¹И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

¹O Jesus dia duma pale andel paramichi ai phenel,

²Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

²"E amperetsia le rhaioski si sar iek amperato kai kerdias abiav peske shaveske.

³Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

³Tradias peske slugen te akharen kodolen kai sas akharde ka abiav, numa won chi mangle te aven.

⁴Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

⁴"Magdata tradias avre slugen, te mothon kodolenge kai sas akharde, "Eta, getosardem o xabe, murhe guruv ai le vitseluria sa mudarde, swako fielo gata. Aven ka abiav!" "

⁵но те [занемариха] поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

⁵Numa chi thode sama, ai gele peske drom, iek ka peski farma, aver ande peski buchi.

⁶а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

⁶Ai le kolaver thode o vas pe leske slugi, marde mui lendar, darade le ai mudarde le.

⁷И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

⁷"Kana o amperato ashundias, xolialo, tradias peske ketani; ai kerdias xaiimaske anda kodola kai mudarde, ai dias iag lengo foro.

⁸Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

⁸Antunchi phendias peske slugenge, o abiav gata numa kodola kai sas akharde, chi molas te aven akharde."

⁹Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

⁹Anda kodia zhan pel bare vulitsi, ai sode arakhena kotse, akharen le ka o abiav.

¹⁰И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

¹⁰"Kodola slugi gele pel vulitsi ai chide andek than sa kai arakhle, vi nasul ai vi lashe; ai o kher le abiavesko sas pherdo.

¹¹А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

¹¹Kana o amperato avilo te dikhel le gosten, dikhlia kotse iek manush kai sas xuriarado andel tsalia abiaveske.

¹²И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

¹²Ai phendias leske, "Vortako, Sar avilian andre katse bi tsalengo abiaveske?" Les nas so mothol.

¹³Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹³Antunchi o amperato phendias le slugenge, "Phanden leske vas ai leske punrhe, ai shuden les avri ando tuniariko. Kotse kai rovena ai chiden dandendar."

¹⁴Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

¹⁴"Ke but si akharde, numa xantsi si halome."

¹⁵Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁵Antunchi le Farizeanuria gele ai dinepe duma sar te astaren les ande lesko divano.

¹⁶И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

¹⁶Trade leste peske disiplon ai une Herodians, won phende , "Gazda, zhanas ke chachimasa san ai sikaves o chachimos pa Del bi te daras vari kastar, ke chi thos partia kanikaske.

¹⁷Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁷Phen amenge antunchi, "So gindis? Si amenge slobodo vai nai, te pochinas taksa ka Caesar?"

¹⁸А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

¹⁸Numa O Jesus haliardias lenge nasul ginduria, ai phendias, "Sostar tume zumaven ma? Tume kai ankerdion so chi san?

¹⁹Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

¹⁹Sikaven mange le love so sa pochinen e taksa." Andine leske iek pena,

²⁰Той им каза: Чий е този образ и надпис?

²⁰ai phendias lenge, "Kaski fatsa ai ramomos si kado?"

²¹Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

²¹Won phende leske, "O Caesar" Antunchi O Jesus phendias lenge, "Den ka Caesar so si lesko, ai den ka Del so si le Devlesko."

²²И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

²²Kana ashunde, chudisaile. Mekle les ai geletar.

²³В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

²³Sa kodo dies uni Saduseanuria kai mothon ke nai traio pala e martia avile leste ai phushle les,

²⁴Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

²⁴"Gazda, o Moses phendias, 'Te merela iek manush ai nas les glate, lesko phral trobul te lel leska rhomni, te vazdel familia peske phralesle.'

²⁵А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

²⁵Sas mashkar amende efta phral. O pervo ansurisailo ai mulo, ai ke nas les glate, meklia peska rhomnia peske phraleske.

²⁶също и вторият и третият, до седмият.

²⁶Sa kadia o duito, ai o trito zhi ka o eftato.

²⁷А подир всички умря и жената.

²⁷Kana avela te zhuvindin le mule te zhan ando rhaio, saveski andal efta phral avela e rhomni ke savorhenge sas?"

²⁸И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

²⁹O Jesus phendias lenge, "Shubin tume zurales! Ke tume chi haliaren E Vorba le Devleski , ai chi e putiera le Devleski.

²⁹А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

³⁰Ke kana avela te zhuvindin le mule te zhan ando rhaio, le mursh chi lena rhomni ai le zhuvlia chi lena rhom, numa avena sar le angeluria le Devleske kai si ando rhaio.

³⁰Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

³¹Numa anda kodia kai zhuvindin le mule te zhan ando rhaio, chi jindian tume so sas phendo tumenge katar O Del, kana phendias.

³¹А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

³²"Me sim O Del le Abramosko, O Del le Isakosko ai O Del le Jacovosko," O Del nai O Del le mulengo, numa le zhuvindengo."

³²"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

³³Kana le naroduria ashunde kado divano, chudisaile katar lesko sikaimos.

³³И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

³⁴Numa kana le Farizeanuria ashunde ke phandadias o mui le Saduseanongo, chidinisaile andek than,

³⁴А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

³⁵ai iek anda lende, ablakato, phushlias les ek divano te zumavel les.

³⁵И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

³⁶"Gazda, Savo si o mai baro andal zakonuria?"

³⁶Учителю, коя е голямата заповед в закона?

³⁷O Jesus phendias leske, "Te avel tuke drago O Del sa che ilesa, sa che duxosa, ai sa cho gojasa." Kado si o pervo ai o mai baro andal zakonuria.

³⁷А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

³⁹Ai o duito si saikfielo: "Te avel tuke drago le manush sode san tu tuke."

³⁸Това е голямата и първа заповед.

⁴⁰Ande kadala dui zakonuria ankerdiol sa e kris ai so phende le profeturia."

³⁹А втора, подобна[ на нея], е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

⁴¹Kana sas chidine andek than le Farizeanuria, O Jesus phushlia le divano,

⁴⁰На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

⁴²"So gindin tume pa Kristo? Kasko shav si wo?" Won phende leske, "O Shav le Davidosko."

⁴¹И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

⁴³O Jesus phendias lenge, "Sar, antunchi o David kana sas O Swunto Duxo pe leste akhardias les, 'Gazda?'" phendias,

⁴²Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

⁴⁴"O gazda phendia murhe gazdaske: 'Besh ka murho chacho vas, zhi pon thav che duzhmanon tela che punrhe.'"

⁴³Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

⁴⁵Teala o David akharel les, "Gazda," Sar si lesko shav?

⁴⁴"Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

⁴⁶Chi iek nashti phendias leske iek vorba, ai pala kodia chi mai tromaile te phushen les kaver divanuria.

⁴⁵Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

⁴⁶И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.