¹И една събота, [първата след втория [ден на пасхата]], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

¹Andek dies Savatone O Jesus nakhelas andel kimpuria le jiveske, leske disipluria lenas jiv, phagenas le jiv ande penge vas, ai xale.

²А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

²Uni Farizeanuria phende lenge, "Sostar keren so nai slobodo te keren Savatone?"

³Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

³O Jesus dia le atweto, "Pate chi jindian so kerdia o David, kana wo ai kodola kai sas lesa bokhale sas.

⁴как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които [хлябове] не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁴Gelo ando kher le Devlesko, ai lia le manrhe (Shewbread), ai xalia ai dia kodolen kai sas lesa, ai nai slobodo te keren kadia de ferdi le rashange te xan kodo manrho?"

⁵И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁵Ai mai phendia lenge, "Ke O Shav le Manushesko si o Gazda po Savato."

⁶И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁶Aver dies pale Savatone O Jesus gelo ande synagogue ai sicharelas; ai kotse sas o manush kai o vas o chacho kodole le manushesko sas shuko.

⁷И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще [го] изцели, за да могат да Го обвинят.

⁷Le Gramnoturia ai le Farizeanuria mangenas te thon dosh pe leste. Lenas sama po Jesus te sastiarela vari kas Savatone.

⁸Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁸Numa O Jesus zhanelas lenge ginduria, ai phendia le manusheske kai sas lesko vas shuko, "Vushti opre, ai besh kata mashkaral." Vushtilo opre.

⁹Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

⁹Antunchi O Jesus phendia lenge, "Phushav tume, So si slobodo adies Savatosko te kerel mishtimos vai te kerel nasulimos; te sai skepis le manushes vai te mudares le manushes?"

¹⁰И като ги изгледа всички, рече на [човека]: Простри ръката си. И той направи [така]; и ръката му оздравя.

¹⁰Wo dikhlia pe lende, ai phendia le manusheske, "Lunzhar cho vas," ai kodo manush lunzhardia pesko vas ai lesko vas sastilo.

¹¹А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹¹Savorhe xolaile ai denas pe duma mashkar pende so te keren le Jesusosko.

¹²През ония дни [Исус] излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹²Ande kodia vriama O Jesus gelo po plai te rhugilpe, ai sa e riat nakhlo te rhugilpe ka Del.

¹³И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹³Kana phuterdiol o dies O Jesus akhardia peske disiplon; ai alosardia desh u dui, ai akhardia le Apostles.

¹⁴Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁴Ai dia le anav, iek busholas o Simon kai akhardo sas o Petri ai lesko phral Andre, o Iakov ai o Iovano, o Philip ai o Bartholomew,

¹⁵Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁵Mate ai o Thomas, Iakov o shav le Alphaeusosko, ai o Simon akharenas les Zelotes.

¹⁶Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁶O Judas o shav le Iakovosko, ai Judas Iscariot, kodo kai purhisardia O Jesus.

¹⁷И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; [спряха се там] и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁷Ai avilo tele lensa katar e plaiing, ai terdilo pek than kai sas but narodo anda leske disipluria. Sas but narodo anda Judea ai anda Jerusalem, ai anda le gava Tire ai Sidon pasha pai, won avile te ashunen les, ai te aven saste anda penge naswalimos.

¹⁸[тоже] и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁸Kodola kai sas chinuime katar o bi vuzho sastionas,

¹⁹И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

¹⁹ai sa o narodo rodelas te azbal le Jesusos, ke putiera anklelas angla leste, ai sastiarelas le savorhen.

²⁰И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²⁰Antunchi O Jesus vazdia le iakha pe peske disipluria, ai phendia "Raduime te aven tume kai san chorhe; ke o rhaio le Devlesko tumaro si.

²¹Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²¹Raduime te aven tume kai san bokhale akana; ke avela tume dino but.

²²Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват [от себе си] и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²²Raduime te aven tume kai roven akana; ke asana. Raduime te aven gretsona tume le manush, kana gonina tume, kana chinuina tume, ai kana shudena tumaro anav sar kanch pa O Shav le Manushesko.

²³възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²³Raduin tume kodo dies, ai xoten raduimastar ke tumari podarka avela bari ando rhaio, ke kadia kerenas lenge dada le profetonsa.

²⁴Но горко на вас богатите; защото сте приели [вече] утехата си.

²⁴"Numa nasul avela tumenge kai san barvale, ke si tume swako fielo.

²⁵Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко [на вас], които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁵Nasul avela tumenge kai si tume but xabe, ke avena bokhale. Nasul avela tumenge kai asan akana, ke nekezhis ai roves.

²⁶Горко [на вас], когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

²⁶Nasul avela, kana sa le manush phenena mishtimos pa tumende! Ke kadia kerenas lenge dada le profetonsa.

²⁷Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

²⁷"Numa me phenav tumenge kai ashunen ma te aven tumenge drago tumare duzhmaia, keren mishtimos kodolenge kai san lenge griatsia.

²⁸благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

²⁸Swuntson kodolen kai den tume armaia, rhugin kodolenge kai chi keren tumensa mishto.

²⁹На този, който те плесне по [едната] буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

²⁹Te dela tu vari kon iek palma pai buka, de les vi le kolaver; te lela vari kon chi raxami, mek les te lel vi chi bunda.

³⁰Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³⁰De kodoles kai mangel vari so tutar, ai te lel vari so tutar na manges palpale katar kodo kai dian les.

³¹И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³¹So mangen tume te keren le kolaver tumenge, keren vi tume lenge.

³²Понеже ако обичате [само] ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

³²"Te aven tumenge drago kodola kai san vi tume lenge drago, che mishtimos keren? Vi le bezexale drago lenge kodola kai si vi won lenge drago.

³³И ако правите добро [само] на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

³³Te kerena mishtimos kodolenge kai keren tumenge mishtimos, che mishtimos keren? Vi le bezexale keren kadia.

³⁴И ако заемате [само] на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

³⁴Ai te dena le kodolen kai tume zhanen ke vi won dena tumen, che mishtimos keren? Vi le bezexale den kal bezexale saxke te keren vi le sakadia.

³⁵Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁵Numa te aven tumenge drago tumare duzhmaia, ai keren mishtimos lenge; den bi te azhukeren palpale. Ai tumari podarka avela bari ai aven shave le Devleski; ke O Del lasholo kodolensa kai chi naisin leske, ai vi kodolensa kai nai lashe.

³⁶Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

³⁶Aven lasho sar tumaro Dat, lasholo.

³⁷Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁷"Na keren kris pe kanikaste, ai chi avel chi pe tumende kris; na thon dosh ai chi tume chi aven doshale; iertin ai vi tume aven iertime;

³⁸давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁸Den, ai avela vi tumen dino; ai si tume dosta, ai vi mai but, sar den ka kolaver, avena palpale tumen mai but sar dian.

³⁹Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

³⁹Ai O Jesus phendia lenge aver paramichi, "Sar sai iek korho manush angerel avre korhes. Vi le dui peren ande gropa.

⁴⁰Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки [ученик], когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴⁰O disiplo nai mai baro katar pesko gazda, numa swako disiplo kai phirela vorta avela sar pesko gazda.

⁴¹И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴¹Sostar dikhes e sulum kai si ande iakh che phraleski, kana tut si tu khash ande chiri iakh?

⁴²Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴²Vai sar sai mothos che phraleske, 'Phrala, mek ma te lav e sulum kai si tu ande iakh,' kana tu chi dikhes o khash kai si ande chiri iakh? O manush kai ankerdiol so chi san! Le avri mai anglal o khash kai si ande chiri iakh, ai antunchi dikhesa sar te ankalaves e sulum kai si ande iakh che phraleski.

⁴³Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴³E lashi khash nashti bariol fruta chorhi, ai chi e chorhi khash chi bariol fruta lashi.

⁴⁴Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁴Ke palai fruta dikhes te si e khash chorhi vai lashi. Le manush nashti chidenpe figi katar kanrhe, vai stuguro katar kanrhe.

⁴⁵Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият [човек] от злото [си съкровище] изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁵O manush o lasho, ankalavel lashe dieli anda lashimos ka si les anda ilo, ai o manush o chorho ankalavel chorhe dieli andal chorhe dieli kai si les garade, ke o manush mothol anda mui so si les ando ilo."

⁴⁶И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁶" Sostar akharen ma, Devla, ai chi keren so mothav tumenge?

⁴⁷Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁷Sikavava tumenge pe kaste miazol, swako manush kai avel mande ashunel murhe vorbi ai kerel le.

⁴⁸Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁸Kodo manush si sar iek manush kai kerel iek kher, kerdia bari gropa, ai kerdia bax, fundania po bax, o pai kai xhal dia opral, o pai avilo po kher, ai o kher chi mishtisailo, ke kodo kher mishto kerdo sas.

⁴⁹А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

⁴⁹Numa kodo kai ashunel ai chi kerel so mothav, wo si sar iek manush kai kerdia iek kher pe phuv, bi fundaniako, o pai avilo pe kodo kher ai kodo kher pelo, ai chi mai arashilia kanch.