¹Ето, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

¹Sjá, Drottinn tæmir jörðina og eyðir hana, hann umhverfir ásjónu hennar og tvístrar íbúum hennar.

²И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на заемодавеца, така и на заемача; Както на приемача [с] лихва, така и на оня, който му дава [с] лихва.

²Eitt gengur yfir prest og alþýðu, yfir húsbónda og þjón, yfir húsfreyju og þernu, yfir seljanda og kaupanda, yfir lánsala og lánþega, yfir okrarann og skuldunaut hans.

³Съвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

³Jörðin skal verða altæmd og gjörsamlega rænd, því að Drottinn hefir talað þetta.

⁴Земята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

⁴Jörðin viknar og kiknar, heimur bliknar og kiknar, tignarmenni lýðsins á jörðu blikna.

⁵Земята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

⁵Jörðin vanhelgast undir fótum þeirra, er á henni búa, því að þeir hafa brotið lögin, brjálað boðorðunum og rofið sáttmálann eilífa.

⁶Затова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

⁶Þess vegna eyðir bölvun jörðinni og íbúar hennar gjalda fyrir það. Þess vegna farast íbúar jarðarinnar af hita, svo að fátt manna er eftir orðið.

⁷Новото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, въздишат.

⁷Vínberjalögurinn sýtir, vínviðurinn visnar, nú andvarpa allir þeir sem áður voru af hjarta glaðir.

⁸Веселието на тъпанчетата престава; Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

⁸Gleðihljóð bumbnanna er þagnað, hávaði hinna glaðværu hættur, gleðiómur gígjunnar þagnaður.

⁹Няма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

⁹Menn sitja ekki syngjandi að víndrykkju, þeim sem drekka áfengan drykk, finnst hann beiskur.

¹⁰Суетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

¹⁰Borgirnar eru lagðar í eyði, öll hús lokuð, svo að ekki verður inn komist.

¹¹Вик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи; веселието на земята е отишло в плен.

¹¹Á strætunum er harmakvein af vínskortinum, öll gleði er horfin, fögnuður landsins flúinn.

¹²В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

¹²Auðnin ein er eftir í borginni, borgarhliðin eru mölbrotin.

¹³Защото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на [плода паднал при] отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

¹³Því að á jörðinni miðri, á meðal þjóðanna, skal svo fara sem þá er olíuviður er skekinn, sem við eftirtíning að loknum vínberjalestri.

¹⁴Тия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

¹⁴Þeir hefja upp raust sína og fagna. Yfir hátign Drottins gjalla gleðiópin í vestri.

¹⁵Затова прославете Господа в източните страни, [Прославете] името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

¹⁵Vegsamið þess vegna Drottin á austurvegum, nafn Drottins, Ísraels Guðs, á ströndum hafsins!

¹⁶От край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

¹⁶Frá ysta jaðri jarðarinnar heyrðum vér lofsöngva: ,,Dýrð sé hinum réttláta!`` En ég sagði: ,,Æ, mig auman! Æ, mig auman! Vei mér!`` Ránsmenn ræna, ránum ránsmenn ræna.

¹⁷Страх, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

¹⁷Geigur, gröf og gildra koma yfir þig, jarðarbúi.

¹⁸Който бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза отсред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

¹⁸Sá sem flýr undan hinum geigvæna gný, fellur í gröfina, og sá sem kemst upp úr gröfinni, festist í gildrunni, því að flóðgáttirnar á hæðum ljúkast upp og grundvöllur jarðarinnar skelfur.

¹⁹Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

¹⁹Jörðin brestur og gnestur, jörðin rofnar og klofnar, jörðin riðar og iðar.

²⁰Земята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея; И ще падне и няма вече да стане.

²⁰Jörðin skjögrar eins og drukkinn maður, henni svipar til og frá eins og vökuskýli. Misgjörð hennar liggur þungt á henni, hún hnígur og fær eigi risið upp framar.

²¹И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

²¹Á þeim degi mun Drottinn vitja hers hæðanna á hæðum og konunga jarðarinnar á jörðu.

²²И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

²²Þeim skal varpað verða í gryfju, eins og fjötruðum bandingjum, og þeir skulu byrgðir verða í dýflissu. Eftir langa stund skal þeim hegnt verða.Þá mun máninn fyrirverða sig og sólin blygðast sín, því að Drottinn allsherjar sest að völdum á Síonfjalli og í Jerúsalem, og fyrir augliti öldunga hans mun dýrð ljóma.

²³Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

²³Þá mun máninn fyrirverða sig og sólin blygðast sín, því að Drottinn allsherjar sest að völdum á Síonfjalli og í Jerúsalem, og fyrir augliti öldunga hans mun dýrð ljóma.