¹Господното слово, което дойде към Иоила Фатуилевия син:

¹Orð Drottins, sem kom til Jóels Petúelssonar.

²Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е [такова нещо] във вашите дни Или в дните на бащите ви?

²Heyrið þetta, þér öldungar, og hlustið, allir íbúar landsins! Hefir slíkt nokkurn tíma til borið á yðar dögum eða á dögum feðra yðar?

³Разкажете това на чадата си, И чадата ви [нека го разкажат] на своите чада, И техните чада на друго поколение.

³Segið börnum yðar frá því og börn yðar sínum börnum og börn þeirra komandi kynslóð.

⁴Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът; И каквото остави изедникът, изпояде го пръгът.

⁴Það sem nagarinn leifði, það át átvargurinn, það sem átvargurinn leifði, upp át flysjarinn, og það sem flysjarinn leifði, upp át jarðvargurinn.

⁵Изтрезнейте, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

⁵Vaknið, þér ofdrykkjumenn, og grátið! Kveinið allir þér, sem vín drekkið, yfir því að vínberjaleginum er kippt burt frá munni yðar.

⁶Понеже на земята Ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

⁶Því að voldug þjóð og ótöluleg hefir farið yfir land mitt, tennur hennar eru sem ljónstennur og jaxlar hennar sem dýrsins óarga.

⁷Опустоши лозата Ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

⁷Hún hefir eytt víntré mín og brotið fíkjutré mín, hún hefir flegið allan börk af þeim og varpað þeim um koll, greinar þeirra urðu hvítar.

⁸Плачи като [сгодена] девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

⁸Kveina þú eins og mær, sem klæðist sorgarbúningi vegna unnusta æsku sinnar.

⁹Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

⁹Matfórnir og dreypifórnir eru numdar burt úr húsi Drottins, prestarnir, þjónar Drottins, eru hryggir.

¹⁰Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

¹⁰Vellirnir eru eyddir, akurlendið drúpir, því að kornið er eytt, vínberjalögurinn hefir brugðist og olían er þornuð.

¹¹Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

¹¹Akurmennirnir eru sneyptir, vínyrkjumennirnir kveina, vegna hveitisins og byggsins, því að útséð er um nokkra uppskeru af akrinum.

¹²Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, палмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

¹²Vínviðurinn er uppskrælnaður, fíkjutrén fölnuð, granateplatrén, pálmaviðurinn og apaldurinn, öll tré merkurinnar eru uppþornuð, já, öll gleði er horfin frá mannanna börnum.

¹³Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

¹³Gyrðist hærusekk og harmið, þér prestar! Kveinið, þér altarisþjónar! Komið, verið á næturnar í hærusekk, þér þjónar Guðs míns, því að matfórn og dreypifórn eru burt numdar úr húsi Guðs yðar.

¹⁴Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

¹⁴Stofnið til helgrar föstu, boðið hátíðarstefnu. Kallið saman öldungana, alla íbúa landsins í húsi Drottins, Guðs yðar, og hrópið til Drottins.

¹⁵Уви за [оня] ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

¹⁵Æ, sá dagur! Því að dagur Drottins er nálægur, og hann kemur sem eyðing frá hinum Almáttka.

¹⁶Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

¹⁶Hefir ekki fæðan verið hrifin burt fyrir augum vorum og er ekki gleði og fögnuður horfinn úr húsi Guðs vors?

¹⁷Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

¹⁷Frækornin liggja skorpnuð undir moldarkökkunum, forðabúrin eru eydd, kornhlöðurnar niðurrifnar, því að kornið er uppskrælnað.

¹⁸Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овце

¹⁸Ó, hversu skepnurnar stynja, nautahjarðirnar rása ærðar, af því að þær hafa engan haga, sauðahjarðirnar þola og nauð.

¹⁹Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И пламъкът изпогори всичките полски дървета.

¹⁹Til þín, Drottinn, kalla ég, því að eldur hefir eytt hagaspildum eyðimerkurinnar og logi sviðið öll tré merkurinnar.Jafnvel dýr merkurinnar mæna til þín, því að vatnslækirnir eru uppþornaðir og eldur hefir eytt hagaspildum eyðimerkurinnar.

²⁰Даже и полските животни задъхвайки [поглеждат] към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.

²⁰Jafnvel dýr merkurinnar mæna til þín, því að vatnslækirnir eru uppþornaðir og eldur hefir eytt hagaspildum eyðimerkurinnar.