¹[Добро] име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта [повече] от деня на раждането.

¹Доброе имя лучше дорогой масти, и день смерти – дня рождения.

²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

²Лучше ходить в дом плача об умершем, нежели ходить в дом пира; ибо таков конец всякого человека, и живой приложит это к своему сердцу.

³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

³Сетование лучше смеха; потому что при печали лица сердце делается лучше.

⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁴Сердце мудрых – в доме плача, а сердце глупых – в доме веселья.

⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

⁵Лучше слушать обличения от мудрого, нежели слушать песни глупых;

⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁶потому что смех глупых то же, что треск тернового хвороста под котлом. И это – суета!

⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁷Притесняя других, мудрый делается глупым, и подарки портят сердце.

⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

⁸Конец дела лучше начала его; терпеливый лучше высокомерного.

⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

⁹Не будь духом твоим поспешен на гнев, потому что гнев гнездится всердце глупых.

¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹⁰Не говори: „отчего это прежние дни были лучше нынешних?", потому что не от мудрости ты спрашиваешь об этом.

¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹¹Хороша мудрость с наследством, и особенно для видящих солнце:

¹²Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹²потому что под сенью ее то же, что под сенью серебра; но превосходство знания в том, что мудрость дает жизнь владеющему ею.

¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹³Смотри на действование Божие: ибо кто может выпрямить то, что Онсделал кривым?

¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁴Во дни благополучия пользуйся благом, а во дни несчастья размышляй: то и другоесоделал Бог для того, чтобы человек ничего не мог сказать против Него.

¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

¹⁵Всего насмотрелся я в суетные дни мои: праведник гибнет в праведности своей; нечестивый живет долго в нечестии своем.

¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁶Не будь слишком строг, и не выставляй себя слишком мудрым; зачем тебе губить себя?

¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁷Не предавайся греху, и не будь безумен: зачем тебе умирать не в свое время?

¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

¹⁸Хорошо, если ты будешь держаться одного и не отниматьруки от другого; потому что кто боится Бога, тот избежит всего того.

¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

¹⁹Мудрость делает мудрого сильнее десяти властителей, которые в городе.

²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²⁰Нет человека праведного на земле, который делал бы добро и не грешил бы;

²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²¹поэтому не на всякое слово, которое говорят, обращай внимание, чтобы не услышать тебе раба твоего, когда он злословит тебя;

²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²²ибо сердце твое знает много случаев, когда и сам ты злословил других.

²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене.

²³Все это испытал я мудростью; я сказал: „буду ямудрым"; но мудрость далека от меня.

²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁴Далеко то, что было, и глубоко – глубоко: кто постигнет его?

²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁵Обратился я сердцем моим к тому, чтобы узнать, исследовать и изыскать мудрость и разум, и познать нечестие глупости, невежества и безумия, –

²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁶и нашел я, что горче смерти женщина, потому что она – сеть, и сердце ее – силки, руки ее – оковы; добрый пред Богом спасется от нее, а грешник уловлен будет ею.

²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁷Вот это нашел я, сказал Екклесиаст, испытывая одно за другим.

²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} [жени] не намерих.

²⁸Чего еще искала душа моя, и я не нашел? – Мужчину одного из тысячия нашел, а женщину между всеми ими не нашел.

²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

²⁹Только это я нашел, что Бог сотворил человека правым, а люди пустились во многие помыслы.