1И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.
1Sa kadala dieli sas shinade amende, murhe kuchi vortacha. Vuzhuvas anda so godi maril o stato ai o duxo, ai luvudis O Del la dragostiasa, ai das amaro traio ka Del ande swako fialo ande dar le Devleske.
2Сторете място [в сърцата си] за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.
2Den ame iek than ande tumaro ilo. Chi shubisailiam angla kanikaste, chi kerdiam te shubilpe khonik, chi dziliardiam kanikas te las so si lesko.
3Не казвам това за да [ви] осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.
3Nai te dosharav tume kai dav duma kadia, ke mai phendem, ke tume san ande amare ile vi ando traio ai vi kai martia.
4Голяма е моята увереност към вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; [даже] във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.
4Si ma iek baro pachamos ande tumende, ai sai luvudiv tume! Pechime sim ai defial raduime andel nekazuira kai sam.
5Защото откак дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде [бяхме] в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.
5Ke de sar aresliam ande Macedonia, amaro stato chi pashlilo vov si, numa sas ame baiuria pa swako rik; ai xasas ame uni manushensa, ai dar sas ame ande amare ile.
6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита;
6Numa O Del kai pechil kodolen kai si nekezhime, pechisardia ame kana tradia amenge o Titus.
7и не просто с дохождането му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така щото още повече се зарадвах.
7Ai samas pechime, na ferdi ke avilo, numa ke phendia amenge sar tume pechisardian les. Ai phendia amenge sode mangen te dikhen ma, ai sode nekezhime san, ai sode gata san te thon mange partia; anda kodia akana sim mai raduime.
8Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.
8Amborim kado lil kai tradem nekezhisardia tumen, numa nai baio akana. Numa baio sas kana dikhlem ke kodo lil nekezhisardia tume pe xantsi vriama.
9Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо.
9Numa raduiv ma akana, na ke nekezhisailianas pala murho lil, numa ke tumaro nekazo kerdia tume te kein tume anda so kerenas ka Del, kodole nekazosa kai sas tume kerdia tume te kein, ai ame chi kerdiam tumenge chi iek baio.
10Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.
10Ke o nekazo kai kerel O Del lesa buchi parhuvel o traio ai ingerel ka skepimos - ai chi mothas ke nas mishto! Numa o nekazo la lumiako angerel ka martia.
11Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.
11O Del kerdia buchi le nekazosa kai avilo pe tumende: ai dikhen akana so kerdilia ande tumende, ai dikhen kodo nekazo kerdia te avel tumenge e buchi le Devleske po ilo, ai kerdia te aven tumare ilesa te roden te thon tumenge partia! Che xoli, che dar, che dragostia ando ilo te dikhen ma, ai le ilesa, ai sigo te dosharen le nasulimos!
12И тъй, ако и да ви писах това, не [го писах] заради обидника, нито заради обидения, но за да ви се яви пред Бога до колко имате усърдие спрямо нас.
12No te ramov tumenge, nai pala kodo kai kerdia o nasulimos, vai kodoleske kai kerdia, numa ramosardem tumenge te dikhen mishto angla Del sode sam tumenge drago.
13Затова се утешихме; и в тая наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тита, за гдето вие всички сте успокоили духа му.
13Pala kodia liam zor. Chi liam ferdi zor, numa amaro raduimos mai baro sas, kana dikhliam sode o Titus raduime sas, kana tume savorhe pechisardian les.
14Защото, ако му съм се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, що ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни [с вас] пред Тита излезе истинска.
14Ai te luvudisardem tume xantsi angla leste, nas mange lazhav tumendar. Numa sar phendiam sagda tumenge o chachimos. Vi o luvudimos kai kerdem angla Titus chachimos si.
15И той още повече милее за вас, като си спомня послушността на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.
15Ai kadia leski dragostia karing tumende mai bari la, kana delpe goji sar savorhe mangenas te pachan o mui, ai sar premisardian les darasa ai izdraimasa.
16Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.
16Defial raduime sim ke zhanav ke sai jinav pe tumende ande soste godi.