¹Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат [от земята], без да размисли някой, Че праведният се отнема преди [да дойде] злото.

¹Hinir réttlátu líða undir lok, og enginn leggur það á hjarta. Hinum guðhræddu er burt svipt, og enginn veitir því athygli. Hinir réttlátu verða burt numdir frá ógæfunni,

²Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

²þeir ganga inn til friðar. Þeir, sem ganga beina braut, munu hvíla í legurúmum sínum.

³А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

³Komið þér hingað, þér seiðkonusynir, þú afsprengi hórkarls og skækju!

⁴С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

⁴Að hverjum skopist þér? Framan í hvern eruð þér að bretta yður og reka út úr yður tunguna? Eruð þér ekki syndarinnar börn og lyginnar afsprengi?

⁵Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

⁵Þér brunnuð af girndarbruna hjá eikitrjánum, undir hverju grænu tré, þér slátruðuð börnum í dölunum, niðri í klettagjánum.

⁶Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

⁶Á sleipum steinum í árfarvegi skriðnar þér fótur. Þú úthelltir drykkjarfórn handa þeim, færðir þeim matfórn. Átti ég að una slíku?

⁷На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

⁷Á háu og gnæfandi fjalli settir þú hvílurúm þitt, þú fórst og upp þangað til þess að færa fórnir.

⁸Зад вратите и стълбовете [им] си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

⁸Á bak við hurð og dyrastafi settir þú minningarmark þitt. Já, fráhverf mér flettir þú ofan af hvílu þinni, steigst upp í hana og rýmkaðir til í henni og gjörðir samning við þá. Þér voru kær hvílubrögð þeirra, þú sást blygðan þeirra.

⁹Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

⁹Þú fórst til konungsins með olíu og hafðir með þér mikil smyrsl, og þú sendir sendiboða þína langar leiðir og steigst niður allt til Heljar.

¹⁰Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

¹⁰Þú varðst þreytt af hinu langa ferðalagi þínu, en þó sagðir þú ekki: ,,Ég gefst upp!`` Þú fannst nýjan lífsþrótt í hendi þinni, fyrir því örmagnaðist þú ekki.

¹¹И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да [Ме] съхраняваш в сърцето си? Не е ли [защото] Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

¹¹Hvern hræddist og óttaðist þú þá, að þú skyldir bregða svo trúnaði þínum, að þú skyldir ekki muna til mín, ekkert um mig hirða? Er eigi svo: Ég hefi þagað, og það frá eilífð, mig óttaðist þú því ekki?

¹²Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

¹²En ég skal gjöra réttlæti þitt kunnugt, og verkin þín _ þau munu þér að engu liði verða.

¹³Когато извикаш, нека те отърват сбирщината [на идолите] ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

¹³Lát skurðgoðin, sem þú hefir saman safnað, bjarga þér, er þú kallar á hjálp! Vindurinn mun svipta þeim öllum í burt, gusturinn taka þau. En sá, sem leitar hælis hjá mér, mun erfa landið og eignast mitt heilaga fjall.

¹⁴И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

¹⁴Sagt mun verða: ,,Leggið braut, leggið braut, greiðið veginn, ryðjið hverjum ásteytingarsteini úr vegi þjóðar minnar!``

¹⁵Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

¹⁵Já, svo segir hinn hái og háleiti, hann sem ríkir eilíflega og heitir Heilagur: Ég bý á háum og helgum stað, en einnig hjá þeim, sem hafa sundurkraminn og auðmjúkan anda, til þess að lífga anda hinna lítillátu og til þess að lífga hjörtu hinna sundurkrömdu.

¹⁶Защото няма да се съдя [с човеците] вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже [тогаз] биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

¹⁶Því að ég þreyti ekki deilur eilíflega og reiðist ekki ævinlega, ella mundi andi mannsins vanmegnast fyrir mér og sálirnar, sem ég hefi skapað.

¹⁷Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

¹⁷Sökum hinnar syndsamlegu ágirndar hans reiddist ég og laust hann, ég byrgði andlit mitt og var reiður. Þrjóskufullur hélt hann þá leið, er hann lysti.

¹⁸Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

¹⁸Ég sá vegu hans og ég vil lækna hann, ég vil leiða hann og veita honum hugsvölun. Öllum þeim, sem hryggir eru hjá honum,

¹⁹Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, [Ще река]: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

¹⁹vil ég gefa ávöxt varanna _ segir Drottinn. Friður, friður fyrir fjarlæga og fyrir nálæga. Ég lækna hann!

²⁰А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

²⁰En hinir óguðlegu eru sem ólgusjór, því að hann getur ekki verið kyrr og bylgjur hans róta upp aur og leðju.Hinum óguðlegu, segir Guð minn, er enginn friður búinn.

²¹Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.

²¹Hinum óguðlegu, segir Guð minn, er enginn friður búinn.