¹След това Езекия прати [човеци] по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да [ги поканят да] дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

¹И послал Езекия по всей земле Израильской и Иудее, и письма писал к Ефрему и Манассии, чтобы пришли в дом Господень, в Иерусалим, для совершения пасхи Господу Богу Израилеву.

²Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

²И положили на совете царь и князья его и все собрание в Иерусалиме – совершить пасху во второй месяц,

³Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

³ибо не могли совершить ее в свое время, потому что священники еще не освятились в достаточном числе и народ не собрался в Иерусалим.

⁴И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

⁴И понравилось это царю и всему собранию.

⁵Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, [покана] да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

⁵И определили объявить по всему Израилю, от Вирсавии до Дана, чтобы шли в Иерусалим для совершения пасхи Господу Богу Израилеву, потому что давно не совершали ее , как предписано.

⁶И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

⁶И пошли гонцы с письмами от царя и от князей его по всей земле Израильской и Иудее, и по повелению царя говорили: дети Израиля! обратитесь к Господу Богу Авраама, Исаака и Израиля, и Он обратится к остатку, уцелевшему у вас от руки царей Ассирийских.

⁷Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

⁷И не будьте таковы, как отцы ваши и братья ваши, которые беззаконно поступали пред Господом Богом отцов своих; и Он предал их на опустошение, как вы видите.

⁸Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

⁸Ныне не будьте жестоковыйны, как отцы ваши, покоритесь Господу и приходите во святилище Его, которое Он освятил навек; и служите Господу Богу вашему, и Он отвратит от вас пламень гнева Своего.

⁹Защото, ако се обърнете, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

⁹Когда вы обратитесь к Господу, тогда братья ваши и дети ваши будут в милости у пленивших их и возвратятся в землю сию, ибо благ и милосерд Господь Бог ваш и не отвратит лица от вас, если вы обратитесь к Нему.

¹⁰Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

¹⁰И ходили гонцы из города в город по земле Ефремовой и Манассииной и до Завулоновой, но над ними смеялись и издевались.

¹¹Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

¹¹Однако некоторые из колена Асирова, Манассиина и Завулонова смирились и пришли в Иерусалим.

¹²А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

¹²И над Иудеею была рука Божия, даровавшая им единое сердце, чтоб исполнить повеление царя и князей, по слову Господню.

¹³И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

¹³И собралось в Иерусалим множество народа для совершения праздника опресноков, во второй месяц, – собрание весьма многочисленное.

¹⁴И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

¹⁴И встали и ниспровергли жертвенники, которые были в Иерусалиме; и все, на чем совершаемо было курение идолам , разрушили и бросили в поток Кедрон;

¹⁵Тогава заклаха пасхалните [агнета] в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

¹⁵и закололи пасхального агнца в четырнадцатый день второго месяца. Священники и левиты устыдившись освятились и принесли всесожжения в дом Господень,

¹⁶И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, [като я вземаха] от ръката на левитите.

¹⁶и стали на своем месте по уставу своему, по закону Моисея, человека Божия. Священники кропили кровью принимая ее из рук левитов.

¹⁷Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните [агнета], за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.

¹⁷Так как много было в собрании таких, которые не освятились, то вместо нечистых левиты закололи пасхального агнца, для посвящения Господу.

¹⁸Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

¹⁸Многие из народа, большею частью из колена Ефремова и Манассиина,Иссахарова и Завулонова, не очистились; однакоже они ели пасху, не по уставу.

¹⁹който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е [очистен] според очистването [изискано] за светилището.

¹⁹Но Езекия помолился за них, говоря: Господь благий да простит каждого, кто расположил сердце свое к тому, чтобы взыскать Господа Бога, Богаотцов своих, хотя и без очищения священного!

²⁰И Господ послуша Езекия та прости {Еврейски: Изцели.} людете.

²⁰И услышал Господь Езекию и простил народ.

²¹И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, [пеещи] с [музикални] инструменти на Господа.

²¹И совершили сыны Израилевы, находившиеся в Иерусалиме, праздникопресноков в семь дней, с великим веселием; каждый день левиты и священники славили Господа на орудиях, устроенных для славословия Господа.

²²И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната [служба]. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

²²И говорил Езекия по сердцу всем левитам, имевшим доброе разумение в служении Господу. И ели праздничное семь дней, принося жертвы мирные и славя Господа Бога отцов своих.

²³Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха [още] седем дни с веселие.

²³И решило все собрание праздновать другие семь дней, и провели эти семь дней в веселии,

²⁴Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

²⁴потому что Езекия, царь Иудейский, выставил для собравшихся тысячу тельцов и десять тысяч мелкого скота, и вельможи выставили длясобравшихся тысячу тельцов и десять тысяч мелкого скота; и священников освятилось уже много.

²⁵И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

²⁵И веселились все собравшиеся из Иудеи, и священники и левиты, и все собрание, пришедшее от Израиля, и пришельцы, пришедшие из земли Израильской и обитавшие в Иудее.

²⁶Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

²⁶И было веселие великое в Иерусалиме, потому что со дней Соломона, сына Давидова,царя Израилева, не бывало подобного сему в Иерусалиме.

²⁷След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан [от Господа], и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.

²⁷И встали священники и левиты, и благословили народ; и услышан был голос их, и взошла молитва их в святое жилище Его на небеса.