Bulgarian

Russian 1876

2 Samuel

11

1След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
1Через год, в то время, когда выходят цари в походы , Давид послал Иоава и слуг своих с ним и всех Израильтян; и они поразили Аммонитян и осадили Равву; Давид же оставался в Иерусалиме.
2И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.
2Однажды под вечер Давид, встав с постели, прогуливался на кровлецарского дома и увидел с кровли купающуюся женщину; а та женщина былаочень красива.
3И Давид прати да разпитат за жената; и рече [един]: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?
3И послал Давид разведать, кто эта женщина? И сказали ему: это Вирсавия, дочь Елиама, жена Урии Хеттеянина.
4И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
4Давид послал слуг взять ее; и она пришла к нему, и он спал с нею. Когда же она очистилась от нечистоты своей, возвратилась в дом свой.
5А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.
5Женщина эта сделалась беременною и послала известить Давида, говоря: я беременна.
6Тогава Давид прати до Иоава [да кажат]: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида.
6И послал Давид сказать Иоаву: пришли ко мне Урию Хеттеянина. И послал Иоав Урию к Давиду.
7И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.
7И пришел к нему Урия, и расспросил его Давид о положении Иоава и о положении народа, и о ходе войны.
8После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската [трапеза].
8И сказал Давид Урии: иди домой и омой ноги свои. И вышел Урия из дома царского, а вслед за ним понесли и царское кушанье.
9Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си.
9Но Урия спал у ворот царского дома со всеми слугами своего господина, и не пошел в свой дом.
10И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си?
10И донесли Давиду, говоря: не пошел Урия в домсвой. И сказал Давид Урии: вот, ты пришел с дороги; отчего же не пошел тыв дом свой?
11И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? [Заклевам се] в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.
11И сказал Урия Давиду: ковчег и Израиль и Иуда находятся в шатрах, и господин мой Иоав и рабы господина моего пребывают в поле, а я вошел бы в дом свой и есть и пить и спать со своеюженою! Клянусь твоею жизнью и жизнью души твоей, этого я не сделаю.
12Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия.
12И сказал Давид Урии: останься здесь и на этот день, а завтра я отпущу тебя. И остался Урия в Иерусалиме на этот день до завтра.
13И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта [Урия] излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
13И пригласил его Давид, и ел Урия пред ним и пил, и напоил его Давид . Но вечером Урия пошел спать на постель свою с рабами господина своего, а в свой дом не пошел.
14Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка.
14Поутру Давид написал письмо к Иоаву и послал его с Уриею.
15А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
15В письме он написал так: поставьте Урию там, где будет самое сильное сражение, и отступите от него, чтоб он был поражен и умер.
16И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже.
16Посему, когда Иоав осаждал город, то поставил он Урию на таком месте, о котором знал, что там храбрые люди.
17И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, [ще каже], от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.
17И вышли люди из города и сразились с Иоавом, и пало несколько из народа, из слуг Давидовых; был убит также и Урия Хеттеянин.
18Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната.
18И послал Иоав донести Давиду о всем ходе сражения.
19И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната,
19И приказал посланному, говоря: когда ты расскажешь царю о всем ходе сражения
20ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената?
20и увидишь, что царь разгневается, и скажет тебе: „зачем вы так близко подходили к городу сражаться? разве вы не знали, что со стены будут бросать на вас?
21Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия.
21кто убил Авимелеха, сына Иероваалова? не женщина ли бросила на негосо стены обломок жернова, и он умер в Тевеце? Зачем же вы близко подходили к стене?" тогда ты скажи: и раб твой Урия Хеттеянин также умер.
22И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил.
22И пошел посланный , и пришел, и рассказал Давиду обо всем,для чего послал его Иоав, обо всем ходе сражения.
23Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата;
23Тогда посланный сказал Давиду: одолевали нас те люди и вышли к нам в поле, и мы преследовали их до входа в ворота;
24но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия.
24тогда стреляли стрелки со стены на рабов твоих, и умерли некоторые из рабов царя; умер также и раб твой Урия Хеттеянин.
25Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи.
25Тогда сказал Давид посланному: так скажи Иоаву: „пусть не смущает тебя это дело, ибо меч поядает иногда того, иногда сего; усиль войну твою против города и разрушь его". Так ободри его.
26И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си.
26И услышала жена Урии, что умер Урия, муж ее, и плакала по муже своем.
27И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.
27Когда кончилось время плача, Давид послал, и взял ее в дом свой, и она сделалась его женою и родила ему сына. И было это дело, которое сделал Давид, зло в очах Господа.