¹При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

¹Kyrja þú upp harmljóð yfir höfðingjum Ísraels

²Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

²og seg: Hvílík ljónynja var móðir þín meðal ljóna. Hún lá meðal ungra ljóna, ól upp ljónshvolpa sína.

³Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

³Og hún kom upp einum af hvolpum sínum, hann varð ungljón. Hann lærði að ná sér í bráð, hann át menn.

⁴И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

⁴Þá höfðu þjóðirnar útboð í móti honum, hann var veiddur í gröf þeirra, og þeir teymdu hann á nasahring til Egyptalands.

⁵А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

⁵En er hún sá, að hún hafði breytt heimskulega, að von hennar var horfin, tók hún annan af hvolpum sínum og gjörði hann að ungljóni.

⁶И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

⁶Og hann gekk meðal ljóna og varð ungljón. Hann lærði að ná sér í bráð, hann át menn.

⁷Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

⁷Og hann gjörði margar meðal þeirra að ekkjum og eyddi borgir þeirra, svo að landið fylltist skelfingu og allt, sem í því var, vegna öskurs hans.

⁸Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

⁸Þá settu þjóðir sig móti honum, úr héruðunum umhverfis, og köstuðu neti sínu yfir hann, í gröf þeirra varð hann veiddur.

⁹И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

⁹Og þeir drógu hann á nasahring í búr og fluttu hann til Babelkonungs og settu hann í dýflissu, til þess að rödd hans heyrðist ekki framar á Ísraels fjöllum.

¹⁰Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

¹⁰Móðir þín var eins og vínviður, sem gróðursettur var hjá vatni. Hann varð ávaxtarsamur og fjölgreinóttur af vatnsgnóttinni.

¹¹Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

¹¹Þá spratt fram sterk grein og varð veldissproti og óx hátt upp í milli þéttra greina og var frábær fyrir hæðar sakir, því að angar hennar voru svo margir.

¹²Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

¹²Þá var vínviðinum rykkt upp í heift og varpað til jarðar, og austanvindurinn skrældi ávöxt hans. Hin sterka grein hans skrælnaði, eldur eyddi henni.

¹³А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

¹³Og nú er hann gróðursettur í eyðimörk, í þurru og vatnslausu landi.Og eldur braust út frá grein hans, sem eyddi öngum hans, og engin sterk grein var framar á honum, enginn veldissproti. Þetta eru harmljóð og voru sungin sem harmljóð.

¹⁴И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма [вече] в нея жезъл [достатъчно] як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.

¹⁴Og eldur braust út frá grein hans, sem eyddi öngum hans, og engin sterk grein var framar á honum, enginn veldissproti. Þetta eru harmljóð og voru sungin sem harmljóð.