1Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.
1И сказал Господь Самуилу: доколе будешь ты печалиться о Сауле, которого Я отверг, чтоб он не был царем над Израилем? Наполни рог твой елеем и пойди; Я пошлю тебя к Иессею Вифлеемлянину, ибо между сыновьями его Я усмотрел Себе царя.
2А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу;
2И сказал Самуил: как я пойду? Саул услышит и убьет меня. Господь сказал: возьми в руку твою телицу из стада и скажи: „я пришел для жертвоприношения Господу";
3и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име.
3и пригласи Иессея к жертве; Я укажу тебе, что делать тебе, и тыпомажешь Мне того, о котором Я скажу тебе.
4И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш?
4И сделал Самуил так, как сказал ему Господь. Когда пришел он в Вифлеем, то старейшины города с трепетом вышли навстречу ему и сказали: мирен ли приход твой?
5И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата.
5И отвечал он: мирен, для жертвоприношения Господу пришел я; освятитесь и идите со мною к жертвоприношению. И освятил Иессея и сыновей его ипригласил их к жертве.
6И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му.
6И когда они пришли, он, увидев Елиава, сказал: верно, сей пред Господом помазанник Его!
7Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
7Но Господь сказал Самуилу: не смотри на вид его и на высоту роста его; Я отринул его; Я смотрю не так , как смотрит человек; ибо человек смотрит на лице, а Господь смотрит на сердце.
8Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а [Самуил] каза: И тогова не е избрал Господ.
8И позвал Иессей Аминадава и подвел его к Самуилу, и сказал Самуил: и этого не избрал Господь.
9Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ.
9И подвел Иессей Самму, и сказал Самуил : и этого не избралГосподь.
10И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия.
10Так подводил Иессей к Самуилу семерых сыновей своих, но Самуилсказал Иессею: никого из этих не избрал Господь.
11Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около [трапезата] догде не дойде тук.
11И сказал Самуил Иессею: все ли дети здесь? И отвечал Иессей: есть еще меньший; он пасет овец. И сказал Самуил Иессею: пошли и возьми его, ибо мы не сядем обедать, доколе не придет он сюда.
12И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е.
12И послал Иессей и привели его. Он был белокур, с красивыми глазами и приятным лицем. И сказал Господь: встань, помажь его,ибо это он.
13Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.
13И взял Самуил рог с елеем и помазал его среди братьев его, и почивал Дух Господень на Давиде с того дня и после; Самуил же встал и отошел в Раму.
14А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.
14А от Саула отступил Дух Господень, и возмущал его злой дух от Господа.
15И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава;
15И сказали слуги Сауловы ему: вот, злой дух от Бога возмущает тебя;
16затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре.
16пусть господин наш прикажет слугам своим, которые пред тобою, поискать человека, искусного в игре на гуслях, и когда придет на тебя злой дух от Бога,то он, играя рукою своею, будет успокоивать тебя.
17И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене.
17И отвечал Саул слугам своим: найдите мне человека, хорошо играющего, и представьте его ко мне.
18Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него.
18Тогда один из слуг его сказал: вот, я видел у Иессея Вифлеемлянинасына, умеющего играть, человека храброго и воинственного, и разумного в речах и видного собою, и Господь с ним.
19Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците.
19И послал Саул вестников к Иессею и сказал: пошли ко мне Давида, сына твоего, который при стаде.
20И тъй Есей взе осел [натоварен] с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида.
20И взял Иессей осла с хлебом и мех с вином и одного козленка, и послал с Давидом, сыном своим, к Саулу.
21И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и [Давид] му стана оръженосец.
21И пришел Давид к Саулу и служил пред ним, и очень понравился ему и сделался его оруженосцем.
22И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.
22И послал Саул сказать Иессею: пусть Давид служит при мне, ибо он снискал благоволение в глазах моих.
23И когато [злият] дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.
23И когда дух от Бога бывал на Сауле, то Давид, взяв гусли, играл, – и отраднее и лучше становилось Саулу, и дух злой отступал от него.