1Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.
1Сии суть слова, которые говорил Моисей всем Израильтянам за Иорданом в пустыне на равнине против Суфа, между Фараном и Тофелом, и Лаваном, и Асирофом, и Дизагавом,
2(Има единадесет дена [разстояние] от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).
2в расстоянии одиннадцати дней пути от Хорива, по дороге от горы Сеир к Кадес-Варни.
3В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,
3Сорокового года, одиннадцатого месяца, в первый день месяца говорил Моисей сынам Израилевым все, что заповедал ему Господь о них.
4след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.
4По убиении им Сигона, царя Аморрейского, который жил в Есевоне, и Ога, царя Васанского, который жил в Аштерофе в Едреи,
5Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:
5за Иорданом, в земле Моавитской, начал Моисей изъяснять закон сей и сказал:
6Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.
6Господь, Бог наш, говорил нам в Хориве и сказал: „полно вам жить на горе сей!
7Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни [места] в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.
7обратитесь, отправьтесь в путь и пойдите на гору Аморреев и ко всем соседям их, на равнину, на гору, на низкие места и на южный край и к берегам моря, в землю Ханаанскую и к Ливану, даже дореки великой, реки Евфрата;
8Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.
8вот, Я даю вам землю сию, пойдите, возьмите в наследие землю, которую Господь с клятвою обещал дать отцам вашим, Аврааму, Исааку и Иакову, им и потомству их".
9В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.
9И я сказал вам в то время: не могу один водить вас;
10Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.
10Господь, Бог ваш, размножил вас, и вот, вы ныне многочисленны, как звезды небесные;
11(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)
11Господь, Бог отцов ваших, да умножит вас в тысячу крат против того, сколько вас теперь , и да благословит вас, как Он говорил вам:
12Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни?
12как же мне одному носить тягости ваши, бремена ваши и распри ваши?
13Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.
13изберите себе по коленам вашим мужей мудрых, разумных и испытанных, и я поставлю их начальниками вашими.
14И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим.
14Вы отвечали мне и сказали: хорошее дело велишь ты сделать.
15Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.
15И взял я главных из колен ваших, мужей мудрых, и испытанных, исделал их начальниками над вами, тысяченачальниками, стоначальниками, пятидесятиначальниками, десятиначальниками и надзирателями по коленам вашим.
16И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.
16И дал я повеление судьям вашим в то время, говоря: выслушивайте братьев ваших и судите справедливо, как брата с братом, так и пришельца его;
17В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
17не различайте лиц на суде, как малого, так и великого выслушивайте: не бойтесь лица человеческого, ибо суд – дело Божие; а дело, которое для вас трудно, доводите до меня, и я выслушаю его.
18И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.
18И дал я вам в то время повеления обо всем, что надлежит вам делать.
19Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.
19И отправились мы от Хорива, и шли по всей этой великой и страшной пустыне, которую вы видели, по пути к горе Аморрейской, как повелел Господь, Бог наш, и пришли в Кадес-Варни.
20И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог.
20И сказал я вам: вы пришли к горе Аморрейской, которую Господь, Богнаш, дает нам;
21Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.
21вот, Господь, Бог твой, отдает тебе землю сию, иди, возьми ее во владение, как говорил тебе Господь, Боготцов твоих, не бойся и не ужасайся.
22Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.
22Но вы все подошли ко мне и сказали: пошлем пред собою людей, чтобони исследовали нам землю и принесли нам известие о дороге, по которой идти нам, и о городах, в которые идти нам.
23Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.
23Слово это мне понравилось, и я взял из вас двенадцать человек, по одному человеку от каждого колена.
24И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.
24Они пошли, взошли на гору и дошли до долины Есхол, и обозрели ее;
25И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.
25и взяли в руки свои плодов земли и доставили нам, и принесли нам известие и сказали: хороша земля, которую Господь, Бог наш, дает нам.
26Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.
26Но вы не захотели идти и воспротивились повелению Господа, Бога вашего,
27Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.
27и роптали в шатрах ваших и говорили: Господь, по ненависти к нам, вывел нас из земли Египетской, чтоб отдать нас в руки Аморреев и истребить нас;
28Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.
28куда мы пойдем? братья наши расслабили сердце наше, говоря: народ тот более, и выше нас, города там большие и с укреплениями до небес, да и сынов Енаковых видели мы там.
29Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.
29И я сказал вам: не страшитесь и не бойтесь их;
30Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет
30Господь, Бог ваш, идет перед вами; Он будет сражаться за вас, как Он сделал с вами в Египте, пред глазами вашими,
31и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.
31и в пустыне сей, где, как ты видел, Господь, Бог твой, носил тебя, как человек носит сына своего, на всем пути, которым вы проходили до пришествия вашего насие место.
32А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.
32Но и при этом вы не верили Господу, Богу вашему,
33Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.
33Который шел перед вами путем – искать вам места, где остановиться вам, ночью в огне, чтобы указывать вам дорогу, по которой идти, а днем в облаке.
34А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:
34И Господь услышал слова ваши, и разгневался, и поклялся, говоря:
35Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,
35никто из людей сих, из сего злого рода, не увидит доброй земли,которую Я клялся дать отцам вашим;
36освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.
36только Халев, сын Иефонниин, увидит ее; ему дам Я землю, по которой он проходил, и сынам его, за то, что он повиновался Господу.
37Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;
37И на меня прогневался Господь за вас, говоря: и ты не войдешь туда;
38Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде [земята] за наследство на Израиля.
38Иисус, сын Навин, который при тебе, он войдет туда; его утверди,ибо он введет Израиля во владение ею;
39При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават [още] добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам [земята] и те ще я владеят.
39дети ваши, о которых вы говорили, что они достанутся в добычу врагам , и сыновья ваши, которые не знают ныне ни добра ни зла, они войдут туда, им дам ее, и они овладеют ею;
40Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.
40а вы обратитесь и отправьтесь в пустыню по дороге к Чермному морю.
41Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.
41И вы отвечали тогда и сказали мне: согрешили мы пред Господом, пойдем и сразимся, как повелел нам Господь, Бог наш. И препоясались вы, каждый ратным оружием своим, и безрассудно решились взойти на гору.
42А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.
42Но Господь сказал мне: скажи им: не всходите и не сражайтесь, потому что нет Меня среди вас, чтобы не поразили вас враги ваши.
43Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.
43И я говорил вам, но вы не послушали и воспротивились повелению Господню и по упорству своему взошли на гору.
44Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,
44И выступил против вас Аморрей, живший на горе той, и преследовали вас так, как делают пчелы, и поражали вас на Сеире до самой Хормы.
45И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.
45И возвратились вы и плакали пред Господом: но Господь не услышал вопля вашего и не внял вам.
46Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте [там].
46И пробыли вы в Кадесе много времени, сколько времени вы там были.