¹И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

¹Antunchi O Jesus sichardia len le paramichensa, "Sas iek gazda kheresko kai thodia te bariol ek rez, ai thodia ek zido kruglom latar, ai kerdia ai lashardias iek than te strangon o struguro, vazdias iek wucho than te len sama kotsar. Ai dias e rez ka rabocha rezaria (po wundilepe manushende) ai gelotar andek dur them.

²И във времето на [плода] изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

²Kana pashili e vriama te chidenpe struguro, tradias ek sluga kal manush kai bariarenaspe leski rez, te len struguro kai avelas leske.

³А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

³Ai astarde les, ai marde les, ai tradia les bi kanchesko.

⁴Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

⁴Magdata tradias lende aver sluges; ai shude bax pe leste, ai dukhade lesko shero, ai chinuisarde les, ai tradias les.

⁵Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, [от които] едни биха, а други убиха.

⁵Magdata tradia aver sluges; ai mudarde les, ai tradias mai but, marde uni, ai mudarde uni.

⁶Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

⁶Ta ando gor sas les ieke shaves, kai sas leske de sa drago, ai wo tradia lende peske shaves, ai phenelas, "Si te preznain murhe shaves."

⁷А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

⁷Numa le rezaria phende iek avreske, "O Shav le Manushesko kai bariarelaspe rez; Aven mudaras les, ai lias ame so si lesko."

⁸И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

⁸Ai line les, ai mudarde les, ai gonisarde les avri andai rez.

⁹Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

⁹Kana o gazda le rezako avela, so kerela kodole manushenge? Avela ai mudarel kodole nasul manushen, ai dela e rez ka kaver.

¹⁰Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

¹⁰"Ai chi jindian ando ramomos? O bax kai le manush kai vazden o kher shude kerdilo o bax kai si sa e zor le kheresko.

¹¹От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

¹¹O Del kerdias kadia, ai che mundro ande amare iakha!"

¹²И[ първенците] искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

¹²Mangenas te thon o vas pe leste, numa daraile katar o narodo: ke won zhanenas kai wo dia duma iek paramichi pala lende, mekle les, ai geletar.

¹³Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

¹³Won trade leste uni andal Farizeanonge ai uni andal Herodianonge te astaren les ande lesko divano.

¹⁴И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁴Ai kana aresle, phenenas leske "Gazda, zhanas ke chachimasa san, bi te daras vari kastar, ke chi thos partia kanikaske, numa sikaves o chachimos pa Del si amenge slobodo vai nai, te pochinas taksa ka Caesar?"

¹⁵Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

¹⁵"Pochinasa vai chi pochinasa?" Numa O Jesus haliardias lenge nasul ginduria, ai phendias lenge, "Sostar tume zumaven ma? Sikaven mange le love, te sai dikhav les.

¹⁶И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

¹⁶Ai andine leske iek pena. Ai O Jesus phendia lenge, "Kaski fatsa ai ramomos si kado?" Ai phenen leske, "O Caesar."

¹⁷Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

¹⁷Antunchi O Jesus phendias lenge, "Den ka Caesar so si lesko, ai den ka Del so si le Devlesko." Kana ashunde, chudisaile.

¹⁸След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

¹⁸Antunchi uni andal Saduseanonge avile ka Jesus, kai mothon ke nai traio pala e martia: ai phushle les, phenenas,

¹⁹Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

¹⁹"Gazda, o Moses ramosardia amende, "Te merela vari kasko phral, ai sas ansurime, ai nas les glate, lesko phral trobul te lel leska rhomnia, ai te vazdel familia peske phraleske."

²⁰Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

²⁰Sar mashkar amende efta phral. O pervo ansurisailo, ai mulo, ai nas les glate.

²¹Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

²¹Ai o duito ansurisailo leska rhomniasa, ai mulo, ai nas les glate ai sakadia o trito.

²²И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

²²Ai sakadia zhi ka o eftato, ai nas les glate: antunchi vi e zhuvli muli.

²³Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

²³Kana avela te zhuvindin le mule te zhan ando rhaio saveski andal efta phral avela e rhomnia?"

²⁴Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

²⁴O Jesus phendia lenge, "Shubin tume zurales! Ke tume chi haliaren E Vorba le Devleski, ai chi e putiera le Devleski."

²⁵Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

²⁵Ke kana zhuvindin le mule te zhan ando rhaio, le mursh chi lena rhomnia, ai le zhuvlia chi lena rhom, numa aven sar le angeluria le Devleske kai si ando rhaio.

²⁶А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, [на мястото], при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

²⁶Numa anda kodia kai zhuvindin le mule te zhan ando rhaio, chi jindian ande klishka le Mosesoski, sar ande krenzha O Del phendia leske, phenelas, "Me sim O Del le Abramosko, ai O Del le Isakosko, ai O Del le Iakovosko?

²⁷Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

²⁷O Del nai O Del le mulengo, numa le zhuvindengo, shubin tume zurales."

²⁸А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁸Ai iek andal Gramnoturia avilo, ai ashundia le Saduseanuria marenas mui pende, vo haliardia ke phandadias o mui le Saduseanonge, phushlia les, "Savo si o mai baro andal zakonuria?"

²⁹Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

²⁹Ai O Jesus phendia leske, "O pervo andal zakonuria si, Ashun, O Israel; O Del, amaro Del, si ferdi iek Del.

³⁰и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³⁰Te avel tuke drago O Del sa che ilesa, sa che duxosa, ai sa che gojasa, ai sa che zorasa: kado si o pervo zakono.

³¹А ето втората [подобна на нея] [заповед:] "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³¹Ai o duito si saikfielo, te avel tuke drago le manush sode san tu tuke. Nai aver zakono o mai baro sar kadala."

³²И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че [Бог] е един; и няма друг освен Него;

³²Ai o Gramnoto phendia leske, "Gazda, tu phendian o chachimos; ferdi iek Del si, ai nai aver, ferdi wo si.

³³и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³³Ai te avel leske drago O Del sa peske ilesa, ai sa peske haliarimos, ai sa peske duxosa, ai sa peske zorasa, ai te avel leske drago le manush sar si les leske, mai mishto si te keren le dui zakonuria sar te thon zhegeni ai aver podarki po altari ande tampla pala e sakrifis."

³⁴Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁴Ai kana O Jesus zhanelas ke wo haliardia, phendia leske, "Tu san nai dur katar e amperetsia le Devleski. Pala kodia khonik chi tromalas te phushel lestar vari so.

³⁵И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁵Kana O Jesus sicharelas ande tampla, phushlia le, "Sar sai phenen le Gramnoturia ke O Kristo si O Shav le Davidosko?

³⁶Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁶O Swunto Duxo phendia ka David te phenel, "O gazda phendia murhe gazdaske, 'Besh ka murho chacho vas, zhi pon thav che duzhmanon tela che punrhe.'"

³⁷Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁷Teala o David akharel les Gazda, sar si lesko shav? Ai o baro narodo ashunelas les raduimasa.

³⁸И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и [да приемат] поздравите по пазарите,

³⁸Sar O Jesus sicharelas le, phendia lenge, "Arakhen tume katar le Gramnoturia, ke lenge drago te phiravenpe andel raxamia lunzhi, ai mangen savorhe te den le lasho dies pel wulitsi.

³⁹и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

³⁹Ai mangena le mai lashe skamina ande synagogue, ai te beshen ka shero le skafidiako kal pachiva.

⁴⁰тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴⁰Ai won len khera le phivlia, ai te na dichol lenge nasulimos but, pe lende avela kris mai bari.

⁴¹И като седна [Исус] срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴¹O Jesus beshlo pasha o than kai le manush thon le love ande tamplo, ai dikhlia sar thonas penge love ande tamplo, ai but andal barvale dine but.

⁴²А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴²Ai ek phivli chorhi avili ai tholas dui xarkune kotora, anklen iek sent.

⁴³И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴³Ai wo akhardia leste peske disiplon, ai phendia lenge, "Chachimasa, phenav tumenge, kacha chorhi phivli thodia mai but de sar savorhe:

⁴⁴защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

⁴⁴Ke le barvale dine katar le but love kai sas le, numa woi dia so godi sas la te traiil."