¹Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

¹Bæn Habakkuks spámanns. Með strengjaleik.

²Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева [Си] помни милостта.

²Drottinn, ég hefi heyrt boðskap þinn, ég er hræddur. Drottinn, endurnýja verk þitt áður en mörg ár líða, lát það verða kunnugt áður en mörg ár líða. Minnst þú miskunnar í reiðinni.

³Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

³Guð kemur frá Teman og Hinn heilagi frá Paranfjöllum. (Sela.) Tign hans þekur himininn, og af dýrð hans er jörðin full.

⁴Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

⁴Ljómi birtist eins og sólarljós, geislar stafa út frá hendi hans, og þar er hjúpurinn um mátt hans.

⁵Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

⁵Drepsóttin fer á undan honum, og sýkin fetar í fótspor hans.

⁶Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

⁶Hann gengur fram, og jörðin nötrar, hann lítur upp, og þjóðirnar hrökkva við. Þá molast hin öldnu fjöll sundur, þá sökkva hinar eilífu hæðir niður, hann gengur sama veginn og forðum daga.

⁷Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

⁷Ég sé tjöld Kúsans í nauðum stödd, tjalddúkarnir í Midíanslandi bifast til og frá.

⁸Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си [И] на колесниците Си за да избавяш?

⁸Ert þú, Drottinn, reiður fljótunum, eða beinist bræði þín að þeim? Eða beinist heift þín að hafinu, úr því þú ekur með hesta þína, á sigurvagni þínum?

⁹Лъкът Ти биде изваден [от покривката си], [Както Ти] с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

⁹Ber og nakinn er bogi þinn, þú fyllir örvamæli þinn skeytum, þú klýfur vatnsföll, svo að land kemur fram.

¹⁰Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

¹⁰Fjöllin sjá þig og skjálfa, steypiregn dynur yfir, hafdjúpið lætur raust sína drynja, réttir hendur sínar hátt upp.

¹¹Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

¹¹Sól og tungl bíða kyrr í híbýlum sínum, fyrir ljósi þinna þjótandi örva, fyrir ljóma þíns leiftrandi spjóts.

¹²С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

¹²Í gremi fetar þú yfir jörðina, í reiði þreskir þú þjóðirnar.

¹³Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

¹³Þú fer að heiman til þess að frelsa þjóð þína, til þess að hjálpa þínum smurða. Þú brýtur niður mæninn á húsi hins óguðlega, gjörir grundvöllinn beran niður á klöpp.

¹⁴Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

¹⁴Þú rekur lensur gegnum höfuðið á herforingjum hans, er geysast fram til að tvístra mér. Fagnaðaróp þeirra glymja, eins og þeir ætluðu að uppeta hina hrjáðu í leyni.

¹⁵С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

¹⁵Þú fer yfir hafið með hesta þína, yfir svelg mikilla vatna.

¹⁶Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

¹⁶Þegar ég heyrði það, titraði hjarta mitt, varir mínar skulfu við fregnina. Hrollur kom í bein mín, og ég varð skjálfandi á fótum, að ég yrði að bíða hörmungadagsins, uns hann rennur upp þeirri þjóð, er á oss ræðst.

¹⁷Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

¹⁷Þótt fíkjutréð blómgist ekki og víntrén beri engan ávöxt, þótt gróði olíutrésins bregðist og akurlöndin gefi enga fæðu, þótt sauðfé hverfi úr réttinni og engin naut verði eftir í nautahúsunum,þá skal ég þó gleðjast í Drottni, fagna yfir Guði hjálpræðis míns.

¹⁸Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

¹⁸þá skal ég þó gleðjast í Drottni, fagna yfir Guði hjálpræðis míns.

¹⁹Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като [нозете] на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.