1Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;
1Елисей пророк призвал одного из сынов пророческих и сказал ему: опояшь чресла твои, и возьми сей сосуд с елеем в руку твою, и пойди в Рамоф Галаадский.
2и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез [при него], дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.
2Придя туда, отыщи там Ииуя, сына Иосафата, сына Намессиева, и подойди, и вели выступить ему из среды братьев своих, и введи его во внутреннюю комнату;
3После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.
3и возьми сосуд с елеем, и вылей на голову его, и скажи: „так говорит Господь: помазую тебя в царя над Израилем". Потом отвори дверь, и беги, и не жди.
4И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.
4И пошел отрок, слуга пророка, в Рамоф Галаадский,
5И като стигна, ето, военачалниците седяха [заедно]; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.
5и пришел, и вот сидят военачальники. И сказал: у меня слово до тебя, военачальник. И сказал Ииуй: до кого из всех нас? И сказал он: до тебя, военачальник.
6И той стана та влезе в къщата. Тогава [пророкът] изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.
6И встал он, и вошел в дом. И отрок вылил елей на голову его, и сказал ему: так говорит Господь Бог Израилев: „помазую тебя в царя над народом Господним, над Израилем,
7И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.
7и ты истребишь дом Ахава, господина твоего, чтобы Мне отмстить за кровь рабов Моих пророков и за кровь всех рабов Господних, павших от руки Иезавели;
8Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затвореният така и свободния.} в Израил;
8и погибнет весь дом Ахава, и истреблю у Ахава мочащегося к стене, и заключенного и оставшегося в Израиле,
9и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.
9и сделаю дом Ахава, как дом Иеровоама, сына Наватова, и как дом Ваасы, сына Ахиина;
10А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.
10Иезавель же съедят псы на поле Изреельском, и никто не похоронитее". И отворил дверь, и убежал.
11Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един [от тях] му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.
11И вышел Ииуй к слугам господина своего, и сказали ему: с миром ли?Зачем приходил этот неистовый к тебе? И сказал им: вы знаете этого человека и что он говорит.
12А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.
12И сказали: неправда, скажи нам. И сказал он: то и то он сказал мне, говоря: „так говорит Господь: помазую тебя в царя над Израилем".
13Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под [Ииуя] на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.
13И поспешили они, и взяли каждый одежду свою, и подостлали ему насамых ступенях, и затрубили трубою, и сказали: воцарился Ииуй!
14Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;
14И восстал Ииуй, сын Иосафата, сына Намессиева, против Иорама;Иорам же находился со всеми Израильтянами в Рамофе Галаадском на страже против Азаила, царя Сирийского.
15а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.
15Впрочем сам царь Иорам возвратился, чтобы лечиться в Изрееле от ран, которые причинили ему Сирияне, когда он воевал с Азаилом, царем Сирийским. И сказал Ииуй: если вы согласны, то пусть никто не уходит из города, чтобы идти подать весть в Изрееле.
16Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.
16И сел Ииуй на коня, и поехал в Изреель, где лежал Иорам, и куда Охозия, царь Иудейский, пришел посетить Иорама.
17И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: [С] мир ли [идеш?]
17На башне в Изрееле стоял сторож, и увидел он полчище Ииуево, когда оно шло, и сказал: полчище вижу я. И сказал Иорам: возьми всадника, и пошли навстречу им, и пусть скажет: с миром ли?
18Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: [С] мир ли [идеш?] А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.
18И выехал всадник на коне навстречу ему, и сказал: так говорит царь: с миром ли? И сказал Ииуй: что тебе до мира? Поезжай за мною. И донес сторож, и сказал: доехал до них, ноне возвращается.
19Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: [С] мир ли [идеш?] А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми.
19И послали другого всадника, и он приехал к ним, и сказал: так говорит царь: с миром ли? И сказал Ииуй: что тебе до мира? Поезжай за мною.
20И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но [и той] не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд.
20И донес сторож, сказав: доехал до них, и не возвращается, а походка, как будто Ииуя, сына Намессиева, потому что он идет стремительно.
21Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.
21И сказал Иорам: запрягай. И запрягли колесницу его. И выступил Иорам, царь Израильский, и Охозия, царь Иудейский, каждый на колеснице своей. И выступили навстречу Ииую, и встретились с ним на поле Навуфея Изреелитянина.
22И Иорам, като видя Ииуя, рече: [С] мир ли [идеш], Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?
22И когда увидел Иорам Ииуя, то сказал: с миром ли Ииуй? И сказал он: какой мир при любодействе Иезавели, матери твоей, и при многих волхвованиях ее?
23Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!
23И поворотил Иорам руки свои, и побежал, и сказал Охозии: измена, Охозия!
24А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си.
24А Ииуй натянул лук рукою своею, и поразил Иорама между плечами его, и прошла стрела чрез сердце его, и пал он на колеснице своей.
25Тогава рече [Ииуй] на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в [оная] част от нивата, [която принадлежи] на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:
25И сказал Ииуй Бидекару, сановнику своему: возьми, брось его на участок поля Навуфея Изреелитянина, ибо вспомни, как мы с тобою ехали вдвоемсзади Ахава, отца его, и как Господь изрек на него такое пророчество:
26Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част [от нивата] ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.
26истинно, кровь Навуфея и кровь сыновей его видел Я вчера, говорит Господь, и отмщу тебе на сем поле. Итак возьми, брось его на поле, по слову Господню.
27А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се спусна подир него и рече: Поразете и тогова в колесницата. [И поразиха го] в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.
27Охозия, царь Иудейский, увидев сие, побежал по дороге к дому, что в саду. И погнался за ним Ииуй, и сказал: и его бейте на колеснице. Это было на возвышенности Гур, что при Ивлеаме. И побежал он в Мегиддон, иумер там.
28И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.
28И отвезли его рабы его в Иерусалим, и похоронили его в гробнице его, с отцами его, в городе Давидовом.
29А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия син.
29В одиннадцатый год Иорама, сына Ахавова, воцарился Охозия в Иудее.
30Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни [клепачите на] очите си, накити главата си и надникна през прозореца.
30И прибыл Ииуй в Изреель. Иезавель же, получив весть, нарумянила лице свое и украсила голову свою, и глядела в окно.
31И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: [С] мир ли [идеш], ти Зимриевце, убийцо на господаря си?
31Когда Ииуй вошел в ворота, она сказала: мир ли Замврию, убийце государя своего?
32А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.
32И поднял он лице свое к окну и сказал: кто со мною, кто? И выглянули к нему два, три евнуха.
33И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.
33И сказал он: выбросьте ее. И выбросили ее. И брызнула кровь ее на стену и на коней, и растоптали ее.
34И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.
34И пришел Ииуй, и ел, и пил, и сказал: отыщите эту проклятую и похороните ее, так как царская дочь она.
35И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.
35И пошли хоронить ее, и не нашли от нее ничего, кроме черепа, и ног, и кистей рук.
36И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;
36И возвратились, и донесли ему. И сказал он: таково было слово Господа, которое Он изрек чрез раба Своего Илию Фесвитянина, сказав: на полеИзреельском съедят псы тело Иезавели,
37и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.
37и будет труп Иезавели на участке Изреельском, как навоз на поле, так что никто не скажет: это Иезавель.