¹Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;

¹Тогда сказал Соломон: Господь сказал, что Он благоволит обитать во мгле,

²но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

²а я построил дом в жилище Тебе, место для вечного Твоего пребывания.

³После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

³И обратился царь лицем своим и благословил все собрание Израильтян, – все собрание Израильтян стояло, –

⁴Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

⁴и сказал: благословен Господь Бог Израилев, Который, что сказал устами Своими Давиду, отцу моему, исполнил ныне рукою Своею! Он говорил:

⁵От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля;

⁵„с того дня, как Я вывел народ Мой из земли Египетской, Я не избралгорода ни в одном из колен Израилевых для построения дома, в котором пребывало бы имя Мое, и не избрал человека, который был бы правителем народа Моего Израиля,

⁶но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля;

⁶но избрал Иерусалим, чтобы там пребывало имя Мое, и избрал Давида, чтоб он был над народом Моим Израилем".

⁷И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

⁷И было на сердце у Давида, отца моего, построить дом имени Господа,Бога Израилева.

⁸но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

⁸Но Господь сказал Давиду, отцу моему: „у тебя есть на сердце построить храм имени Моему; хорошо, что это на сердце у тебя.

⁹Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.

⁹Однако не ты построишь храм, а сын твой, который произойдет из чресл твоих, – он построит храм имени Моему".

¹⁰Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

¹⁰И исполнил Господь слово Свое, которое изрек: я вступил на местоДавида, отца моего, и воссел на престоле Израилевом, как сказал Господь, и построил дом имени Господа Бога Израилева.

¹¹И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните.

¹¹И я поставил там ковчег, в котором завет Господа, заключенный Имс сынами Израилевыми.

¹²Тогава [Соломон] застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си.

¹²И стал Соломон у жертвенника Господня впереди всего собрания Израильтян, ивоздвиг руки свои, –

¹³(Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече:

¹³ибо Соломон сделал медный амвон длиною в пять локтей и шириною в пять локтей, а вышиною в три локтя, и поставил его среди двора; и стал на нем, и преклонил колени впереди всего собрания Израильтян, и воздвиг руки свои к небу, –

¹⁴Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

¹⁴и сказал: Господи Боже Израилев! Нет Бога, подобного Тебе, ни на небе, ни на земле. Ты хранишь завет и милость к рабам Твоим, ходящим пред Тобою всем сердцем своим:

¹⁵Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! [това, което] си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както [се вижда] днес.

¹⁵Ты исполнил рабу Твоему Давиду, отцу моему, что Ты говорил ему; что изрек Ты устами Твоими, то в день сей исполнил рукою Твоею.

¹⁶Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида баща ми, онова което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене.

¹⁶И ныне, Господи Боже Израилев! исполни рабу Твоему Давиду, отцу моему,то, что Ты сказал ему, говоря: не прекратится у тебя муж , сидящий пред лицем Моим на престоле Израилевом, если только сыновья твои будут наблюдать за путями своими, ходя по закону Моему так, как ты ходил предо Мною.

¹⁷Сега, прочее, Господи Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давида.

¹⁷И ныне, Господи Боже Израилев! да будет верно слово Твое, которое Ты изрек рабу Твоему Давиду.

¹⁸Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

¹⁸Поистине, Богу ли жить с человеками на земле? Если небо и небесанебес не вмещают Тебя, тем менее храм сей, который построил я.

¹⁹Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,

¹⁹Но призри на молитву раба Твоего и на прошение его, Господи Боже мой! услышь воззвание и молитву, которою раб Твой молится пред Тобою.

²⁰за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

²⁰Да будут очи Твои отверсты на храм сей днем и ночью, на место, где Ты обещал положить имя Твое, чтобы слышать молитву, которою раб Твой будет молиться на месте сем.

²¹Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

²¹Услышь моления раба Твоего и народа Твоего Израиля, какими они будут молиться на месте сем; услышь с места обитания Твоего,с небес, услышь и помилуй!

²²Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

²²Когда кто согрешит против ближнего своего, и потребуют от него клятвы, чтоб он поклялся, и будет совершаться клятва пред жертвенником Твоим в храме сем,

²³тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

²³тогда Ты услышь с неба и соверши суд над рабами Твоими, воздай виновному, возложив поступок его на голову его, и оправдай правого, воздав ему по правде его.

²⁴Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат та изповядат Твоето име, и принесат молитва като се помолят пред Тебе в тоя дом,

²⁴Когда поражен будет народ Твой Израиль неприятелем за то, что согрешил пред Тобою, и они обратятся к Тебе , и исповедают имя Твое, ибудут просить и молиться пред Тобою в храме сем,

²⁵тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им.

²⁵тогда Ты услышь с неба, и прости грех народа Твоего Израиля, ивозврати их в землю, которую Ты дал им и отцам их.

²⁶Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш,

²⁶Когда заключится небо и не будет дождя за то, что они согрешили пред Тобою, и будут молиться на месте сем, и исповедают имя Твое, и обратятся от греха своего, потому что Ты смирил их,

²⁷тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

²⁷тогда Ты услышь с неба и прости грех рабов Твоих и народа ТвоегоИзраиля, указав им добрый путь, по которому идти им, и пошли дождь на землю Твою, которую Ты дал народу Твоему в наследие.

²⁸Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, - каква да е язва или каква да е болест [ако се появи между тях, -]

²⁸Голод ли будет на земле, будет ли язва моровая, будет ли ветер палящий или ржа, саранча или червь, будут ли теснить его неприятели его на земле владений его, будет ли какое бедствие, какая болезнь,

²⁹тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,

²⁹всякую молитву, всякое прошение, какое будет от какого-либо человека или от всего народа Твоего Израиля, когда они почувствуют каждый бедствие свое и горе свое и прострут руки свои к храмусему,

³⁰Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род),

³⁰Ты услышь с неба – места обитания Твоего, и прости, и воздай каждому по всем путям его, как Ты знаешь сердце его, – ибо Ты один знаешьсердце сынов человеческих, –

³¹за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

³¹чтобы они боялись Тебя и ходили путями Твоими во все дни, доколе живут на земле, которую Ты дал отцам нашим.

³²А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име, и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, - когато дойдат та се помолят в тоя дом,

³²Даже и иноплеменник, который не от народа Твоего Израиля, когда он придет из земли далекой ради имени Твоего великого и руки Твоей могущественной и мышцы Твоей простертой, и придет и будет молиться у храма сего,

³³тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих.

³³Ты услышь с неба, с места обитания Твоего, и сделай все, о чембудет взывать к Тебе иноплеменник, чтобы все народы земли узнали имя Твое, и чтобы боялись Тебя, как народ Твой Израиль, и знали, что Твоим именем называется дом сей, который построил я.

³⁴Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят [като се обърнат] към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

³⁴Когда выйдет народ Твой на войну против неприятелей своих путем, которым Ты пошлешь его, и будет молиться Тебе, обратившись к городу сему,который избрал Ты, и к храму, который я построил имени Твоему,

³⁵тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им.

³⁵тогда услышь с неба молитву их и прошение их и сделай, что потребно для них.

³⁶Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка,

³⁶Когда они согрешат пред Тобою, – ибо нет человека, который не согрешил бы, – и Ты прогневаешься на них, и предашь их врагу, и отведут их пленившие их в землю далекую или близкую,

³⁷и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

³⁷и когда они в земле, в которую будут пленены, войдутв себя и обратятся и будут молиться Тебе в земле пленения своего, говоря: мы согрешили, сделали беззаконие, мы виновны,

³⁸и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, [като се обърнат] към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

³⁸и обратятся к Тебе всем сердцем своим и всею душею своею в земле пленения своего, куда отведут их в плен, и будут молиться, обратившись к земле своей, которую Тыдал отцам их, и к городу, который избрал Ты, и к храму, который я построил имени Твоему, –

³⁹тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им, и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили.

³⁹тогда услышь с неба, с места обитания Твоего, молитву их и прошение их, и сделай, что потребно для них, и прости народу Твоему, в чем он согрешил пред Тобою.

⁴⁰Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място.

⁴⁰Боже мой! да будут очи Твои отверсты и уши Твои внимательны к молитве на месте сем.

⁴¹Стани, прочее, сега, Господи Боже, [влез] в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага.

⁴¹И ныне, Господи Боже, стань на место покоя Твоего, Ты и ковчег могуществаТвоего. Священники Твои, Господи Боже, да облекутся во спасение, и преподобные Твои да насладятся благами.

⁴²Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, [които си показал към] слугата Си Давида.

⁴²Господи Боже! не отврати лица помазанника Твоего, помяни милости к Давиду, рабу Твоему.