¹А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

¹Iek manush kai busholas Ananias, ai leski zhuvli kai busholas Sapphira, bichinde penge phuv.

²и задържа [нещо] от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

²Ai garade andal love, leski rhomni zhanelas, ai angerde so ashilia andel love kal punrhe le apostlonge.

³А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

³Numa o Petri phendia leske, "Ananias, Sostar o beng lia cho ilo ai te kerel tu te xoxaves le Swuntone Duxos, ai kai garadian andal love kana bichindian e phuv?

⁴Догдето стоеше [непродадена] не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли [парите] в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁴Mai anglal sar te bichines kodia phuv chiro sas, ai kana bichindian les le love chire sas, sarta thodian ande cho ilo? Kasaviatar buchi, chi xoxadian le manushen numa le Devles."

⁵И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁵O Ananias kana ashundia kodola vorbi, pelo tele ai mulo; ai sa o narodo kai sas kotse daraile.

⁶И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁶Le mai terne wushtilo opre, vulisarde les andek tsol, ai angerde les te gropon les.

⁷И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁷Trin chasuria pala kodia leski rhomni avili kotse, ai chi zhanelas so kerdilia.

⁸И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁸O Petri divinil lasa, ai phushel la, "Phen mange, pe ka savo pretso bichindian tumare phuv?" E, woi mothol pe kado pretso.

⁹А Петър [й рече]: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

⁹Antunchi o Petri mothol lake, "Sarta akordisailian te xoxaven le Swuntsone Duxos kai si le Devlesko? Ashun kodola kai groposarde che rhomes angla wudar le, ai vi tu te angeren.

¹⁰И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹⁰Strazo peli kal punrhe le apostlonge, ai muli; kana le terne avile andre, arakhle la muli, angerde la, ai groposarde la pasha lako rhom.

¹¹И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹¹Savorhe daraile kai sas kotse, ai vi kodola kai ashunde so kerdilia.

¹²И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹²But mirakluria ai but bucha kerdionas mashkar o narodo katar le vas le apostlonge. Savorhe beshenas andek than anglal o wudara kodoleske kai busholas Solomon.

¹³а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹³Ai chi iek andal kolaver chi mai tromanas te zhan lensa; numa o narodo bariarenas le zurales.

¹⁴и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁴But narodo mai but ai mai but mursh ai zhuvlia pachanaspe ando Del, ai buntionas.

¹⁵така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁵Anenas le naswalen pel droma, an thonas le pel paturia, saxke kana o Petri nakhela leski vushalin te sai sastiarel vulen.

¹⁶Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁶But narodo zhalas, uni andel gava kai sas pashe ande Jerusalem, anenas le naswalen, ai le manushenge kai sas o bi vuzho ande lende, ai savorhe sastionas.

¹⁷Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁷Antunchi o baro rashai, ai sa kodola kai sas lesa le Saduseanuria, xoliariko sas pe apostluria.

¹⁸туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁸Line le apostluria, ai thode le ande temnitsa.

¹⁹Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

¹⁹Numa iek angelo le Devlesko phuterdia e riate le vurotsi la temnisaki, ai lia le avri, ai phendia lenge,

²⁰Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²⁰"Zhan ande tampla ai mothon le narodoske sa le vorbi kai si ande kado nevo traio."

²¹Те, като чуха [това], на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат [апостолите].

²¹Kana o Petri ai o Iovano ashunde kodia, de diminiatsi gele le ande tampla, ai sicharenas le narodos.O baro rashai ai kodola sas lesa avile, ai chide le mai phuren ai sa le bare pel Zhiduvuria te den duma, porme trade ketanen le apostlonge katar e temnitsa.

²²Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²²Numa kana le ketani aresle kai temnitsa, won ma nas kotse, gele palpale kal bare le ketani, ai phende so kerdilia. Phenen,

²³Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²³"Le wudara la temisake phandade sas, ai le ketani kai lenas sama kotse sas anglal wudara; numa kana phuterdiam le wudara, chi arakhlem kanikas andre."

²⁴А началникът на храмовата [стража] и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, [та се чудеха] какво ще последва от това.

²⁴Kana o baro le ketanengo kai lenas sama kater e tampla ai le bare le rashange ashunde kodola vorbi, chi zhanenas so kerdilia kai ma nai le slugi ai denas pe duma iek kavresa, so si te kerdiol.

²⁵Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁵Vari kon avilia te mothol lenge, "Eta le manush kai thodian ande temnitsa si ande tamplo, ai sicharen le narodos pa Del."

²⁶Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, [обаче], без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁶O baro le ketanengo gelo peske manushensa, ai andine le, numa chi line le pe zor, ke daranas katar o narodo ke shudel le baxensa pe lende.

²⁷И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁷Kana andine le palpale, angla o narodo kai sas kotse, ai o baro rashai phushlia le, phenelas,

²⁸Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁸"Ke phendiamas tumenge te na mai sicharen le narodos ande kado anav? Ai akana sa o Jerusalem si sichardo tumendar, ai tume mangen te perel pe amende o rat kodole manushengo."

²⁹А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

²⁹O Petri ai le kaver apostluria phende, "Trobul te pachas o mui, o mui le Devlesko de sar le manushengo.

³⁰Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³⁰O Del amare dadengo zhuvindisailo, O Jesus, kai mudardian kana karfosardian les po trushul.

³¹Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³¹O Del vazdia les pesko chache vastesa sar O Shav le Amperatosko, ai O Skepitori te del ka Israel, te keinpe, ai te aven iertime anda penge bezexa.

³²И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, [както е] и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³²Ame sam marturia anda kadala dieli, ai vi O Swunto Duxo kai O Del dia ka kodola kai pachan lesko mui."

³³А те, като чуха това, късаха се [от яд], и възнамеряваха да ги убият.

³³Kana ashunde kodia, le bare mangle te mudaren le.

³⁴Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁴Numa iek manush mashkar o narodo, ek Farisi, kai busholas Gamaliel, kai sicharelas o zakono kai o narodo lazhalas lestar ai pachalas lesko mui, wushtilo opre ai phendia te anklen avri le apostluria pe xantsi vriama.

³⁵и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁵Ai phendia lenge, "Tume manush kai san andai Israel, arakhen tume so si te keren kadale manushensa."

³⁶Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁶Ke nai de dumult sikadilia o Theudas, kai motholas kai wo si manush baro, ai shtar shela manush linepe pala leste; numa vularde les ai sa kodola kai line sas pe pala leste, xasaile ai chi mai ashilia kanch anda lende.

³⁷След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си [някои от] людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁷Ai pala leste sas o Judah andai Galilee, kai tsirdia vi wo manushen pesa, ai vi kodola xasaile, ai sa kodola kai linepe pala leste, xsaile vi won.

³⁸И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁸Akana phenav tumenge, na len sama kadale manushenge ai meken le te zhantar; ai so keren kadala manush te avela lendar pale kadia si te xasavon

³⁹но ако е от Бога, не ще можете го повали. [Пазете се] да не би да се намерите и богопротивници.

³⁹Numa te avela katar O Del nashtil te xasaren kadia buchi, ai na zumaven te rimon e kris le Devleski."

⁴⁰И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴⁰Ai vi won haliarde sar leste; ai akharde le apostluria, ai marde le, ai phende lenge te na mai den duma ando anav le Jesusosko, ai porme mekle le.

⁴¹А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за [Исусовото] име.

⁴¹Ai geletar kotsar le bare, ai drago sas lenge ke chinuisarde le pala anav le Jesusoske.

⁴²И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

⁴²Ai swako dies ande khangeri, ai andel khera, savon te sicharen ai te mothon e lashi viasta pa Jesus Kristo.