¹Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

¹E amperetsia le rhaioski si sar iek gazda kai gelo diminiatsi te lel manush te keren buchi ande leski rez.

²И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

²Ashilo le bucharensa pe iek pena po dies ai tradia le ande peski rez.

³И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

³Karing le inia, gelotar ai ando bazari dikhlias avren kai chi kerenas khanchi.

⁴и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

⁴Lenge phendia, "Zhan vi tume ande murhi rez, ai dava tumen so si vorta."

⁵Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

⁵Karing le desh u dui miazutsi, ai magdata karing le trin pala miazutsi kerdias sa kadia.

⁶А, като излезе около единадесетия [час], намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

⁶Karing le pansh pala miazutsi gelo ai arakhlias avren kai chi kerenas khanchi, ai phendias lenge, "Sostar beshen katse sorho dies ai chi keren khanchi?"

⁷Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

⁷Won phende leske, "Ke chi lias amen khonik te keras buchi." Lenge phendias, "Zhan vi tume ande murhi rez, ai so godi avela vorta, kodia len."

⁸Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и [следваш] до първите.

⁸"Kana peli e riat, o gazda la rezako phendia peske slugake, "Akhar le bucharen ai de le lenge pochin, pervo kodolen kai lem mai palal ai ando gor kodolen kai lem pervo.

⁹И тъй, дойдоха [условените] около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

⁹Ai kodola kai sas line karing le pansh pala miazutsi avile ai swako lias po iek pena.

¹⁰А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

¹⁰Kana le perve avile, gindinas ke won len mai but, numa swako lias po iek pena.

¹¹И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

¹¹Kana line peske pochin pupuiinaspe pa gazda.

¹²Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

¹²Phenenas, "Kadala kai avile ande vurma kerde buchi numa iek chaso, ai thodian le amensa, kai chinuisardiam sorho jes ando tachimos!"

¹³А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

¹³Numa wo dias atweto ai phendias ieskeske, "Vortakona, chi kerav tusa nasul, chi ashilian mansa pe iek pena?

¹⁴Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

¹⁴Le so si chiro ai zha ci drom. Me mangav te dav kodoles kai avilo ande vurma sode dem tute.

¹⁵Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

¹⁵Dar nashti kerav murhe lovensa so mangav. Vai inatsia si tut ke lasho sim, ai dav mai but de so trobul.

¹⁶Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

¹⁶Kadia kerdiola, le palune avena le perve, ai le perve avena le palune: but si akharde, numa xantsi si halome."

¹⁷И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

¹⁷Sar zhalas O Jesus ando Jerusalem, lia le desh u dui disiplon rigate pa drom, ai phendias lenge,

¹⁸Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

¹⁸Ame zhas ande Jerusalem ai O Shav le Manushesko avela dino ando vas kal bare rasha ai le Gramnoturia, won kerena leski kris te mudaren les.

¹⁹и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

¹⁹Dena les kal manush kai Nai Zhiduvuria te maren mui lestar, te maren les le bichosa, te karfon les po trushul; ai o trito dies si te zhuvindil."

²⁰Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

²⁰Antunchi le Zebedeske shave ai lenge dei avile ka Jesus, thodias pe anda changende angla leste, te mangel vari so lestar.

²¹А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

²¹Phushlias la, "So manges?" Woi phendias, "Mek murhe do shaven te beshen iek ka cho chacho vas ai iek ka cho stingo vas ande chiri amperetsia."

²²А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

²²Numa O Jesus phendias lake, "Chi zhanes so manges." Amboldiaspe ka Iakov ai ka Iovano ai phushlias le, "Sai phen andai kuchi kai me si te piiav?" Won phende, "Sai."

²³Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам[, а ще се даде на ония], за които е било приготвено от Отца Ми.

²³Wo phendias lenge, "Si te phen anda murhi kuchi, numa te beshen ka murho chacho chas ai ka murho stingo, nai mandar te dav. Kodo than avela dino ka kodola kaske getosardias le murho Dat.

²⁴И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

²⁴Kana le kolaver desh disipluria ashunde kodia, xoliale pel dui phral.

²⁵Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

²⁵O Jesus akhardias le peste ai phendias, "Tume zhanen ke le bare le manushenge kai Nai Zhiduvuria gazdin len, ai keren lensa so mangen.

²⁶Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

²⁶Nai kadia mashkar tumende, numa savo godi mangel te avel baro mashkar tumende, avela tumaro podaitori.

²⁷и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

²⁷Ai savo godi mangel te avel o mai baro mashkar tumende, avela tumari sluga;

²⁸също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

²⁸Sakadia o Shav le Manushesko chi avilo te podain les, numa avilo te podail ai te del pesko traio te pochinel anda but te skepil le."

²⁹И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

²⁹Kana zhanas avri anda Jericho, but narodo liape pala Jesus.

³⁰И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

³⁰Dui korhe beshenas pe rig le dromeske kana ashunde ke O Jesus nakhelas, tsipisarde, "Gazda, tu Shav le Davidosko! Al tuke mila anda amende!"

³¹А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

³¹O narodo ashavelas le. Numa won tsipinas mai zurales, "Gazda, Shav le Davidosko! Al tuke mila anda amende!"

³²И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

³²O Jesus terdilo, akhardias le, ai phushlias len, "So mangen te kerav tumenge?"

³³Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

³³Phende leske, "Gazda, phuter amare iakha te dikhas!"

³⁴А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

³⁴Mila sas leske anda lende. O Jesus azbadias lenge iakha; strazo dikhle, ai linepe pala leste.