1След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, [на брой] тридесет хиляди души.
1И собрал снова Давид всех отборных людей из Израиля, тридцать тысяч.
2И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, [дето се намираше], Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
2И встал и пошел Давид и весь народ, бывший с ним из Ваала Иудина, чтобы перенести оттуда ковчег Божий, на котором нарицается имя Господа Саваофа, сидящего на херувимах.
3И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
3И поставили ковчег Божий на новую колесницу и вывезли его из дома Аминадава, что на холме. Сыновья же Аминадава, Оза и Ахио, вели новую колесницу.
4като Ахио вървеше пред ковчега, [а Оза край него] {Първата част от ст.4 се изоставя.}.
4И повезли ее с ковчегом Божиим из дома Аминадава, что на холме; и Ахио шел пред ковчегом.
5А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове [инструменти] от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
5А Давид и все сыны Израилевы играли пред Господом на всяких музыкальных орудиях изкипарисового дерева, и на цитрах, и на псалтирях, и на тимпанах, и на систрах, и на кимвалах.
6А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря [ръката] [си] към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
6И когда дошли до гумна Нахонова, Оза простер руку свою к ковчегуБожию и взялся за него, ибо волы наклонили его.
7И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
7Но Господь прогневался на Озу, и поразил его Бог там же за дерзновение, и умер он там у ковчега Божия.
8И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, [както се нарича и] до днес.
8И опечалился Давид, что Господь поразил Озу. Место сие и доныне называется: „поражение Озы".
9И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
9И устрашился Давид в тот день Господа и сказал: как войти ко мне ковчегу Господню?
10Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
10И не захотел Давид везти ковчег Господень к себе, в город Давидов, а обратил его в дом Аведдара Гефянина.
11И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
11И оставался ковчег Господень в доме Аведдара Гефянина три месяца, и благословил Господь Аведдара и весь дом его.
12Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
12Когда донесли царю Давиду, говоря: „Господь благословил дом Аведдара и все, что было у него, ради ковчега Божия", то пошел Давид и с торжеством перенес ковчег Божий из дома Аведдара в город Давидов.
13И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени [телци].
13И когда несшие ковчег Господень проходили по шести шагов, он приносил в жертву тельца и овна.
14И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
14Давид скакал из всей силы пред Господом; одет же был Давид в льняной ефод.
15Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
15Так Давид и весь дом Израилев несли ковчег Господень с восклицаниями и трубными звуками.
16А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
16Когда входил ковчег Господень в город Давидов, Мелхола, дочь Саула, смотрела в окно и, увидев царя Давида, скачущегои пляшущего пред Господом, уничижила его в сердце своем.
17И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
17И принесли ковчег Господень и поставили его на своем месте посредискинии, которую устроил для него Давид; и принес Давид всесожжения пред Господом и жертвы мирные.
18И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
18Когда Давид окончил приношение всесожжений и жертв мирных, то благословил он народ именем Господа Саваофа;
19И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера [вино] и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
19и роздал всему народу, всему множеству Израильтян, как мужчинам, так и женщинам, поодному хлебу и по куску жареного мяса и по одной лепешке каждому. И пошел весь народ, каждый в дом свой.
20А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
20Когда Давид возвратился, чтобы благословить дом свой, то Мелхола, дочь Саула, вышла к нему на встречу и сказала: как отличился сегодня царь Израилев, обнажившись сегодня пред глазами рабынь рабов своих, какобнажается какой-нибудь пустой человек!
21А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
21И сказал Давид Мелхоле: пред Господом, Который предпочел меня отцу твоему и всему дому его, утвердив меня вождем народа Господня, Израиля; пред Господом играть и плясать буду;
22И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
22и я еще больше уничижусь, и сделаюсь еще ничтожнее в глазах моих, и пред служанками, о которых ты говоришь, я буду славен.
23Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.
23И у Мелхолы, дочери Сауловой, не было детей до дня смерти ее.