¹А Сафатия Матановият син, Годолия Пасхоровият син, Юхал Селемиевият син и Пасхор Мелхиевият син чуха думите, които Еремия говореше на всичките люде, като думаше:

¹Þá fréttu þeir Sefatja Mattansson, Gedalja Pashúrsson, Júkal Selemjason og Pashúr Malkíason þau orð, er Jeremía talaði til alls lýðsins:

²Така казва Господ: Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе при халдейците ще остане жив; животът му ще бъде за корист, и ще живее;

²,,Svo segir Drottinn: Þeir, sem verða kyrrir í þessari borg, munu deyja fyrir sverði, af hungri og af drepsótt, en þeir, sem fara út til Kaldea, munu lífi halda og hljóta líf sitt að herfangi og lifa.

³[и] така казва Господ: Тоя град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.

³Svo segir Drottinn: Þessi borg mun vissulega verða gefin her Babelkonungs á vald og hann mun vinna hana!``

⁴Тогава [тия] първенци казаха на царя: Нека се умъртви, молим, тоя човек, защото разслабя ръцете на военните мъже, които са останали в тоя град, и ръцете на всичките люде, като им говори такива думи; защото тоя човек не иска доброто на тия люде, но злото.

⁴Þá sögðu höfðingjarnir við konung: ,,Lát drepa mann þennan! Því að hann gjörir hermennina, sem eftir eru í þessari borg, huglausa og allan lýðinn með því að tala slík orð til þeirra, því að þessi maður leitar ekki þess, sem þessum lýð er til heilla, heldur þess, sem honum er til ógæfu.``

⁵И цар Седекия рече: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас.

⁵En Sedekía konungur svaraði: ,,Sjá, hann er á yðar valdi, því að konungurinn megnar ekkert á móti yður.``

⁶Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята.

⁶Þá tóku þeir Jeremía og köstuðu honum í gryfju Malkía konungssonar, sem var í varðgarðinum, og létu þeir Jeremía síga niður í böndum, en í gryfjunni var ekkert vatn, heldur leðja, og Jeremía sökk ofan í leðjuna.

⁷А когато етиопянинът Авдемелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу как били турили Еремия в ямата, (като седеше царят тогава във Вениаминовата порта),

⁷En er Ebed-Melek, blálenskur geldingur, sem var í konungshöllinni, frétti, að þeir hefðu varpað Jeremía í gryfjuna, _ en konungur sat þá í Benjamínshliði _,

⁸Авдемелех излезе от царския дворец та говори на царя, казвайки:

⁸þá gekk Ebed-Melek út úr konungshöllinni og mælti til konungs á þessa leið:

⁹Господарю мой царю, тия човеци сториха зло във всичко що направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, гдето е, защото няма вече хляб в града.

⁹,,Minn herra konungur! Illverk hafa þessir menn framið með öllu því, er þeir hafa gjört við Jeremía spámann, sem þeir köstuðu í gryfjuna, svo að hann hlýtur að deyja þar úr hungri, því að ekkert brauð er framar til í borginni.``

¹⁰Тогава царят заповяда на етиопянина Авдемелех, като рече: Вземи от тука тридесет човека със себе си та извади пророк Еремия от ямата преди да умре.

¹⁰Þá skipaði konungur Ebed-Melek Blálendingi á þessa leið: ,,Tak héðan með þér þrjá menn og drag Jeremía spámann upp úr gryfjunni, áður en hann deyr.``

¹¹И тъй, Авдемелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия.

¹¹Og Ebed-Melek tók mennina með sér og fór inn í konungshöllina, inn undir féhirsluna, og tók þar sundurrifna fataræfla og klæðaslitur og lét síga í böndum niður í gryfjuna til Jeremía.

¹²И етиопянинът Авдемелех рече на Еремия: Тури сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.

¹²Síðan mælti Ebed-Melek Blálendingur til Jeremía: ,,Legg rifnu og slitnu fataræflana undir hendur þér undir böndin!`` Og Jeremía gjörði svo.

¹³И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го из ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

¹³Og þeir drógu Jeremía upp með böndunum og hófu hann upp úr gryfjunni. Og sat nú Jeremía í varðgarðinum.

¹⁴Тогава цар Седекия прати та доведоха пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.

¹⁴Sedekía konungur sendi menn og lét sækja Jeremía spámann til sín að þriðju dyrunum, sem eru í musteri Drottins, og konungur mælti til Jeremía: ,,Ég vil spyrja þig nokkurs, leyn mig engu!``

¹⁵А Еремия рече на Седекия: Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? и ако те съветвам, не ще ме послушаш.

¹⁵En Jeremía mælti til Sedekía: ,,Hvort munt þú ekki deyða mig, ef ég segi þér það? Og þótt ég ráðleggi þér eitthvað, þá hlýðir þú mér ekki!``

¹⁶Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: [Заклевам ти се в] живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.

¹⁶Þá vann Sedekía konungur Jeremía eið á laun og mælti: ,,Svo sannarlega sem Drottinn lifir, sá er skapað hefir í oss þetta líf, skal ég ekki deyða þig né selja þig á vald þessara manna, sem sitja um líf þitt.``

¹⁷Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти, и тоя град няма да се изгори с огън; па и ти ще останеш жив и домът ти.

¹⁷Þá sagði Jeremía við Sedekía: ,,Svo segir Drottinn, Guð allsherjar, Ísraels Guð: Ef þú gengur á vald höfðingjum Babelkonungs, þá munt þú lífi halda og borg þessi eigi verða brennd í eldi, og þú munt lífi halda og fólk þitt.

¹⁸Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.

¹⁸En gangir þú ekki á vald höfðingjum Babelkonungs, þá mun borg þessi seld verða á vald Kaldea, og þeir munu brenna hana í eldi, og þú munt ekki heldur komast undan þeim.``

¹⁹И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.

¹⁹Þá sagði Sedekía konungur við Jeremía: ,,Ég óttast þá Júdamenn, sem þegar hafa hlaupist yfir til Kaldea, að menn kynnu að selja mig þeim á vald og þeir draga dár að mér!``

²⁰А Еремия рече: няма да те предадат. Послушай, моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре, и животът ти ще се опази.

²⁰En Jeremía sagði: ,,Þeir munu eigi framselja þig. Hlýð þú boði Drottins í því, er ég segi þér, þá mun þér vel vegna og þú lífi halda.

²¹Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми яви:

²¹En ef þú færist undan að ganga á vald þeirra, þá hefir Drottinn birt mér þetta:

²²Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тия жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; [а сега, когато] нозете ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.

²²Sjá, allar þær konur, sem eftir munu verða í höll Júdakonungs, munu fluttar verða til höfðingja Babelkonungs, og þær munu segja: ,Menn, sem voru í vináttu við þig, hafa ginnt þig og orðið þér yfirsterkari. Þegar fætur þínir sukku í foræðið, hörfuðu þeir aftur á bak!`

²³И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори тоя град с огън.

²³Og allar konur þínar og börn þín munu færð verða Kaldeum, og ekki munt þú heldur komast undan þeim, heldur munt þú gripinn verða og seldur á vald Babelkonungs, og þessi borg mun brennd verða í eldi.``

²⁴Тогава Седекия рече на Еремия: Никой да се не научи за тоя разговор {Еврейски: Тия думи.}, и ти няма да умреш.

²⁴Þá sagði Sedekía við Jeremía: ,,Enginn maður má vita af þessum viðræðum, ella verður það þinn bani.

²⁵Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе ти рекат: Яви ни сега що каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; [яви ни] тоже какво каза царят на тебе,

²⁵En þegar höfðingjarnir frétta, að ég hafi talað við þig, og þeir koma til þín og segja við þig: ,Seg oss, hvað þú talaðir við konung, _ leyn oss engu, ella drepum vér þig _ og hvað konungur talaði við þig,`

²⁶тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя, за да ме не върне в къщата на Ионатана, та да умра там.

²⁶þá seg við þá: ,Ég bað konung auðmjúklega að láta mig ekki fara aftur í hús Jónatans til þess að deyja þar.```

²⁷Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия та го попитаха; и той им отговори според всички тия думи, които царят [му] беше заповядал. И тъй те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.

²⁷Og allir höfðingjarnir komu til Jeremía og spurðu hann, en hann skýrði þeim með öllu svo frá sem konungur hafði lagt fyrir. Þá gengu þeir rólegir burt frá honum, því að þetta hafði ekki orðið hljóðbært.Og Jeremía sat í varðgarðinum allt til þess dags, er Jerúsalem var unnin.

²⁸И така Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.

²⁸Og Jeremía sat í varðgarðinum allt til þess dags, er Jerúsalem var unnin.