¹И стана оттам и дойде в юдейските предели и [местата] отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

¹O Jesus gelotar andai Capernaum, ai avilo ande them Judea ai gelo inchal o pai Jordon: ai bare naroduria gele pala leste, ai sichardia len sar kerelas sa data.

²И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне [жена си]?

²Ai le Farizeanuria avile leste, ai phushle les, "Dar vorta ai slobodo ando zakono te mekel o manush peska rhomnia anda vari soste godi?" te zumaven les.

³В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

³O Jesus phendia lenge, "So phendiasas o Moses tumenge?"

⁴А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

⁴Phende leske, "O Moses meklias ke sai mekel o manush peska rhomnia te dela la lil anda vas."

⁵А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

⁵O Jesus phendia lenge, "O Moses ramosardia o zakono tumenge, ke zuradian tumaro ilo.

⁶обаче, в началото на създанието, [Бог] ги е направил мъж и жена.

⁶Numa de anda gor la lumiaki, O Del kerdias le mursh ai zhuvli.

⁷Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

⁷Anda kodia o mursh si te mekel peske dades ai peska da, ai avela astardo ka peski rhomni,

⁸и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

⁸ai le dui avena iek stato: pala kadia na mai dui numa iek stato.

⁹И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

⁹So Del thodias andek than o manush te na hulavel.

¹⁰И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

¹⁰Kana gele palpale ando kher, le disipluria phushle katar O Jesus pa leske vorbi.

¹¹И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

¹¹Ai phendia lenge, "Kon godi mekela peska rhomnia, ai te lela avria kerdias kurvimos.

¹²И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

¹²Ai sakadia ek zhuvli mekela pesko rhom, ai te lela avria kerdias kurvimos."

¹³Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

¹³Ai andine tsinorhe glaten ka Jesus te thol peske vas pe lende: numa peske disipluria dine trad kodolenge kai andine le.

¹⁴Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

¹⁴Kana O Jesus ashundia kadia, xoliariko sas ai phendia peske displonge, "Mek te aven le glate mande, ai na aterdion le, ke e amperetsia le Devleski kodolenge si kai si sar lende."

¹⁵Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

¹⁵Chachimasa phenav tumenge, "Kon godi kai chi primil e amperetsia le Devleski sar ek glata, nashti dela ando rhaio."

¹⁶Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

¹⁶Ai wo lia le glate ande leske vas, thodia leske vas pe lende, ai rhugisardia lenge.

¹⁷И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁷Ai kana O Jesus phirelas pel drom, iek manush nashelas karing leste ai dia le changa angla leste, ai phushlia les, "Lasho Gazda, che lashimos trobul te kerav te avel ma o traio kai chi mai getolpe?"

¹⁸А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁸O Jesus phendia leske, "Sostar mothos mange lasho? Ke nai khonik lasho, O Del ferdi si lasho.

¹⁹Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

¹⁹Zhanes le zakonuria, na ker kurvimos, na mudar, na phen xoxaimos pa vari kon, na chor, na atsaimos, na pupuiimos, preznaisar che dades ai cha da."

²⁰А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²⁰O manush phendia leske, "Gazda, sa kadala zakonuria ankerdem de sar simas terno."

²¹А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²¹O Jesus dikhlia pe leste, drago leske les, ai phendia leske, "Mai trobul te keres vari so, zha bichin so si tu, de kal chorhe, ai avela tu manjin ando rhaio: antunchi aidi pala mande."

²²Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²²Kana o terno manush ashundia kodia tristosailo ai gelotar, ke but barvalimos sas les.

²³А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²³O Jesus dikhlia le ai phendia peske disiplononge, "Ke trutno kodolenge kai si le barvalimos te zhan ande amperetsia le Devleski."

²⁴А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁴Ai le disipluria chudisaile kana ashunde kadia. Ai O Jesus pale phendia lenge, "Shave, ke trutno kodolenge kai pachanpe ande barvalimos te zhan ande amperetsia le Devleski."

²⁵По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵Mai vushoro te nakhel iek gemula andai iakh suviaki, de sar iek barvalo manush te zhal ande amperetsia le Devleski."

²⁶А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁶Ai chudisailo de sa shodo sas lenge, ai phenenas mashkar pende, "Apo, kon sai avela skepime?"

²⁷Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁷O Jesus dikhlias pe lende, ai phendia lenge, "Le manush anda pende nashtin, numa le Devlesa vari so sai kerdiol.

²⁸Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁸Antunchi o Petri phendia leske, "Ashun, ame mekliam swako fielo ai liam ame pala tute."

²⁹Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

²⁹O Jesus phendia lenge, "Chachimasa, phenav tumenge, kon godi meklia khera, vai phralen, vai pheian, vai dades, vai da, vai rhomni, vai glaten, vai phuvia pala mande, ai pala e lashi viasta,

³⁰и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

³⁰lela iek shelvar mai but akana pe kadia phuv, khera, ai phralen, ai pheian, ai deian, ai glaten, ai phuvia, ai but chinuimos, ai avela le o traio kai chi mai getolpe ande lumia kai si te avel.

³¹Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

³¹Numa but anda le perve avena le palune, ai but kai sas le palune aven le perve."

³²А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети[, като рече]:

³²Sar le desh u dui disipluria zhanas ando Jerusalem, O Jesus gelo angla lende: chudisaile, ai sar lenas pe pala leste, daraile. Ai lia le desh u dui disiplon pa drom ai phendia lenge so musai avel leste.

³³Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³³Phenel, "Ashun, zhas ande Jerusalem kai O Shav le Manushesko avela dino ando vas le bare rasha ai le Gramnoturia, ai won kerena leski kris te mudaren les, ai dena les kal manush kai Nai Zhiduvuria.

³⁴и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁴Ai won maren mui lestar, ai maren les le bichosa, ai chungaren pe leste, ai karfon les po trushul: ai o trito dies si te zhuvindil."

³⁵Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁵O Iakov ai o Iovano, le shave le Zebedeske, avile peste, phenenas, "Gazda, ame mangas tu te keres amenge so mangas."

³⁶А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁶Ai wo phendia lenge, "So mangen te kerav tumennge?"

³⁷Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво [Ти] в Твоята слава.

³⁷Won phende leske, "Mek te beshel iek ka cho chacho vas, ai iek ka cho stingo vas ande chiri amperetsia."

³⁸А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁸Numa O Jesus phendia lenge, "Chi zhanen so mangen, amboldiaspe ka Iakov ai o Iovano ai phushlia le, "Sai pen andai kuchi kai me si te piiav?"

³⁹Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

³⁹Ai won phende leske, "Sai". Ai O Jesus phendia lenge, "Si te phen anda murhi kuchi:

⁴⁰но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴⁰Numa te beshen ka murho chacho vas ai ka murho stingo, nai mandar te dav. Kodo than avela dino ka kodola kaske getosardias le murho Dat.

⁴¹А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴¹Kana le kolaver desh disipluria ashunde kodia, xoliale le Iakovosa ai le Iovanosa.

⁴²Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴²O Jesus akhardia le peste, ai phendia, "Tume zhanen ke le bare le manushenge kai Nai Zhiduvuria gazdin len, ai keren lensa so mange.

⁴³Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴³Nai kadia mashkar tumende, numa savo godi mangel te avel baro mashkar tumende, avela tumaro podaitori.

⁴⁴и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁴Ai savo godi mangel te avel o mai baro mashkar tumende, avela tumari sluga.

⁴⁵Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁵Sakadia O Shav le Manushesko, chi avilo te podail pes, numa avilo te podail ai te del pesko traio te pochinel anda but te skepil les."

⁴⁶Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁶Ai aresle ando Jericho; kana zhanas avri anda Jericho le disiplonsa ai but manushensa, iek korho kai bushol Bartimaeus, o shav le Timaeusosko, beshelas tele pasha drom, ai mangelas xabe vai love.

⁴⁷И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁷Wo ashundia ke O Jesus andai Nazareth nakhelas, ai tsipisardia, phenel, "Jesus, tu Shav le Davidosko, al tuke mila anda mande!"

⁴⁸И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸Ai but manush tsipinas pe leste ai phenenas leske te ashel: numa wo tsipilas mai zurales, "Tu Shav le Davidosko, al tuke mila anda mande."

⁴⁹И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁴⁹Ai O Jesus aterdilo, ai phendia lenge te akharen les. Won akharen o korho manush, ai phenen leske, "Aves veselo, wushti, O Jesus akharel tu."

⁵⁰И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵⁰Ai wo lia tele leske bunda, wushtilo, ai avilo karing O Jesus.

⁵¹И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵¹O Jesus phendia leske, "So manges te kerav tuke?" O korho manush phendia leske, "Devla, phuter murhe iakha te dikhav."

⁵²А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

⁵²O Jesus phendia leske, "Zha, cho pachamos sastilia tu." Ai strazo dikhlia, ai liape pala Jesus.