¹А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник в Господния дом, чу Еремия като пророкуваше тия неща.

¹En er Pashúr prestur Immersson, yfirumsjónarmaður í musteri Drottins, heyrði Jeremía boða þessi orð,

²Тогава Пасхор удари пророка Еремия и тури го в кладата, която бе в горната Вениаминова порта до Господния дом.

²þá lét Pashúr húðstrýkja Jeremía spámann og setti hann í stokkinn, sem var í efra Benjamínshliði, hjá musteri Drottins.

³А на утринта Пасхор извади Еремия от кладата. Тогава Еремия му рече: Господ не те нарече Пасхор, но Магор-мисавив {Т.е., Трепет отсред.}.

³En daginn eftir losaði Pashúr Jeremía úr stokknum. Þá sagði Jeremía við hann: ,,Drottinn kallar þig ekki ,Pashúr`, heldur ,Skelfing allt um kring.`

⁴Защото така казва Господ: Ето, ще те направя ужас за самия тебе и на всичките ти приятели; те ще паднат от ножа на неприятелите си, и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с нож.

⁴Því að svo segir Drottinn: Sjá, ég gjöri þig að skelfingu fyrir sjálfan þig og fyrir alla vini þína, og þeir skulu falla fyrir sverði óvina sinna og þú horfa upp á það, og allan Júdalýð sel ég Babelkonungi á vald, og hann mun herleiða þá til Babýlon og drepa þá með sverði.

⁵При това, ще предам цялото богатство на тоя град, всичките му печалби, и всичките му скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдовите царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги вземат та ще ги занесат във Вавилон.

⁵Og ég framsel allan auð þessarar borgar og allar eigur hennar og öll dýrindi hennar, og alla fjársjóðu Júdakonunga sel ég óvinum þeirra á vald. Þeir skulu ræna þeim, taka þá og flytja þá til Babýlon.

⁶И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш, и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

⁶En þú, Pashúr, og allir þeir, sem búa í húsi þínu, skuluð herleiddir verða, og þú skalt komast til Babýlon og þar skalt þú deyja og þar skalt þú greftraður verða _ þú og allir vinir þínir, þeir er þú spáðir lygum.``

⁷Господи, примамил си ме, и аз бидох примамен; Ти си по-силен от мене и си надмогнал. Аз станах за присмех цял ден; всички се подиграват с мене;

⁷Þú hefir tælt mig, Drottinn, og ég lét tælast! Þú tókst mig tökum og barst hærra hlut. Ég er orðinn að stöðugu athlægi, allir gjöra gys að mér.

⁸Защото отворя ли уста, [не мога да не] викам; [Трябва да] викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става [Причина за] позор и присмех цял ден.

⁸Já, í hvert sinn er ég tala, verð ég að kvarta undan ofbeldi og kúgun, því að orð Drottins hefir orðið mér til stöðugrar háðungar og spotts.

⁹Но ако река: Няма да спомена за Него, Нито ще продумам вече в името Му, Тогава [Неговото слово] става в сърцето ми Като пламнал огън затворен в костите ми; Уморявам се да го задържам, но не мога.

⁹Ef ég hugsaði: ,,Ég skal ekki minnast hans og eigi framar tala í hans nafni,`` þá var sem eldur brynni í hjarta mínu, er byrgður væri inni í beinum mínum. Ég reyndi að þola það, en ég gat það ekki.

¹⁰Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; Обвинявайте! и ние ще го обвиним, - [Думат] всички, с които аз живеех в мир, Които гледат да се спъна, - Може би той ще се помами [в някаква погрешка], Та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим.

¹⁰Já, ég hefi heyrt illyrði margra _ skelfing allt um kring: ,,Kærið hann!`` og ,,Vér skulum kæra hann!`` Jafnvel allir þeir, sem ég hefi verið í vináttu við, vaka yfir því, að ég hrasi: ,,Ef til vill lætur hann ginnast, svo að vér fáum yfirstigið hann og hefnt vor á honum.``

¹¹Но Господ е с мене като мощен и страшен [защитник]; Затова гонителите ми ще се спънат И не ще надмогнат; Те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; Срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.

¹¹En Drottinn er með mér eins og voldug hetja. Fyrir því munu ofsóknarmenn mínir steypast og engu áorka. Þeir skulu verða herfilega til skammar, af því að þeir hafa ekki farið viturlega að ráði sínu _ til eilífrar, ógleymanlegrar smánar.

¹²Но, Господи на Силите, Който изпитваш праведния, И гледаш вътрешностите на сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях, Защото на Тебе поверих делото си.

¹²Drottinn allsherjar, þú sem prófar hinn réttláta, þú sem sér nýrun og hjartað, lát mig sjá hefnd þína á þeim, því að þér fel ég málefni mitt.

¹³Пейте Господу, хвалете Господа; Защото избави душата на немотния от ръката на злодейците.

¹³Lofsyngið Drottni! Vegsamið Drottin, því að hann frelsar líf hins fátæka undan valdi illgjörðamanna.

¹⁴Проклет да бъде денят, в който се родих; Да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми,

¹⁴Bölvaður sé dagurinn, sem ég fæddist. Dagurinn, sem móðir mín ól mig, sé ekki blessaður!

¹⁵Проклет да бъде човекът, който извести на баща ми, Казвайки: Роди ти се мъжко дете, - И с това се зарадва много;

¹⁵Bölvaður sé maðurinn, sem flutti föður mínum gleðitíðindin: ,,Þér er fæddur sonur!`` og gladdi hann stórlega með því.

¹⁶И да бъде тоя човек като градовете, Които Господ не съжали и разори, И нека слуша заран вик, И на пладне тревога;

¹⁶Fyrir þeim manni fari eins og fyrir borgum, sem Drottinn hefir umturnað vægðarlaust, og hann heyri óp á morgnana og hergný um hádegið,

¹⁷Защото не ме умъртви в утробата, И тъй майка ми да ми е била гроб, И утробата й [да е останала] всякога бременна.

¹⁷af því að hann lét mig ekki deyja í móðurlífi, svo að móðir mín hefði orðið gröf mín og móðurlíf hennar hefði eilíflega verið þungað.Hví kom ég af móðurlífi til þess að þola strit og mæðu og til þess að eyða ævinni í skömm?

¹⁸Защо излязох из утробата Да гледам труд и скръб, И дните ми да се довършат от срам.

¹⁸Hví kom ég af móðurlífi til þess að þola strit og mæðu og til þess að eyða ævinni í skömm?