1(По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
1¶ Ki te tino kaiwhakatangi, ki a Ierutunu. He himene na Ahapa. Ki te Atua toku reo, e karanga nei ahau, ki te Atua toku reo, a tera e tahuri mai tona taringa ki ahau.
2В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си [към Него] без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
2I rapu ahau ki te Ariki i te ra o toku pouri: maro tonu toku ringa i te po, kihai ano i pepeke; kihai toku wairua i pai kia whakamarietia.
3Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
3E mahara ana ahau ki te Atua, a e pouri ana: kei te whakaaroaro, a ngaro iho toku wairua. (Hera.
4Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
4E puritia ana e koe oku kanohi kia mataara tonu; he pouri ahau, te ahei te korero.
5Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
5Ka hoki oku whakaaro ki nga ra onamata, ki nga tau o tua iho.
6Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, [като казва:]
6E whakamahara ana ahau ki taku waiata i te po, e korerorero ana ki toku ngakau e rapurapu ana toku wairua.
7Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
7Tera ranei te Ariki e panga tonu ake ake? A heoi ano ranei ana manakohanga mai?
8Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
8Kua kahore ranei tana mahi tohu mo ake tonu atu? Kua whati ranei tana kupu a ake ake?
9Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
9Kua wareware ranei te Atua ki te atawhai? Kua riri ranei ia, a tutakina atu ana e ia tona aroha? (Hera.
10Тогава рекох: Това е слабост за мене Да [мисля, че] десницата на Всевишния се изменява.
10Na ka mea ahau, Ko toku ngoikore tenei: otira ka mahara ahau ki nga tau o te ringa matau o te Runga Rawa.
11Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата [извършени] от Тебе в древността,
11¶ Ka mahara ahau ki nga mahi a Ihowa; ae ra, ka mahara ahau ki au mea whakamiharo o tua iho.
12И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
12Ka whakaaro hoki ahau ki au meatanga katoa, ka purakau ki au mahi.
13Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както [истинският] Бог?
13E te Atua, kei te wahi tapu tou ara: ko wai te atua nui hei rite ki te Atua?
14Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
14Ko koe te Atua e mahi nei i nga mea whakamiharo: kua whakapuakina e koe tou kaha i waenganui o nga iwi.
15Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
15Hokona ana e tou ringa tau iwi, nga tama a Hakopa raua ko Hohepa. (Hera.
16Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
16I kite nga wai i a koe, e te Atua i kite nga wai i a koe, mataku ana: i oho ano nga rire.
17Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
17Ringihia ana he wai e nga kapua, puaki ana te haruru o nga rangi: rererere ana au pere.
18Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
18I roto i te awhiowhio te haruru o tau whatitiri: marama noa te ao i nga uira; wiri ana te whenua, oioi ana.
19През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
19I te moana tou ara, i nga wai nui tou huarahi, e kore ano e kitea ou takahanga.
20Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
20He mea arahi e koe tau iwi ano he kahui, ara e te ringa o Mohi raua ko Arona.