1Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
1И восстал сатана на Израиля, и возбудил Давида сделать счисление Израильтян.
2И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.
2И сказал Давид Иоаву и начальствующим в народе: пойдите исчислите Израильтян, от Вирсавии до Дана, и представьте мне, чтоб я знал число их.
3А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?
3И сказал Иоав: да умножит Господь народ Свой во сто раз против того, сколько есть его. Не все ли они, господин мой царь, рабы господина моего? Для чего же требует сего господин мой? Чтобы вменилось это в вину Израилю?
4Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.
4Но царское слово превозмогло Иоава; и пошел Иоав, и обошел всего Израиля, и пришел в Иерусалим.
5И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.
5И подал Иоав Давиду список народной переписи, и было всех Израильтян тысяча тысяч, и сто тысяч мужей, обнажающих меч, и Иудеев – четыреста семьдесят тысяч, обнажающих меч.
6А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава.
6А левитов и Вениаминян он не исчислял между ними, потому что царское слово противно было Иоаву.
7Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.
7И не угодно было в очах Божиих дело сие, и Он поразил Израиля.
8Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
8И сказал Давид Богу: весьма согрешил я, что сделал это. И ныне прости вину раба Твоего, ибо я поступил очень безрассудно.
9И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:
9И говорил Господь Гаду, прозорливцу Давидову, и сказал:
10Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.
10пойди и скажи Давиду: так говорит Господь: три наказания Я предлагаю тебе, избери себе одно из них, – и Я пошлю его на тебя.
11Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:
11И пришел Гад к Давиду и сказал ему: так говорит Господь: избирай себе:
12Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни [да поразява] Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
12или три года – голод, или три месяца будешь ты преследуем неприятелями твоими и меч врагов твоих будет досягать до тебя ; или три дня – меч Господень и язва на земле и Ангел Господень, истребляющий во всех пределах Израиля. Итак, рассмотри, что мне отвечать Пославшему меня с словом.
13И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.
13И сказал Давид Гаду: тяжело мне очень, но пусть лучше впаду в руки Господа, ибо весьма велико милосердие Его, только бы не впасть мне в руки человеческие.
14И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.
14И послал Господь язву на Израиля, и умерло Израильтян семьдесят тысяч человек.
15И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше [людете]: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.
15И послал Бог Ангела в Иерусалим, чтобы истреблять его. И когда он начал истреблять, увидел Господь и пожалел о сем бедствии, и сказал Ангелу-истребителю: довольно! теперь опусти руку твою. Ангел же Господень стоял тогда над гумном Орны Иевусеянина.
16И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.
16И поднял Давид глаза свои, и увидел Ангела Господня, стоящего между землею и небом, с обнаженным в руке его мечом, простертым на Иерусалим; и пал Давид и старейшины, покрытые вретищем, на лица свои.
17И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.
17И сказал Давид Богу: не я ли велел исчислить народ? я согрешил, я сделал зло, а эти овцы что сделали? Господи, Боже мой! да будет рука Твоя на мне и на доме отца моего, а не на народе Твоем, чтобы погубить его .
18Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна.
18И Ангел Господень сказал Гаду, чтобы тот сказал Давиду: пусть Давид придет и поставит жертвенник Господу на гумне Орны Иевусеянина.
19И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.
19И пошел Давид, по слову Гада, которое он говорил именем Господним.
20И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).
20Орна обратился, увидел Ангела, и четыре сына его с ним скрылись. Орна молотил тогда пшеницу.
21И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.
21И пришел Давид к Орне. Орна, взглянув и увидевДавида, вышел из гумна и поклонился Давиду лицем до земли.
22Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.
22И сказал Давид Орне: отдай мне место под гумном, я построю на нем жертвенник Господу; за настоящую цену отдай мне его, чтобы прекратилось истребление народа.
23А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.
23И сказал Орна Давиду: возьми себе; пусть делает господин мой царь что ему угодно; вот я отдаю и волов на всесожжение, и молотильные орудия на дрова, и пшеницу на приношение; все это отдаюдаром.
24А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за [жертва] Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.
24И сказал царь Давид Орне: нет, я хочу купить утебя за настоящую цену, ибо не стану я приносить твоей собственности Господу, и не буду приносить во всесожжение взятого даром.
25И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.
25И дал Давид Орне за это место шестьсот сиклей золота.
26И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън [паднал] върху олтара за всеизгарянето.
26И соорудил там Давид жертвенник Господу и вознес всесожжения имирные жертвы; и призвал Господа, и Он услышал его, послав огонь с неба на жертвенник всесожжения.
27Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.
27И сказал Господь Ангелу: возврати меч твой в ножны его.
28В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, [започна да] принася жертви там.
28В это время Давид, видя, что Господь услышал его на гумне Орны Иевусеянина, принес там жертву.
29Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.
29Скиния же Господня, которую сделал Моисей в пустыне, и жертвенник всесожжения находились в то время на высоте в Гаваоне.
30Но Давид не можеше да иде пред [скинията] да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.
30И не мог Давид пойти туда, чтобы взыскать Бога, потому что устрашен был мечом Ангела Господня.