¹Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са [като] гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

¹Já, fögur ertu, vina mín, já, fögur ertu. Augu þín eru dúfuaugu fyrir innan skýluraufina. Hár þitt er eins og geitahjörð, sem rennur niður Gíleaðfjall.

²Зъбите ти са като стадо [ново]-стрижени овце[ ]Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;

²Tennur þínar eru eins og hópur af nýklipptum ám, sem koma af sundi, sem allar eru tvílembdar og engin lamblaus meðal þeirra.

³Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

³Varir þínar eru eins og skarlatsband og munnur þinn yndislegur. Vangi þinn er eins og kinn á granatepli út um skýluraufina.

⁴Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;

⁴Háls þinn er eins og Davíðsturn, reistur fyrir hernumin vopn. Þúsund skildir hanga á honum, allar törgur kappanna.

⁵Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

⁵Brjóst þín eru eins og tveir rádýrskálfar, skóggeitar-tvíburar, sem eru á beit meðal liljanna.

⁶Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

⁶Þar til kular af degi og skuggarnir flýja, vil ég ganga til myrruhólsins og til reykelsishæðarinnar.

⁷Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

⁷Öll ertu fögur, vina mín, og á þér eru engin lýti.

⁸Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

⁸Með mér frá Líbanon, brúður, með mér skaltu koma frá Líbanon! Lít niður frá Amanatindi, frá Senír- og Hermontindi, frá bælum ljónanna, frá fjöllum pardusdýranna.

⁹Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един [поглед] от очите си, С една огърлица на шията си.

⁹Þú hefir rænt hjarta mínu, systir mín, brúður, þú hefir rænt hjarta mínu með einu augnatilliti þínu, með einni festi af hálsskarti þínu.

¹⁰Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

¹⁰Hversu ljúf er ást þín, systir mín, brúður, hversu miklu dýrmætari er ást þín en vín og angan smyrsla þinna heldur en öll ilmföng.

¹¹От устните ти, невесто, капе мед [като] от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

¹¹Hunangsseimur drýpur af vörum þínum, brúður, hunang og mjólk er undir tungu þinni, og ilmur klæða þinna er eins og Líbanonsilmur.

¹²Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.

¹²Lokaður garður er systir mín, brúður, lokuð lind, innsigluð uppspretta.

¹³Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

¹³Frjóangar þínir eru lystirunnur af granateplatrjám með dýrum ávöxtum, kypurblóm og nardusgrös,

¹⁴Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета [доставящи благоухания като] ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

¹⁴nardus og krókus, kalamus og kanel, ásamt alls konar reykelsisrunnum, myrra og alóe, ásamt alls konar ágætis ilmföngum.

¹⁵Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

¹⁵Þú ert garðuppspretta, brunnur lifandi vatns og bunulækur ofan af Líbanon.Vakna þú, norðanvindur, og kom þú, sunnanblær, blás þú um garð minn, svo að ilmur hans dreifist. Unnusti minn komi í garð sinn og neyti hinna dýru ávaxta hans.

¹⁶Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

¹⁶Vakna þú, norðanvindur, og kom þú, sunnanblær, blás þú um garð minn, svo að ilmur hans dreifist. Unnusti minn komi í garð sinn og neyti hinna dýru ávaxta hans.