¹Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

¹Upp lúk dyrum þínum, Líbanon, til þess að eldur geti eytt sedrustrjám þínum.

²Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните [кедри] се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

²Kveina þú, kýprestré, yfir því að sedrustréð er fallið. Kveinið þér, Basans eikur, yfir því að hinn þykki skógurinn liggur við velli.

³Глас [се чува] от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха, се развали, - Глас на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

³Heyr, hversu hirðarnir kveina, af því að prýði þeirra er eyðilögð. Heyr, hversu ungljónin öskra, af því að vegsemd Jórdanar er eydd.

⁴Така казва Господ моят Бог: Паси стадото обречено на клане,

⁴Svo sagði Drottinn, Guð minn: Hald til haga skurðarsauðunum,

⁵Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

⁵er kaupendur þeirra slátra að ósekju, og seljendur þeirra segja: ,,Lofaður sé Drottinn, nú er ég orðinn ríkur!`` og hirðar þeirra vægja þeim ekki.

⁶Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

⁶Því að nú vil ég ekki framar vægja íbúum landsins _ segir Drottinn _ heldur framsel ég nú sjálfur mennina, hvern í hendur konungi sínum. Þeir munu eyða landið, og ég mun engan frelsa undan valdi þeirra.

⁷И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

⁷Þá hélt ég til haga skurðarsauðunum fyrir fjárkaupmennina, og tók ég mér tvo stafi. Kallaði ég annan þeirra Hylli og hinn Sameining. Gætti ég nú fjárins

⁸И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

⁸og afmáði þrjá hirða á einum mánuði. Varð ég leiður á þeim, og þeir höfðu einnig óbeit á mér.

⁹После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

⁹Þá sagði ég: ,,Ég vil ekki gæta yðar. Deyi það sem deyja vill, farist það sem farast vill, og það sem þá verður eftir, eti hvað annað upp.``

¹⁰И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

¹⁰Síðan tók ég staf minn Hylli og braut í sundur til þess að bregða þeim sáttmála, sem ég hafði gjört við allar þjóðir.

¹¹И в същия ден, [когато] биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

¹¹En er honum var brugðið á þeim degi, þá könnuðust fjárkaupmennirnir við, þeir er gáfu mér gaum, að þetta var orð Drottins.

¹²Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

¹²Þá sagði ég við þá: ,,Ef yður þóknast, þá greiðið mér kaup mitt, en að öðrum kosti látið það vera!`` Þá vógu þeir mér þrjátíu sikla silfurs í kaup mitt.

¹³И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

¹³En Drottinn sagði við mig: ,,Kasta þú því til leirkerasmiðsins, hinu dýra verðinu, er þú varst metinn af þeim!`` Og ég tók þá þrjátíu sikla silfurs og kastaði þeim til leirkerasmiðsins í musteri Drottins.

¹⁴Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

¹⁴Síðan braut ég sundur hinn stafinn, Sameining, til þess að bregða upp bræðralaginu milli Júda og Ísrael.

¹⁵И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

¹⁵Því næst sagði Drottinn við mig: Tak þér enn verkfæri heimsks hirðis,

¹⁶Защото, ето, Аз ще въздигна пастир на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

¹⁶því að sjá, ég ætla sjálfur að láta hirði rísa upp í landinu, sem vitjar ekki þess, sem er að farast, leitar ekki þess, sem villst hefir, græðir ekki hið limlesta, annast ekki hið heilbrigða, heldur etur kjötið af feitu skepnunum og rífur klaufirnar af þeim.Vei hinum ónýta hirði, sem yfirgefur sauðina. Glötun komi yfir armlegg hans og yfir hægra auga hans! Armleggur hans visni gjörsamlega, og hægra auga hans verði steinblint.

¹⁷Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч [ще удари] върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

¹⁷Vei hinum ónýta hirði, sem yfirgefur sauðina. Glötun komi yfir armlegg hans og yfir hægra auga hans! Armleggur hans visni gjörsamlega, og hægra auga hans verði steinblint.