¹А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

¹А о чем вы писали ко мне, то хорошо человеку не касаться женщины.

²Но, за [да се избягват] блудодеянията, нека всеки [мъж] има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

²Но, во избежание блуда, каждый имей свою жену, и каждая имей своего мужа.

³Мъжът нека има с жената дължимото [към нея] сношение; подобно и жената с мъжа.

³Муж оказывай жене должное благорасположение; подобно ижена мужу.

⁴Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

⁴Жена не властна над своим телом, но муж; равно и муж не властен над своим телом, но жена.

⁵Не лишавайте един друг от [съпружеско сношение], освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁵Не уклоняйтесь друг от друга, разве по согласию, на время, для упражнения в посте и молитве, а потом опять будьте вместе, чтобы не искушал вас сатана невоздержанием вашим.

⁶Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

⁶Впрочем это сказано мною как позволение, а не как повеление.

⁷Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

⁷Ибо желаю, чтобы все люди были, как и я; но каждый имеет свое дарование от Бога, один так, другой иначе.

⁸А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁸Безбрачным же и вдовам говорю: хорошо им оставаться, как я.

⁹Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

⁹Но если не могут воздержаться, пусть вступают в брак; ибо лучше вступить в брак, нежели разжигаться.

¹⁰А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

¹⁰А вступившим в брак не я повелеваю, а Господь: жене не разводиться с мужем, –

¹¹(но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

¹¹если же разведется, то должна оставаться безбрачною, или примириться с мужем своим, – и мужу не оставлять жены своей .

¹²А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

¹²Прочим же я говорю, а не Господь: если какой брат имеет жену неверующую, и она согласна жить с ним, то он не должен оставлять ее;

¹³И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

¹³и жена, которая имеет мужа неверующего, и он согласен жить с нею, не должна оставлять его.

¹⁴Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, [своя мъж;] инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

¹⁴Ибо неверующий муж освящается женою верующею, и жена неверующая освящается мужем верующим. Иначе дети ваши были бы нечисты, а теперь святы.

¹⁵Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива [случаи] братът или сестрата не са поробени [на брачния закон]. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

¹⁵Если же неверующий хочет развестись, пусть разводится; брат или сестра в таких случаях не связаны; к миру призвал нас Господь.

¹⁶Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

¹⁶Почему ты знаешь, жена, не спасешь ли мужа? Или ты,муж, почему знаешь, не спасешь ли жены?

¹⁷Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил [сили], и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁷Только каждый поступай так, как Бог ему определил, и каждый, как Господь призвал. Так я повелеваю по всем церквам.

¹⁸Обрязан ли е бил призован някой [във вярата], да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

¹⁸Призван ли кто обрезанным, не скрывайся; призван ли кто необрезанным, не обрезывайся.

¹⁹Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но [важното е] пазенето на Божиите заповеди.

¹⁹Обрезание ничто и необрезание ничто, но все в соблюдении заповедей Божиих.

²⁰Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован [във вярата].

²⁰Каждый оставайся в том звании, в котором призван.

²¹[В положение на] роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай [случая]);

²¹Рабом ли ты призван, не смущайся; но если и можешь сделаться свободным, то лучшим воспользуйся.

²²защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

²²Ибо раб, призванный в Господе, есть свободный Господа; равно и призванный свободным есть раб Христов.

²³С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²³Вы куплены дорогою ценою; не делайтесь рабами человеков.

²⁴Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁴В каком звании кто призван, братия, в том каждый и оставайся пред Богом.

²⁵Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁵Относительно девства я не имею повеления Господня, а даю совет, как получивший от Господа милостьбыть Ему верным.

²⁶И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

²⁶По настоящей нужде за лучшее признаю, что хорошочеловеку оставаться так.

²⁷Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

²⁷Соединен ли ты с женой? не ищи развода. Остался либез жены? не ищи жены.

²⁸Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

²⁸Впрочем, если и женишься, не согрешишь; и если девица выйдет замуж, не согрешит. Но таковые будут иметь скорби по плоти; а мневас жаль.

²⁹Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

²⁹Я вам сказываю, братия: время уже коротко, так что имеющие жен должны быть, как не имеющие;

³⁰и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че [нищо] не притежават;

³⁰и плачущие, как не плачущие; и радующиеся, как не радующиеся; и покупающие, как не приобретающие;

³¹и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

³¹и пользующиеся миром сим, как не пользующиеся; ибо проходит образ мира сего.

³²А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

³²А я хочу, чтобы вы были без забот. Неженатый заботится о Господнем, как угодить Господу;

³³а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

³³а женатый заботится о мирском, как угодить жене. Есть разность между замужнею идевицею:

³⁴Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

³⁴незамужняя заботится о Господнем, как угодить Господу, чтобы быть святою и телом и духом; а замужняя заботится о мирском, как угодить мужу.

³⁵И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁵Говорю это для вашей же пользы, не с тем, чтобы наложить на вас узы, но чтобы вы благочинно и непрестанно служили Господу без развлечения.

³⁶Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към [дъщеря] си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

³⁶Если же кто почитает неприличным для своей девицы то, чтобы она, будучи в зрелом возрасте, оставалась так, тот пусть делает, как хочет: не согрешит; пусть таковые выходят замуж.

³⁷Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт [да изпълни] волята си, и е решил в сърцето си да държи [дъщеря] си девицата [неомъжена], ще направи добре.

³⁷Но кто непоколебимо тверд в сердце своем и, не будучи стесняем нуждою, но будучи властен в своей воле, решился в сердце своем соблюдать свою деву, тот хорошо поступает.

³⁸Така щото, който омъжи [дъщеря] си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

³⁸Посему выдающий замуж свою девицу поступает хорошо; а не выдающий поступает лучше.

³⁹Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

³⁹Жена связана законом, доколе жив муж ее; если же муж ее умрет, свободна выйти, за кого хочет, только в Господе.

⁴⁰Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

⁴⁰Но она блаженнее, если останется так, по моему совету; а думаю, и я имею Духа Божия.