¹Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

¹Minnstu þess, Drottinn, hvað yfir oss hefir gengið, lít þú á og sjá háðung vora.

²Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

²Arfleifð vor er komin í hendur annarra, hús vor í hendur útlendinga.

³Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

³Vér erum orðnir munaðarleysingjar, föðurlausir, mæður vorar orðnar sem ekkjur.

⁴Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

⁴Vatnið sem vér drekkum, verðum vér að kaupa, viðinn fáum vér aðeins gegn borgun.

⁵Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

⁵Ofsækjendur vorir sitja á hálsi vorum, þótt vér séum þreyttir, fáum vér enga hvíld.

⁶Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

⁶Til Egyptalands réttum vér út höndina, til Assýríu, til þess að seðjast af mat.

⁷Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

⁷Feður vorir syndguðu, þeir eru eigi framar til, og vér berum misgjörð þeirra.

⁸Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

⁸Þrælar drottna yfir oss, enginn hrífur oss úr höndum þeirra.

⁹Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.

⁹Með lífsháska sækjum vér matbjörg vora í eyðimörkinni, þar sem sverðið vofir yfir oss.

¹⁰Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

¹⁰Hörund vort er orðið svart eins og ofn af hungurbruna.

¹¹Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

¹¹Konur hafa þeir svívirt í Síon, meyjar í Júda-borgum.

¹²Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

¹²Höfðingja hengdu þeir, öldungnum sýndu þeir enga virðingu.

¹³Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.

¹³Æskumennirnir urðu að þræla við kvörnina, og sveinarnir duttu undir viðarbyrðunum.

¹⁴Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

¹⁴Öldungarnir eru horfnir úr borgarhliðunum, æskumennirnir frá strengleikum.

¹⁵Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

¹⁵Fögnuður hjarta vors er þrotinn, gleðidans vor snúinn í sorg.

¹⁶Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

¹⁶Kórónan er fallin af höfði voru, vei oss, því að vér höfum syndgað.

¹⁷Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

¹⁷Af því er hjarta vort sjúkt orðið, vegna þess eru augu vor döpur,

¹⁸Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

¹⁸vegna Síonarfjalls, sem er í eyði og refir nú hlaupa um.

¹⁹Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.

¹⁹Þú, Drottinn, ríkir að eilífu, þitt hásæti stendur frá kyni til kyns.

²⁰Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

²⁰Hví vilt þú gleyma oss eilíflega, yfirgefa oss um langan aldur?Snú þú oss til þín, Drottinn, þá snúum vér við, lát þú daga vora aftur verða eins og forðum!

²¹Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

²¹Snú þú oss til þín, Drottinn, þá snúum vér við, lát þú daga vora aftur verða eins og forðum!

²²Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.