¹В първата година на Дария Асуировия син, от рода на мидяните, който се постави цар над Халдейската държава, -

¹В первый год Дария, сына Ассуирова, из рода Мидийского, который поставлен был царем над царством Халдейским,

²в първата година от царуването му аз Даниил разбрах от [свещените] книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години.

²в первый год царствования его я, Даниил, сообразил по книгам число лет, о котором было слово Господне к Иеремии пророку, что семьдесят лет исполнятся над опустошением Иерусалима.

³Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя [към него] молитва и молби с пост, вретище и пепел.

³И обратил я лице мое к Господу Богу с молитвою и молением, в посте и вретище и пепле.

⁴Когато се помолих на Господа моя Бог и се изповядах, рекох: О Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта [Си] към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди!

⁴И молился я Господу Богу моему, и исповедывался и сказал: „Молю Тебя, Господи Боже великий и дивный, хранящий завет и милость любящим Тебя и соблюдающим повеления Твои!

⁵Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби;

⁵Согрешили мы, поступали беззаконно, действовали нечестиво, упорствовали и отступили от заповедей Твоих и отпостановлений Твоих;

⁶и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята [ни].

⁶и не слушали рабов Твоих, пророков, которые Твоим именем говорили царям нашим, и вельможам нашим, и отцам нашим, и всему народу страны.

⁷На Тебе Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето, както е и днес, на Юдовите, мъже на ерусалимските жители и на целия Израил, както на ония, които са ближни, така и на ония, които са далечни по всички страни гдето си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе.

⁷У Тебя, Господи, правда, а у нас на лицах стыд, как день сей, у каждого Иудея, у жителей Иерусалима и у всего Израиля, у ближних и дальних, во всех странах, куда Ты изгнал их за отступление их, с каким они отступили от Тебя.

⁸Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото Ти съгрешихме,

⁸Господи! у нас на лицах стыд, у царей наших, у князей наших и у отцов наших, потому что мы согрешили пред Тобою.

⁹На Господа нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него,

⁹А у Господа Бога нашего милосердие и прощение, ибо мы возмутились против Него

¹⁰и не послушахме гласа на Господа нашия Бог да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си пророците.

¹⁰и не слушали гласа Господа Бога нашего, чтобы поступать по законам Его, которые Он дал нам через рабов Своих, пророков.

¹¹Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони та не послуша гласа Ти; за която причина се изля върху нас проклетията и клетвата написана в закона на Божия слуга Моисей; защото Му съгрешихме.

¹¹И весь Израиль преступил закон Твой и отвратился, чтобы не слушать гласа Твоего; и за то излились на нас проклятие и клятва, которые написаны в законе Моисея, раба Божия: ибо мы согрешили пред Ним.

¹²Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като докара върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това което стана на Ерусалим.

¹²И Он исполнил слова Свои, которые изрек на нас и на судей наших, судивших нас, наведя на нас великое бедствие, какого не бывало под небесами и какоесовершилось над Иерусалимом.

¹³Всичкото това зло, както е писано в Моисеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа нашия Бог за да се върнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти.

¹³Как написано в законе Моисея, так все это бедствие постигло нас; но мы не умоляли Господа Бога нашего, чтобы нам обратиться от беззаконий наших и уразуметьистину Твою.

¹⁴Затова Господ е бдял за това зло, и [вече] го е докарал върху нас; защото Господ нашият Бог е справедлив във всичките дела, които върши; и ние не послушахме гласа Му.

¹⁴Наблюдал Господь это бедствие и навел его на нас: ибо праведен Господь Бог наш во всех делах Своих, которые совершает, но мы не слушали гласа Его.

¹⁵И сега, Господи Боже наш, Който си извел людете Си из Египетската земя с мощна ръка, и си спечелил за Себе Си име каквото [имаш] днес, съгрешихме и вършихме нечестие.

¹⁵И ныне, Господи Боже наш, изведший народ Твой из земли Египетской рукою сильною и явивший славу Твою, как день сей! согрешили мы, поступали нечестиво.

¹⁶Господи, според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Ерусалим, светия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Ерусалим и Твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас.

¹⁶Господи! по всей правде Твоей да отвратится гнев Твой и негодование Твое от градаТвоего, Иерусалима, от святой горы Твоей; ибо за грехи наши и беззакония отцов наших Иерусалим и народ Твой в поругании у всех, окружающих нас.

¹⁷Сега, прочее, послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му, и заради Господа, осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище.

¹⁷И ныне услыши, Боже наш, молитву раба Твоего и моление его и воззри светлым лицем Твоим на опустошенное святилище Твое, ради Тебя, Господи.

¹⁸Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни, и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости.

¹⁸Приклони, Боже мой, ухо Твое и услыши, открой очи Твои и воззри на опустошения наши и на город, на котором наречено имя Твое; ибо мы повергаем моления наши пред Тобою, уповая не на праведность нашу, но на Твое великое милосердие.

¹⁹Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействувай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат града Ти и людете Ти.

¹⁹Господи! услыши; Господи! прости; Господи! внемли и соверши, не умедли ради Тебя Самого, Боже мой, ибо Твое имя нареченона городе Твоем и на народе Твоем".

²⁰И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред Господа моя Бог за светия хълм на моя Бог,

²⁰И когда я еще говорил и молился, и исповедывал грехи мои и грехинарода моего, Израиля, и повергал мольбу мою пред Господом Богом моим о святой горе Бога моего;

²¹дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва.

²¹когда я еще продолжал молитву, муж Гавриил, которого я видел прежде в видении, быстро прилетев, коснулся меня около времени вечерней жертвы

²²И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш.

²²и вразумлял меня, говорил со мною и сказал: „Даниил! теперь я исшел, чтобы научить тебя разумению.

²³Когато ти почна да се молиш заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа [това], защото си възлюблен; затова размисли за работата и разбери видението.

²³В начале моления твоего вышло слово, и я пришел возвестить его тебе , ибо ты муж желаний; итак вникни в слово и уразумей видение.

²⁴Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете, и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият.

²⁴Семьдесят седмин определены для народа твоего и святаго города твоего, чтобы покрыто было преступление, запечатаны были грехи и заглажены беззакония, и чтобы приведена была правда вечная, и запечатаны были видение и пророк, и помазан был Святый святых.

²⁵Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена.

²⁵Итак знай и разумей: с того времени, как выйдет повеление о восстановлении Иерусалима, до Христа Владыки семь седмин и шестьдесят две седмины; и возвратится народ и обстроятся улицы и стены, но в трудные времена.

²⁶И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще [го постигне] чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.

²⁶И по истечении шестидесяти двух седмин предан будет смерти Христос, и не будет; а город и святилище разрушены будут народом вождя, который придет, и конец его будет как от наводнения, и до конца войны будут опустошения.

²⁷И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, [ще дойде яздещ] на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.

²⁷И утвердит завет для многих одна седмина, а в половине седминыпрекратится жертва и приношение, и на крыле святилища будет мерзость запустения,и окончательная предопределенная гибель постигнет опустошителя".