¹Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

¹Первую книгу написал я к тебе , Феофил, о всем, что Иисус делал и чему учил от начала

²до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

²до того дня, в который Он вознесся, дав Святым Духом повеления Апостолам, которых Он избрал,

³на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и [им] говореше за Божието царство.

³которым и явил Себя живым, по страдании Своем, со многими верными доказательствами, в продолжение сорока дней являясь им и говоря о Царствии Божием.

⁴И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, [каза Той], чухте от Мене.

⁴И, собрав их, Он повелел им: не отлучайтесь из Иерусалима, но ждите обещанного от Отца, о чем вы слышали от Меня,

⁵Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

⁵ибо Иоанн крестил водою, а вы, через несколько дней после сего, будете крещены Духом Святым.

⁶И тъй, [веднъж], като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

⁶Посему они, сойдясь, спрашивали Его, говоря: не в сие ли время, Господи, восстановляешь Ты царство Израилю?

⁷Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

⁷Он же сказал им: не ваше дело знать времена или сроки, которые Отец положил в Своей власти,

⁸Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

⁸но вы примете силу, когда сойдет на вас Дух Святый; и будете Мне свидетелями в Иерусалиме и во всей Иудее и Самарии и даже до края земли.

⁹И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

⁹Сказав сие, Он поднялся в глазах их, и облако взяло Его из вида их.

¹⁰И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

¹⁰И когда они смотрели на небо, во время восхождения Его, вдруг предстали им два мужа в белой одежде

¹¹които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

¹¹и сказали: мужи Галилейские! что вы стоите и смотрите на небо? Сей Иисус, вознесшийся от вас на небо, придет таким же образом, как вы видели Его восходящим на небо.

¹²Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, [на] разстояние един съботен ден път.

¹²Тогда они возвратились в Иерусалим с горы, называемой Елеон, которая находится близ Иерусалима, в расстоянии субботнего пути.

¹³И когато влязоха [в града], качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

¹³И, придя, взошли в горницу, где и пребывали, Петр и Иаков, Иоанн и Андрей, Филипп и Фома, Варфоломей и Матфей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда, брат Иакова.

¹⁴Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с [някои] жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

¹⁴Все они единодушно пребывали в молитве и молении, с некоторыми женами и Мариею, Материю Иисуса, и с братьями Его.

¹⁵През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

¹⁵И в те дни Петр, став посреди учеников, сказал

¹⁶Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

¹⁶было же собрание человек около ста двадцати: мужи братия! Надлежало исполниться тому, что в Писании предрек Дух Святый устами Давида об Иуде, бывшем вожде тех, которые взяли Иисуса;

¹⁷Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

¹⁷он был сопричислен к нам и получил жребий служения сего;

¹⁸Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

¹⁸но приобрел землю неправедною мздою, и когда низринулся, расселось чрево его, и выпали все внутренности его;

¹⁹И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

¹⁹и это сделалось известно всем жителям Иерусалима, так что земля та на отечественном их наречии названа Акелдама, то есть земля крови.

²⁰Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

²⁰В книге же Псалмов написано: да будет двор его пуст, и да не будет живущего в нем; и: достоинство его да приимет другой.

²¹И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

²¹Итак надобно, чтобы один из тех, которые находились с нами во все время, когда пребывал и обращался с нами Господь Иисус,

²²като почна от [времето, когато] Иоан кръщаваше и [следва] до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²²начиная от крещения Иоаннова до того дня, в который Онвознесся от нас, был вместе с нами свидетелем воскресения Его.

²³И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

²³И поставили двоих: Иосифа, называемого Варсавою, который прозван Иустом, и Матфия;

²⁴И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

²⁴и помолились и сказали: Ты, Господи, Сердцеведец всех, покажи из сих двоих одного, которого Ты избрал

²⁵да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

²⁵принять жребий сего служения и Апостольства, от которого отпал Иуда, чтобы идти в свое место.

²⁶И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

²⁶И бросили о них жребий, и выпал жребий Матфию, и он сопричислен к одиннадцати Апостолам.