка страна.

¹²Og allur líkami þeirra og bak þeirra, hendur og vængir voru alsett augum allt umhverfis á þeim fjórum.

¹³А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи [колела].

¹³En hjólin voru í mín eyru nefnd ,,hvirfilbylur``.

¹⁴Всяко [от живите същества] имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

¹⁴Og hver hafði fjögur andlit. Andlit eins var nautsandlit, andlit hins annars mannsandlit, hinn þriðji hafði ljónsandlit og hinn fjórði arnarandlit.

¹⁵И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

¹⁵Og kerúbarnir hófu sig upp. Það voru sömu verurnar, sem ég hafði séð við Kebarfljótið.

¹⁶И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

¹⁶Og þegar kerúbarnir gengu, þá gengu og hjólin við hliðina á þeim, og þegar kerúbarnir hófu upp vængi sína til þess að lyfta sér frá jörðinni, þá snerust hjólin ekki burt frá þeim.

¹⁷Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и в тях].

¹⁷Þegar þeir stóðu kyrrir, stóðu þau og kyrr, og þegar þeir hófust upp, hófust þau og upp með þeim, því að andi verunnar var í þeim.

¹⁸Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

¹⁸Dýrð Drottins fór nú burt af þröskuldi musterisins og nam staðar uppi á kerúbunum.

¹⁹Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

¹⁹Þá hófu kerúbarnir upp vængi sína og lyftu sér frá jörðinni að mér ásjáandi, er þeir fóru burt, og hjólin samtímis þeim. Og þeir námu staðar úti fyrir austurhliði musteris Drottins, en dýrð Ísraels Guðs var uppi yfir þeim.

²⁰Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

²⁰Það voru sömu verurnar, sem ég hafði séð undir Ísraels Guði við Kebarfljótið, og ég þekkti, að það voru kerúbar.

²¹Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце [се виждаше] под крилата им.

²¹Þeir höfðu fjögur andlit og fjóra vængi hver, og undir vængjum sér eitthvað, sem líktist mannshöndum.Og hvað andlitsskapnaðinn snerti, þá voru það sömu andlitin, sem ég hafði séð við Kebarfljótið; þeir gengu hver fyrir sig beint af augum fram.

²²А колкото за подобието на лицата им, те бяха [същите] лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.

²²Og hvað andlitsskapnaðinn snerti, þá voru það sömu andlitin, sem ég hafði séð við Kebarfljótið; þeir gengu hver fyrir sig beint af augum fram.