¹Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

¹Vei þeim, sem veita ranga úrskurði og færa skaðsemdarákvæði í letur

²За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

²til þess að halla rétti fátækra og ræna lögum hina nauðstöddu á meðal fólks míns, til þess að ekkjurnar verði þeim að herfangi og þeir fái féflett munaðarleysingjana.

³И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани {Еврейски: Денят на посещението.}, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

³Hvað ætlið þér að gjöra á degi hegningarinnar og þegar eyðingin kemur úr fjarska? Til hvers viljið þér þá flýja um ásjá? Og hvar viljið þér geyma auðæfi yðar?

⁴[Нищо не им остава], освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

⁴Er nokkuð annað fyrir hendi en að falla á kné meðal hinna fjötruðu eða hníga meðal hinna vegnu? Allt fyrir þetta linnir ekki reiði hans, og hönd hans er enn þá útrétt.

⁵Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

⁵Vei Assúr, vendinum reiði minnar! Heift mín er stafurinn í höndum þeirra.

⁶Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

⁶Ég sendi hann móti guðlausri þjóð, ég býð honum að fara á móti lýðnum, sem ég er reiður, til þess að ræna og rupla og troða hann fótum sem saur á strætum.

⁷Обаче не му е намерението [да направи] така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

⁷En hann skilur það eigi svo, og hjarta hans hugsar eigi svo, heldur girnist hann að eyða og uppræta margar þjóðir.

⁸Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

⁸Hann segir: ,,Eru ekki höfðingjar mínir allir saman konungar?

⁹Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

⁹Fór ekki fyrir Kalne eins og fyrir Karkemis, fyrir Hamat eins og fyrir Arpad, fyrir Samaríu eins og fyrir Damaskus?

¹⁰Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

¹⁰Eins og hönd mín náði til konungsríkja guðanna, og voru þó líkneskjur þeirra fleiri en Jerúsalem og Samaríu,

¹¹Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

¹¹já, eins og ég hefi farið með Samaríu og guði hennar, svo mun ég fara með Jerúsalem og guðalíkneski hennar!``

¹²Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, [дума Той], плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

¹²En þegar Drottinn hefir lokið öllu starfi sínu á Síon-fjalli og í Jerúsalem, mun hann vitja ávaxtarins af ofmetnaðinum í hjarta Assýríukonungs og hins hrokafulla drembilætis augna hans,

¹³Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите [на високо;]

¹³því að hann hefir sagt: ,,Með styrk handar minnar hefi ég þessu til leiðar komið og með hyggindum mínum, því að ég er vitsmunamaður. Ég hefi fært úr stað landamerki þjóðanna, rænt fjárhlutum þeirra og sem alvaldur steypt af stóli drottnendum þeirra.

¹⁴И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

¹⁴Hönd mín náði í fjárafla þjóðanna, sem fuglshreiður væri. Eins og menn safna eggjum, sem fuglinn er floginn af, svo hefi ég safnað saman öllum löndum, og hefir enginn blakað vængjum, lokið upp nefinu né tíst.``

¹⁵Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. [Или] тоягата би подигнала [този, който] не е дърво!

¹⁵Hvort má öxin dramba í gegn þeim, sem heggur með henni, eða sögin miklast í gegn þeim, sem sagar með henni? Allt eins og sprotinn ætlaði að sveifla þeim, er reiðir hann, eða stafurinn færa á loft þann, sem ekki er af tré.

¹⁶Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

¹⁶Fyrir því mun hinn alvaldi, Drottinn allsherjar, senda megrun í hetjulið hans, og undir dýrð hans mun eldur blossa upp sem brennandi bál.

¹⁷Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

¹⁷Og ljós Ísraels mun verða að eldi og Hinn heilagi í Ísrael að loga, og sá logi skal á einum degi upp brenna og eyða þyrnum hans og þistlum

¹⁸Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

¹⁸og afmá að fullu og öllu hina dýrlegu skóga hans og aldingarða. Hann skal verða eins og sjúklingur, sem veslast upp.

¹⁹А останалите дървета от леса му ще са малко, [До толкоз] щото да може дете да ги запише.

¹⁹Og leifarnar af skógartrjám hans munu verða teljandi, og smásveinn mun geta skrifað þau upp.

²⁰И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

²⁰Á þeim degi skulu leifarnar af Ísrael og þeir af Jakobs húsi, sem af komast, eigi framar reiða sig á þann sem sló þá, heldur munu þeir með trúfesti reiða sig á Drottin, Hinn heilaga í Ísrael.

²¹Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

²¹Leifar munu aftur hverfa, leifarnar af Jakob, til hins máttuga Guðs.

²²Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, [Само] остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с [Божията] правда.

²²Því að þótt fólksfjöldi þinn, Ísrael, væri sem sjávarsandur, skulu þó aðeins leifar af honum aftur hverfa. Eyðing er fastráðin, framveltandi flóð réttlætis.

²³Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

²³Því að eyðingu, og hana fastráðna, mun hinn alvaldi, Drottinn allsherjar framkvæma á jörðinni miðri.

²⁴Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както [я издигна] Египет;

²⁴Svo segir hinn alvaldi, Drottinn allsherjar: Þú þjóð mín, sem býr á Síon, óttast þú eigi Assúr, er hann slær þig með sprota og reiðir að þér staf sinn, eins og Egyptar gjörðu.

²⁵Защото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът [ще се обърне] за тяхна погибел;

²⁵Því að eftir skamma hríð er reiðin á enda, og þá beinist heift mín að eyðing þeirra.

²⁶И Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му [ще се издигне] над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

²⁶Þá reiðir Drottinn allsherjar svipuna að þeim, eins og þegar hann laust Midíansmenn hjá Óreb-kletti. Stafur hans er útréttur yfir hafið, og hann færir hann á loft, eins og gegn Egyptum forðum.

²⁷И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието [ти].

²⁷Á þeim degi skal byrði sú, sem hann hefir á þig lagt, falla af herðum þér og ok hans af hálsi þínum, og okið skal brotna fyrir ofurfitu.

²⁸Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

²⁸Óvinurinn heldur til Ajat, fer um Mígron og lætur eftir farangur sinn í Mikmas.

²⁹Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

²⁹Þeir fara yfir skarðið, þeir hafa náttból í Geba. Rama skelfist, íbúar Gíbeu Sáls leggja á flótta.

³⁰Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! [и] ти, бедни Анатоте!

³⁰Hljóða þú upp, Gallímdóttir! Hlustaðu á, Lejsa! Taktu undir, Anatót!

³¹Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

³¹Madmena flýr, íbúar Gebím forða sér undan.

³²И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

³²Þennan sama dag æir hann í Nób. Hann réttir út hönd sína móti fjalli Síonardóttur, móti hæð Jerúsalemborgar.

³³Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна [сила]; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

³³Sjá, hinn alvaldi, Drottinn allsherjar afsníður laufkrónuna voveiflega. Hin hávöxnu trén eru höggvin og hin gnæfandi hníga til jarðar.Hann ryður skógarrunnana með öxi, og Líbanon fellur fyrir Hinum volduga.

³⁴Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.

³⁴Hann ryður skógarrunnana með öxi, og Líbanon fellur fyrir Hinum volduga.