1И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който се намери записан в книгата.
1И восстанет в то время Михаил, князь великий, стоящий за сынов народа твоего; и наступит время тяжкое, какого не бывало с тех пор, как существуют люди, до сего времени; но спасутся в это время из народа твоего все, которые найдены будут записанными в книге.
2И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
2И многие из спящих в прахе земли пробудятся, одни для жизни вечной, другие на вечное поругание и посрамление.
3Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.
3И разумные будут сиять, как светила на тверди, и обратившие многих к правде – как звезды, вовеки, навсегда.
4А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, [когато] мнозина ще я изследват, и знанието [за нея] ще се умножава.
4А ты, Даниил, сокрой слова сии и запечатай книгу сию до последнего времени; многие прочитают ее, и умножится ведение".
5Тогава, като погледнах аз Даниил, ето, стояха двама други, един на брега отсам реката, и един на брега оттам реката.
5Тогда я, Даниил, посмотрел, и вот, стоят двое других, один на этом берегу реки, другой на том берегу реки.
6И [единият] рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: До кога ще се чака за края на тия чудеса?
6И один сказал мужу в льняной одежде, который стоял над водами реки: „когда будет конец этих чудных происшествий?"
7И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и, че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде.
7И слышал я, как муж в льняной одежде, находившийся над водами реки, подняв правую и левую руку к небу, клялся Живущим вовеки, что к концу времени и времен и полувремени, и по совершенном низложении силы народа святого, все это совершится.
8И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това?
8Я слышал это, но не понял, и потому сказал: „господин мой! что же после этого будет?"
9А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.
9И отвечал он: „иди, Даниил; ибо сокрыты и запечатаны слова сии до последнего времени.
10Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.
10Многие очистятся, убелятся и переплавлены будут в искушении ; нечестивые же будут поступать нечестиво, и не уразумеет сего никто из нечестивых, а мудрые уразумеют.
11И от времето, когато се премахне всегдашната [жертва], и се постави мерзостта, която докарва запустение; ще има хиляда и двеста и деветдесет дни.
11Со времени прекращения ежедневной жертвы и поставления мерзости запустения пройдет тысяча двести девяносто дней.
12Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни.
12Блажен, кто ожидает и достигнет тысячи трехсот тридцати пяти дней.
13Но ти си иди догдето настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в дела си.
13А ты иди к твоему концу и упокоишься, и восстанешь для получения твоего жребия в конце дней".