¹Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

¹Huggið, huggið lýð minn! segir Guð yðar.

²Говорете по сърцето на Ерусалим, и извикайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно [наказание] за всичките си грехове.

²Hughreystið Jerúsalem og boðið henni, að áþján hennar sé á enda, að sekt hennar sé goldin, að hún hafi fengið tvöfalt af hendi Drottins fyrir allar syndir sínar!

³Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

³Heyr, kallað er: ,,Greiðið götu Drottins í eyðimörkinni, ryðjið Guði vorum veg í óbyggðinni!

⁴Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите [места] ще станат прави, И неравните места поле;

⁴Sérhver dalur skal hækka, hvert fjall og háls lækka. Hólarnir skulu verða að jafnsléttu og hamrarnir að dalagrundum!

⁵И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

⁵Dýrð Drottins mun birtast, og allt hold mun sjá það, því að munnur Drottins hefir talað það!``

⁶Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се {Или: И рекох.}: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

⁶Heyr, einhver segir: ,,Kalla þú!`` Og ég svara: ,,Hvað skal ég kalla?`` ,,Allt hold er gras og allur yndisleikur þess sem blóm vallarins.

⁷Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

⁷Grasið visnar, blómin fölna, þegar Drottinn andar á þau. Sannlega, mennirnir eru gras.

⁸Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

⁸Grasið visnar, blómin fölna, en orð Guðs vors stendur stöðugt eilíflega.``

⁹Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

⁹Stíg upp á hátt fjall, þú Síon fagnaðarboði! Hef upp raust þína kröftuglega, þú Jerúsalem fagnaðarboði! Hef upp raustina, óttast eigi, seg borgunum í Júda: ,,Sjá, Guð yðar kemur!``

¹⁰Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

¹⁰Sjá, hinn alvaldi Drottinn kemur sem hetja, og armleggur hans aflar honum yfirráða. Sjá, endurgjald hans fylgir honum, og fengur hans fer á undan honum.

¹¹Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще ги носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

¹¹Eins og hirðir mun hann halda hjörð sinni til haga, taka unglömbin í faðm sér og bera þau í fangi sínu, en leiða mæðurnar.

¹²Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¹²Hver hefir mælt vötnin í lófa sínum og stikað himininn með spönn sinni, innilukt duft jarðarinnar í mælikeri og vegið fjöllin á reislu og hálsana á metaskálum?

¹³Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¹³Hver hefir leiðbeint anda Drottins, hver hefir verið ráðgjafi hans og frætt hann?

¹⁴С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¹⁴Hvern hefir hann sótt að ráðum, þann er gæfi honum skilning og kenndi honum leið réttvísinnar, uppfræddi hann í þekkingu og vísaði honum veg viskunnar?

¹⁵Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

¹⁵Sjá, þjóðirnar eru sem dropi í vatnskjólu og metnar sem ryk á vogarskálum. Sjá, eylöndunum lyftir hann upp eins og duftkorni.

¹⁶Ливан не е достатъчен за гориво, Нито стигат животните му за всеизгаряне.

¹⁶Og Líbanon-skógur hrekkur ekki til eldsneytis og dýrin í honum ekki til brennifórnar.

¹⁷Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

¹⁷Allar þjóðir eru sem ekkert fyrir honum, þær eru minna en ekki neitt og hégómi í hans augum.

¹⁸И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¹⁸Við hvern viljið þér þá samlíkja Guði, og hvað viljið þér taka til jafns við hann?

¹⁹Кумирът ли? - Художникът [го е излял, ]И златарят го обковава със злато И лее [за него] сребърни верижки;

¹⁹Líkneskið steypir smiðurinn, og gullsmiðurinn býr það slegnu gulli og setur á silfurfestar,

²⁰Който е твърде сиромах та [да принесе] принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

²⁰en sá, sem eigi á fyrir slíkri fórnargjöf, velur sér þann við, er ekki fúni, og leitar að góðum smið, er reist geti svo líkneski, að ekki haggist!

²¹Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

²¹Vitið þér ekkert? Heyrið þér ekki? Hefir yður eigi verið kunngjört það frá upphafi? Hafið þér engan skilning hlotið frá grundvöllun jarðar?

²²Онзи, Който седи над кръга на земята, [Пред Когото] жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

²²Það er hann, sem situr hátt yfir jarðarkringlunni, og þeir, sem á henni búa, eru sem engisprettur. Það er hann, sem þenur út himininn eins og þunna voð og slær honum sundur eins og tjaldi til þess að búa í.

²³Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

²³Það er hann, sem lætur höfðingjana verða að engu og gjörir drottna jarðarinnar að hégóma.

²⁴Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

²⁴Varla eru þeir gróðursettir, varla niðursánir, varla hefir stofn þeirra náð að festa rætur í jörðinni fyrr en hann andar á þá, og þá skrælna þeir upp og stormbylurinn feykir þeim burt eins og hálmleggjum.

²⁵И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

²⁵Við hvern viljið þér samlíkja mér, að ég sé honum jafn? segir Hinn heilagi.

²⁶Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия [светила], И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно [от тях] не липсва.

²⁶Hefjið upp augu yðar til hæða og litist um: Hver hefir skapað stjörnurnar? Hann, sem leiðir út her þeirra með tölu og kallar þær allar með nafni. Sökum mikilleiks kraftar hans og af því að hann er voldugur að afli verður einskis þeirra vant.

²⁷Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

²⁷Hví segir þú þá svo, Jakobsætt, og hví mælir þú þá svo, Ísrael: ,,Hagur minn er hulinn fyrir Drottni, og réttur minn er genginn úr höndum Guði mínum?``

²⁸Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

²⁸Veistu þá ekki? Hefir þú ekki heyrt? Drottinn er eilífur Guð, er skapað hefir endimörk jarðarinnar. Hann þreytist ekki, hann lýist ekki, speki hans er órannsakanleg.

²⁹Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

²⁹Hann veitir kraft hinum þreytta og gnógan styrk hinum þróttlausa.

³⁰Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

³⁰Ungir menn þreytast og lýjast, og æskumenn hníga,en þeir, sem vona á Drottin, fá nýjan kraft, þeir fljúga upp á vængjum sem ernir. Þeir hlaupa og lýjast ekki, þeir ganga og þreytast ekki.

³¹Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

³¹en þeir, sem vona á Drottin, fá nýjan kraft, þeir fljúga upp á vængjum sem ernir. Þeir hlaupa og lýjast ekki, þeir ganga og þreytast ekki.