1А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: [В името на] живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, [заявявам ти че] през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.
1И сказал Илия Фесвитянин, из жителей Галаадских, Ахаву: жив Господь Бог Израилев, пред Которым я стою! в сии годы не будет ни росы, ни дождя, разве только по моему слову.
2И Господното слово дойде към него и рече:
2И было к нему слово Господне:
3Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан.
3пойди отсюда и обратись на восток и скройся у потока Хорафа, что против Иордана;
4Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.
4из этого потока ты будешь пить, а воронам Я повелел кормить тебя там.
5И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан.
5И пошел он и сделал по слову Господню; пошел и остался у потока Хорафа, что против Иордана.
6И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока.
6И вороны приносили ему хлеб и мясо поутру, и хлеб и мясо по вечеру, а из потока он пил.
7А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
7По прошествии некоторого времени этот поток высох, ибо не было дождя на землю.
8Тогава Господното слово дойде към него и рече:
8И было к нему слово Господне:
9Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.
9встань и пойди в Сарепту Сидонскую, и оставайся там; Я повелел там женщине вдове кормить тебя.
10И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия.
10И встал он и пошел в Сарепту; и когда пришел к воротам города, вот, там женщина вдова собирает дрова. И подозвал он ее и сказал: дай мне немного воды в сосуде напиться.
11И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си.
11И пошла она, чтобы взять; а он закричал вслед ей и сказал: возьми для меня и кусок хлеба в руки свои.
12А тя рече: [Заклевам се в] живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем.
12Она сказала: жив Господь Бог твой! у меня ничего нет печеного, а только есть горсть муки в кадке и немного масла в кувшине; и вот, я наберу полена двадров, и пойду, и приготовлю это для себя и для сына моего; съедим это и умрем.
13А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си;
13И сказал ей Илия: не бойся, пойди, сделай, что тысказала; но прежде из этого сделай небольшой опреснок для меня и принеси мне; а для себяи для своего сына сделаешь после;
14защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята.
14ибо так говорит Господь Бог Израилев: мука в кадке не истощится, и масло в кувшине не убудет до того дня, когда Господь даст дождь на землю.
15И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха [много] дни.
15И пошла она и сделала так, как сказал Илия; и кормилась она, и он,и дом ее несколько времени.
16Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.
16Мука в кадке не истощалась, и масло в кувшине не убывало, по слову Господа, которое Он изрек чрез Илию.
17А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.
17После этого заболел сын этой женщины, хозяйки дома, и болезнь егобыла так сильна, что не осталось в нем дыхания.
18Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
18И сказала она Илии: что мне и тебе, человек Божий? ты пришел ко мне напомнить грехи мои и умертвить сына моего.
19А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.
19И сказал он ей: дай мне сына твоего. И взял его с рук ее, и понес его в горницу, где он жил, и положил его на свою постель,
20И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?
20и воззвал к Господу и сказал: Господи Боже мой! неужели Ты и вдове,у которой я пребываю, сделаешь зло, умертвив сына ее?
21Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.
21И простершись над отроком трижды, он воззвал к Господу и сказал: Господи Боже мой! да возвратится душа отрока сего в него!
22И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.
22И услышал Господь голос Илии, и возвратилась душа отрока сего в него, и он ожил.
23Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.
23И взял Илия отрока, и свел его из горницы в дом, и отдал его матери его, и сказал Илия: смотри, сын твой жив.
24И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.
24И сказала та женщина Илии: теперь-то я узнала, что ты человек Божий,и что слово Господне в устах твоих истинно.