¹Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

¹O baro rashai phushlia katar o Stephen te si chaches.

²А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

²O Stephen phendia, "Manushale, murhe phral, ai murhe dada ashunen: O Del le putierako sikadilo amare dadeske o Abraham kana sas ande Mesopotamia, mai anglal sar te beshel ando Haran, ai phendia leske.

³"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

³Zhatar anda cho them, ai mek che niamuria, ai zha ando them kai sikavava tuke.

⁴Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, [Бог] го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

⁴Antunchi gelo anda them kai sas le Chaldeans, ai avilo ando Haran; ai kotsar, kana mulo lesko dat, O Del andia les ando them kai san tume akana.

⁵И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁵O Del chi dia les kotse chi iek kher, chi phuv te tho o punrho. Numa O Del shinadia ke dela les o them, ai kodola kai avena pala leste avela vi lengo them kana wo merela, inker ande kodia vriama o Abraham nas les glati.

⁶И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁶Ai eta so phendia lesko O Del, kodola kai avena pala tute traiina andek them, ai won avena slugi, ai chinuina le shtar shela bersh.

⁷Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁷Numa o them kai chinuisardia le, me dava les pe kris, phendia O Del, ai porme pala kodia anklen avri, ai podaina man katse.

⁸И му даде в завет обрязването; и така [Авраам] роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак [роди] Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

⁸O Del dia o Abraham o kontrakto le shinimasko: O Abraham sas les iek shav o Isaak ai shindia lesko boriko le oxtoto dies. Ai o Isaak sas o dat le Iakovosko; ai o Iakov sas les desh u dui shave.

⁹А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

⁹Numa le phral le Josephoske xolaile po Joseph, ai bichinde les te avel sluga ande Egypt. Numa O Del sas lesa,

¹⁰и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹⁰ai ankalavelas les anda sa leske baiuria, ai dia les te avel gojaver, ai o Joseph pelo drago le Pharaohnoske kai sas o amperato le Egyptako; ai thodia le Josephos te lel pesko vas te avel baro pe Egypt ai pe sa o kher le Pharaohnosko.

¹¹И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹¹Rimosaile e phuv ai chi mai bariolas xaben ande Egypt ai vi ando Canaan, ai sas baro nekazo; ai amare dada chi mai arakhenas xaben te pravarenpe.

¹²А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹²O Iakov ashundia ke sas jiv ande Egypt, ai tradia amare daden e pervo data.

¹³и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

¹³Ai e duito data le phral le Josefoske prinzharde les; ai o Pharaohono diape gor anda che familia sas o Josef.

¹⁴Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁴Porme o Josef tradia te anen le Iakovos kai sas lesko dat, ai sa peska niamon kai sas eftavardesh tai panzh zhene.

¹⁵И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

¹⁵O Iakov avilo ande Egypt, ai mulo kotse, ai vi amare dada.

¹⁶и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

¹⁶Ai angerde le ando Shechem, ai thode le ando groposhevo kai o Abraham chindiasas lovensa katar le shave le Hamoroske, o dat le Shechemosko.

¹⁷А като наближаваше времето [да се изпълни] обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете [бяха] нарасли и се умножили в Египет,

¹⁷E vriama pasholas kai trobulas te kerdiol so O Del shinadia sas le Abrahamoske, ai o narodo butiolas ande Egypt,

¹⁸докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

¹⁸zhi kai kerdilia aver amperato kai chi zhanelas le Josefos.

¹⁹Той с коварно постъпване против нашия род [дотолкова] притесняваше бащите ни, [щото] да хвърля децата им, за да не остават живи.

¹⁹Kodo amperato xoxadia amare narodos, ai chinuisardia amare narodos, kana phendia lenge pe zor te meken tsinorhen te meren.

²⁰В това време се роди Моисей, който беше прекрасно [дете], и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²⁰Ande kodia vriama o Moses biandilo, ai wo sas drago ai lasho angla iakha le Devleske, sas pravardo trin shon ando kher peske dadesko;

²¹И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

²¹ai kana mekle les, e shei le Pharoahnoske lia les, ai bariardia les sar ta avino lako shav.

²²И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

²²O Moses sas sichardo ande sa e goji le Egyptonge, ai zuralo sas kana divinilas ai kana kerel vari so.

²³А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

²³Shtarvardesh bershengo sas kana avilia leske po ilo te zhal te dikhel peske phralen kai sas Zhiduvuria.

²⁴И виждайки един [от тях] онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

²⁴Dikhlia sar marenas iekes, ai mardia pe wo anda kuko kai sas mardo, ai dia iek le Egyptianos.

²⁵мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

²⁵Wo gindilas ke leske phral le Zhiduvuria haliarenas ke O Del si te tradel lenge o skepimos katar o Moses; numa won chi haliarde.

²⁶На следния ден той им се яви, когато [двама от тях] се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

²⁶Pe terharin o Moses arakhlia duie Zhidovon kai marenaspe, ai wo manglia te aterdiarel le, ai mothol lenge, "Murhe vortacha, tume phral san, sostar maren tume?" Numa iek anda lende kai marelas pe kukulesa, spidia le Mosesos,

²⁷А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁷ai phenel, "Kon thodia tu baro ai te des ame kris tu?"

²⁸И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

²⁸Ai phendia leske, "Manges te mudares i man sar mudardia arachi le Egyptianos?"

²⁹Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

²⁹Kana ashundia o Moses kodola vorbi liape an nashlo, ai gelo andek them kai bushol Midian, ai kotse sas les dui shave.

³⁰И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

³⁰Shtarvardesh bersh pala kodia, iek angelo sikadilo leske ande pusta kai sas o plai kai busholas Sinai ande parha kai sas ande krenzha kai phabolas.

³¹А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

³¹Kana dikhlia kodia o Moses, chudisailo anda so dikhlia, ai sar pasholas o glaso le Devlesko, ashundilia leske, phenelas,

³²"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

³²"Me sim O Del che dadengo, O Del le Abrahamosko, ai O Del le Isaakosko, ai O Del le Iakovosko. "O Moses izdralas, ai chi tromalas te dikhel.

³³И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

³³O Del phenel leske, "Le le papucha anda che punrhe, ke po phuv kai beshes swuntsola.

³⁴Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

³⁴Dikhlem o nekazo murhe narodosko kai si ande Egypt, ashundem lengo tsipimos, ai hulistem akana te ankalavav le avri. Akana zha, Me tradava tu ande Egypt.

³⁵Този Моисей, когото бяха отказали [да приемат], като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

³⁵Sa kodo Moses kai le Zhiduvuria gonisarde les, ai phende leske, "Kon thodia tu baro ai te des kris?" O Del tradia les sar baro ai skepitori la putierasa le angeloski kai sikadilia sas leske ande krenzha.

³⁶Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

³⁶O Moses si kai ankaladia le Zhidovon andai Egypt, ai kai kerdia mirakluria ai semnuria ande kodo them, kai pai e loli, ai ande pusta shtarvardesh bersh.

³⁷Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както [въздигна] и мене",

³⁷Ai pale o Moses phendia le Zhidovonge, O Del tradela tumenge iek profeto sar mande kei avela iek anda tumaro narodo.

³⁸Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

³⁸Wo si kai sas mashkar le Zhiduvuria kai sas chidine ande pusta, wo sas amare dadensa ai le angelosa kai delas duma lesa pe plaiing kai bushol Sinai, ai o Moses phendia le vorbi ka amare daden, ai lia le vorbi le Devleske te anel le amende;

³⁹когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

³⁹Numa amare dada chi mangle te lenpe pala leste, chi mangle kodo zakono ai ande pengo ilo mangenas te zhan palpale ande Egypt.

⁴⁰казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

⁴⁰Ai phende ieke manusheske kai busholas Aaron, ker amenge dela kai phiren angla amende ke o Moses kai ankaladia ame avri andai Egypt, chi zhanas so kerdilia ande leste.

⁴¹И през ония дни те [си] направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

⁴¹Ai kerde ande kodola diesa iek vitselo sumnakuno, ai mudarde ieke zhegania ai phende te avel angla vitselo, ai raduisaile savorhe anda so kerde ande penge vas.

⁴²Затова Бог се отвърна [от тях], и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

⁴²Antunchi O Del durilo lendar, ai meklia len te rhuginpe kal chererhaia ai kal shunuto ai kal dieli kai si ando cheri; sar si ramome ande klishka le profetonge, tume narodo andai Israel, mange si kai dian le zhigenien ai ande murho anav kai mudardian le shtarvardesh bersh ande pusta?

⁴³[Напротив], носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които [си] направихте, за да им се кланяте; [Затова], ще ви преселя оттатък Вавилон".

⁴³Nichi, numa angerdian e tsera le Devleski kai busholas Moloch, ai e chererhai kai sas tumaro Del o Remphan, kodola patreturia kai tume kerdian te rhugin tume lende; anda kodia angerava tume mai dur de sar e Babylon.

⁴⁴Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

⁴⁴Ande pusta amare dada sas le iek tsera kai sas andre ramome le zakonuria. Kodia tsera sas kerdi sar O Del phendia, sas le Mosesoske te kerel la, ai phendia sas le Mosesoske te kerel saikfielo sai kodia tsera kai dikhlia;

⁴⁵която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; [и така стоеше] до дните на Давида,

⁴⁵Kodia tsera sas dini ka amaro narodo kai avilo pala amende, ai angerde la pensa kana sas o Josef o baro line o them katar le thema kai O Del gonisardia anda lende. Ai beshlo zhi kai avilo o David.

⁴⁶който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

⁴⁶O David sas drago le Devleske, ai manglia te kerel ek kher le Devleske, pala O Del o Iakovosko.

⁴⁷А Соломон му построи дом.

⁴⁷Numa o Solomon kerdia o kher le Devlesko.

⁴⁸Но Всевишният не обитава в ръкотворени [храмове], както казва пророка:

⁴⁸Numa O Del chi beshel anda so sas kerdo andel vas le manusheske, sar mothol o profeto.

⁴⁹"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

⁴⁹O rhaio si murhi amperetsia ai e phuv si kai phirav savestar kher kerena mange? Mothol O Del. Vai kai avela o than kai hodiniva?

⁵⁰Не направи ли Моята ръка всичко това?"

⁵⁰Pate nai murho vas kai kerdia sa kadala bucha?

⁵¹Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както [правеха] бащите ви, така [правите] и вие.

⁵¹Tume manushale kai chi pachan o mui ai kai tumaro ilo ai tumare khan phandade le ka glaso le Devlesko, ai chi meken O Swunto Duxo te del ande tumaro ilo, vi tume sar tumare dadasa.

⁵²Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

⁵²Savo andal profeturia si kai tumare dada chinuisarde le ai marde le? Mudarde kodolen kai mothonas mai anglal ke si te avel O Swunto kodo kai bichindian les ai mudardian les;

⁵³вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

⁵³Tume kai sas tume dino o zakono le Devlesko katar le angeluria, ai chi lian tume pa kado zakono.

⁵⁴А като слушаха това, сърцата им се късаха [от яд], и те скърцаха със зъби на него.

⁵⁴Kana ashunde kodala vorbi, xolaile, ai kristsiinas andal dand pe leste.

⁵⁵А [Стефан], бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

⁵⁵Numa o Stephen kai sas pherdo Swunto Duxo, vazdia le iakha karing o rhaio, ai dikhlia o barimos le Devlesko, ai le Kristos ande punrhende sar beshelas pe rik e chachi le Devleski.

⁵⁶и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

⁵⁶Ai phendia, "Eta, Dikhav o cheri sar si phuterdo, ai O Shav le Manushesko ande punrhende pe rik e chachi le Devleski."

⁵⁷Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

⁵⁷Savorhe tsipinas, ai phandade penge khan, ai savorhe xokle pe leste, ai angerde les avri anda foro, ai shude bax anda leste te mudaren les; le manush kai shudenas bax anda leste dine penge tsalia ka terno manush te garavel le, wo busholas Saul.

⁵⁸И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

⁵⁹Ande kodia kai shudenas le baxensa anda leste o Stephen, rhugilaspe ai motholas, "Devla, le murho traio tute."

⁵⁹И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше [Христа], казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

⁶⁰Porme pelo ande changende, ai tsipisardia zurales, "Devla, na xoliavol pe lende anda so kerde," ai kana phendia kodola vorbi mulo.

⁶⁰И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.