1Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
1Ég er maðurinn, sem eymd hefi reynt undir sprota reiði hans.
2Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
2Mig hefir hann rekið og fært út í myrkur og niðdimmu.
3Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
3Já, gegn mér snýr hann æ að nýju hendi sinni allan daginn.
4Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
4Hann hefir tálgað af mér hold mitt og hörund, brotið sundur bein mín,
5Издигна против мене [укрепления]; и окръжи ме с горест и труд.
5hlaðið hringinn í kringum mig fári og mæðu,
6Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
6hneppt mig í myrkur eins og þá sem dánir eru fyrir löngu.
7Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
7Hann hefir girt fyrir mig, svo að ég kemst ekki út, gjört fjötra mína þunga.
8Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
8Þótt ég hrópi og kalli, hnekkir hann bæn minni.
9Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
9Hann girti fyrir vegu mína með höggnum steinum, gjörði stigu mína ófæra.
10Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
10Hann var mér eins og björn, sem situr um bráð, eins og ljón í launsátri.
11Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
11Hann hefir leitt mig afleiðis og tætt mig sundur, hann hefir látið mig eyddan,
12Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
12hann hefir bent boga sinn og reist mig að skotspæni fyrir örina,
13Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
13hefir sent í nýru mín sonu örvamælis síns.
14Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
14Ég varð öllum þjóðum að athlægi, þeim að háðkvæði liðlangan daginn.
15Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
15Hann mettaði mig á beiskum jurtum, drykkjaði mig á malurt
16При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
16og lét tennur mínar myljast sundur á malarsteinum, lét mig velta mér í ösku.
17Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
17Þú sviptir sálu mína friði, ég gleymdi því góða
18И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми [като отдалечена] от Господа.
18og sagði: ,,Horfinn er lífskraftur minn, von mín fjarri Drottni.``
19Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
19Minnstu eymdar minnar og mæðu, malurtarinnar og eitursins.
20Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
20Sál mín hugsar stöðugt um þetta og er döpur í brjósti mér.
21[Обаче], това си наумявам, поради което имам и надежда:
21Þetta vil ég hugfesta, þess vegna vil ég vona:
22Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
22Náð Drottins er ekki þrotin, miskunn hans ekki á enda,
23Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
23hún er ný á hverjum morgni, mikil er trúfesti þín!
24Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
24Drottinn er hlutdeild mín, segir sál mín, þess vegna vil ég vona á hann.
25Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
25Góður er Drottinn þeim er á hann vona, og þeirri sál er til hans leitar.
26Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
26Gott er að bíða hljóður eftir hjálp Drottins.
27Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
27Gott er fyrir manninn að bera ok í æsku.
28Нека седи насаме и мълчи, когато [Господ] му го наложи.
28Hann sitji einmana og hljóður, af því að Hann hefir lagt það á hann.
29Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
29Hann beygi munninn ofan að jörðu, vera má að enn sé von,
30Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
30hann bjóði þeim kinnina sem slær hann, láti metta sig með smán.
31Защото Господ не отхвърля до века.
31Því að ekki útskúfar Drottinn um alla eilífð,
32Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
32heldur miskunnar hann aftur, þegar hann hrellir, eftir sinni miklu náð.
33Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
33Því að ekki langar hann til að þjá né hrella mannanna börn.
34Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
34Að menn troða undir fótum alla bandingja landsins,
35Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
35að menn halla rétti manns fyrir augliti hins Hæsta,
36Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
36að menn beita mann ranglæti í máli hans, _ skyldi Drottinn ekki sjá það?
37Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
37Hver er sá er talaði, og það varð, án þess að Drottinn hafi boðið það?
38Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
38Fram gengur ekki af munni hins Hæsta bæði hamingja og óhamingja?
39Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
39Hví andvarpar maðurinn alla ævi? Hver andvarpi yfir eigin syndum!
40Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
40Rannsökum breytni vora og prófum og snúum oss til Drottins.
41Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, [Който е] на небесата, [и нека речем]:
41Fórnum hjarta voru og höndum til Guðs í himninum.
42Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
42Vér höfum syndgað og verið óhlýðnir, þú hefir ekki fyrirgefið,
43Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
43þú hefir hulið þig í reiði og ofsótt oss, myrt vægðarlaust,
44Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
44þú hefir hulið þig í skýi, svo að engin bæn kemst í gegn.
45Направил си ни като помия и смет всред племената.
45Þú gjörðir oss að afhraki og viðbjóð mitt á meðal þjóðanna.
46Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
46Yfir oss glenntu upp ginið allir óvinir vorir.
47Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
47Geigur og gildra urðu hlutskipti vort, eyðing og tortíming.
48Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
48Táralækir streyma af augum mér út af tortíming þjóðar minnar.
49Окото ми пролива [сълзи] и не престава, защото няма отрада.
49Hvíldarlaust fljóta augu mín í tárum, án þess að hlé verði á,
50Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
50uns niður lítur og á horfir Drottinn af himnum.
51Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
51Auga mitt veldur sál minni kvöl, vegna allra dætra borgar minnar.
52Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
52Með ákefð eltu mig, eins og fugl, þeir er voru óvinir mínir án saka.
53Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
53Þeir gjörðu því nær út af við mig í gryfju og köstuðu steinum á mig.
54Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
54Vatn flóði yfir höfuð mitt, ég hugsaði: ,,Ég er frá.``
55Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
55Ég hrópaði á nafn þitt, Drottinn, úr hyldýpi gryfjunnar.
56Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
56Þú heyrðir hróp mitt: ,,Byrg ekki eyra þitt, kom mér til fróunar, kom mér til hjálpar.``
57Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
57Þú varst nálægur, þá er ég hrópaði til þín, sagðir: ,,Óttastu ekki!``
58Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
58Þú varðir, Drottinn, mál mitt, leystir líf mitt.
59Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
59Þú hefir, Drottinn, séð undirokun mína, rétt þú hluta minn!
60Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
60Þú hefir séð alla hefnigirni þeirra, allt ráðabrugg þeirra gegn mér,
61Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
61þú hefir heyrt smánanir þeirra, Drottinn, allt ráðabrugg þeirra í gegn mér,
62Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
62skraf mótstöðumanna minna og hinar stöðugu ráðagjörðir þeirra gegn mér.
63Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
63Lít þú á, hvort sem þeir sitja eða standa, þá er ég háðkvæði þeirra.
64Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
64Þú munt endurgjalda þeim, Drottinn, eins og þeir hafa til unnið.
65Ще им дадеш, [като] клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
65Þú munt leggja hulu yfir hjarta þeirra, bölvan þín komi yfir þá.Þú munt ofsækja þá í reiði og afmá þá undan himni Drottins.
66Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
66Þú munt ofsækja þá í reiði og afmá þá undan himni Drottins.