¹(По слав. 34). Давидов [псалом. ] Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

¹Davíðssálmur. Deil þú, Drottinn, við þá er deila við mig, berst þú við þá er berjast við mig.

²Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

²Tak skjöld og törgu og rís upp mér til hjálpar.

³Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

³Tak til spjót og öxi til þess að mæta ofsækjendum mínum, seg við sál mína: ,,Ég er hjálp þín!``

⁴Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат [да погубят] душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

⁴Lát þá er sitja um líf mitt hljóta smán og svívirðing, lát þá hverfa aftur með skömm, er ætla að gjöra mér illt.

⁵Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

⁵Lát þá verða sem sáðir fyrir vindi, þegar engill Drottins varpar þeim um koll.

⁶Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

⁶Lát veg þeirra verða myrkan og hálan, þegar engill Drottins eltir þá.

⁷Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха [яма] за душата ми.

⁷Því að ástæðulausu hafa þeir lagt net sitt leynt fyrir mig, að ástæðulausu hafa þeir grafið gryfju fyrir mig.

⁸Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

⁸Lát tortíming koma yfir þá, er þá varir minnst, lát netið, er þeir hafa lagt leynt, veiða sjálfa þá, lát þá falla í þeirra eigin gryfju.

⁹А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

⁹En sál mín skal kætast yfir Drottni, gleðjast yfir hjálpræði hans.

¹⁰Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

¹⁰Öll bein mín skulu segja: ,,Drottinn, hver er sem þú, er frelsar hinn umkomulausa frá þeim sem er honum yfirsterkari, hinn hrjáða og snauða frá þeim sem rænir hann?``

¹¹Несправедливи свидетели въстават И питат ме за [неща], за които аз не зная [нищо]

¹¹Ljúgvottar rísa upp, þeir spyrja mig um það sem ég veit ekki um.

¹²Въздават ми зло за добро, [За да бъде] в оскъдност душата ми.

¹²Þeir launa mér gott með illu, einsemd varð hlutfall mitt.

¹³А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми [и се повтаряше;]

¹³En þegar þeir voru sjúkir, klæddist ég hærusekk, þjáði mig með föstu og bað með niðurlútu höfði,

¹⁴Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

¹⁴gekk um harmandi, sem vinur eða bróðir ætti í hlut, var beygður eins og sá er syrgir móður sína.

¹⁵Но когато накуцвах в [пътя си], те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха [ме] без да престават.

¹⁵En þeir fagna yfir hrösun minni og safnast saman, útlendingar og ókunnugir menn safnast saman móti mér, mæla lastyrði og þagna eigi.

¹⁶Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

¹⁶Þeir freista mín, smána og smána, nísta tönnum í gegn mér.

¹⁷Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми [душа.]} от [тия] лъвове.

¹⁷Drottinn, hversu lengi vilt þú horfa á? Frelsa sál mína undan eyðileggingu þeirra, mína einmana sál undan ljónunum.

¹⁸Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

¹⁸Þá vil ég lofa þig í miklum söfnuði, vegsama þig í miklum mannfjölda.

¹⁹Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

¹⁹Lát eigi þá sem án saka eru óvinir mínir, hlakka yfir mér, lát eigi þá sem að ástæðulausu hata mig, skotra augunum.

²⁰Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

²⁰Því að frið tala þeir eigi, og móti hinum kyrrlátu í landinu hugsa þeir upp sviksamleg orð.

²¹Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

²¹Þeir glenna upp ginið í móti mér, segja: ,,Hæ, hæ! Nú höfum vér séð það með eigin augum!``

²²Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

²²Þú hefir séð það, Drottinn, ver eigi hljóður, Drottinn, ver eigi langt í burtu frá mér.

²³Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

²³Vakna, rís upp og lát mig ná rétti mínum, Guð minn og Drottinn, til þess að flytja mál mitt.

²⁴Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

²⁴Dæm mig eftir réttlæti þínu, Drottinn, Guð minn, og lát þá eigi hlakka yfir mér,

²⁵Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни [се изпълни. ]Нито да кажат: Погълнахме го.

²⁵lát þá ekki segja í hjarta sínu: ,,Hæ! Ósk vor er uppfyllt!`` lát þá ekki segja: ,,Vér höfum gjört út af við hann.``

²⁶Да се посрамят и се опозорят заедно [всички] Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

²⁶Lát þá alla verða til skammar og hljóta kinnroða, er hlakka yfir ógæfu minni, lát þá íklæðast skömm og svívirðing, er hreykja sér upp gegn mér.

²⁷Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

²⁷Lát þá kveða fagnaðarópi og gleðjast, er unna mér réttar, lát þá ætíð segja: ,,Vegsamaður sé Drottinn, hann sem ann þjóni sínum heilla!``Og tunga mín skal boða réttlæti þitt, lofstír þinn liðlangan daginn.

²⁸И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

²⁸Og tunga mín skal boða réttlæti þitt, lofstír þinn liðlangan daginn.