1Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат.
1Восьми лет был Иосия, когда воцарился, и тридцать один год царствовал в Иерусалиме; имя матери его Иедида, дочь Адаии, из Боцкафы.
2Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.
2И делал он угодное в очах Господних, и ходил во всем путем Давида, отца своего, и не уклонялся ни направо, ни налево.
3И в осемнадесетата година на цар Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:
3В восемнадцатый год царя Иосии, послал царь Шафана, сына Ацалии, сына Мешулламова, писца, в дом Господень, сказав:
4Иди при първосвещеника Хелкия та [му речи] да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете,
4пойди к Хелкии первосвященнику, пусть он пересчитает серебро,принесенное в дом Господень, которое собрали от народа стоящие на страже у порога,
5и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома, -
5и пусть отдадут его в руки производителям работ, приставленным кдому Господню, а сии пусть раздают его работающим в доме Господнем,на исправление повреждений дома,
6на дърводелците, на строителите и на зидарите, - и за да купят дървета и дялани камъни за да поправят дома.
6плотникам и каменщикам, и делателям стен, и на покупку дерев и тесаных камней для исправления дома;
7Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.
7впрочем не требовать у них отчета в серебре, переданном в руки их, потому что они поступают честно.
8Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете.
8И сказал Хелкия первосвященник Шафану писцу: книгу закона я нашел в доме Господнем. И подал Хелкия книгу Шафану, и он читал ее.
9И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.
9И пришел Шафан писец к царю, и принес царю ответ, и сказал: взяли рабы твои серебро, найденное в доме, и передали его в руки производителям работ, приставленным к домуГосподню.
10Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.
10И донес Шафан писец царю, говоря: книгу дал мне Хелкия священник. И читал ее Шафан пред царем.
11А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.
11Когда услышал царь слова книги закона, то разодрал одежды свои.
12Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки:
12И повелел царь Хелкии священнику, и Ахикаму, сыну Шафанову, иАхбору, сыну Михеину, и Шафану писцу, и Асаии, слуге царскому, говоря:
13Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга та да постъпват напълно според както е писано за нас.
13пойдите, вопросите Господа за меня и за народ и за всю Иудею о словах сей найденной книги, потому что велик гнев Господень, который воспылал на нас за то, чтоне слушали отцы наши слов книги сей, чтобы поступать согласно с предписанным нам.
14И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.
14И пошел Хелкия священник, и Ахикам, и Ахбор, и Шафан, и Асаия кОлдаме пророчице, жене Шаллума, сына Тиквы, сына Хархаса, хранителя одежд, – жила же она в Иерусалиме, во второй части, – и говорили с нею.
15И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:
15И она сказала им: так говорит Господь, Бог Израилев: скажите человеку, который послал вас ко мне:
16Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.
16так говорит Господь: наведу зло на место сие и на жителей его, – все слова книги, которую читал царь Иудейский.
17Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.
17За то, что оставили Меня, и кадят другим богам, чтобы раздражать Менявсеми делами рук своих, воспылал гнев Мой на место сие, и не погаснет.
18Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:
18А царю Иудейскому, пославшему вас вопросить Господа, скажите: так говорит Господь Бог Израилев, о словах, которые ты слышал:
19Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат [за] проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.
19так как смягчилось сердце твое, и ты смирился пред Господом, услышав то, что Я изрек на место сие и на жителей его, что они будут предметом ужаса и проклятия, и ты разодрал одежды свои, и плакал предо Мною, то и Я услышал тебя, говорит Господь.
20Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.
20За это, вот, Я приложу тебя к отцам твоим, и ты положен будешь в гробницу твою в мире, и не увидят глаза твои всего того бедствия, которое Я наведу наместо сие. И принесли царю ответ.