1Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
1Пою Господу, ибо Он высоко превознесся; коня и всадника его ввергнул в море.
2Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.
2Господь крепость моя и слава моя, Он был мне спасением. Он Бог мой, и прославлю Его; Бог отца моего, и превознесу Его.
3Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова.
3Господь муж брани, Иегова имя Ему.
4Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.
4Колесницы фараона и войско его ввергнул Он в море, и избранные военачальники его потонули в Чермном море.
5Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.
5Пучины покрыли их: они пошли в глубину, как камень.
6Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.
6Десница Твоя, Господи, прославилась силою; десница Твоя, Господи, сразила врага.
7С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.
7Величием славы Твоей Ты низложил восставших против Тебя. Ты послалгнев Твой, и он попалил их, как солому.
8От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето.
8От дуновения Твоего расступились воды, влага стала, как стена, огустели пучины в сердце моря.
9Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.
9Враг сказал: погонюсь, настигну, разделю добычу; насытится ими душа моя, обнажу меч мой, истребитих рука моя.
10Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.
10Ты дунул духом Твоим, и покрыло их море: они погрузились, как свинец, в великих водах.
11Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?
11Кто, как Ты, Господи, между богами? Кто, как Ты, величествен святостью, досточтим хвалами, Творец чудес?
12Прострял си десницата Си, И земята ги погълна.
12Ты простер десницу Твою: поглотила их земля.
13С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.
13Ты ведешь милостью Твоею народ сей, который Ты избавил, – сопровождаешь силою Твоею в жилище святыни Твоей.
14Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,
14Услышали народы и трепещут: ужас объял жителей Филистимских;
15Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.
15тогда смутились князья Едомовы, трепет объял вождей Моавитских, уныли все жители Ханаана.
16Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.
16Да нападет на них страх и ужас; от величия мышцы Твоей да онемеютони, как камень, доколе проходит народ Твой, Господи, доколе проходит сей народ, который Ты приобрел.
17Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.
17Введи его и насади его на горе достояния Твоего, на месте, которое Ты соделал жилищем Себе, Господи, во святилище, которое создали руки Твои,Владыка!
18Господ ще царува до вечни векове.
18Господь будет царствовать во веки и в вечность.
19Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо.
19Когда вошли кони фараона с колесницами его и с всадниками его в море, то Господь обратил на них воды морские, а сыны Израилевы прошли по суше среди моря.
20Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,
20И взяла Мариам пророчица, сестра Ааронова, в руку свою тимпан, ивышли за нею все женщины с тимпанами и ликованием.
21а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.
21И воспела Мариам пред ними: пойте Господу, ибо высоко превознесся Он, коня и всадника его ввергнул в море.
22Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода.
22И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили впустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.
23После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}).
23Пришли в Мерру – и не могли пить воды в Мерре,ибо она была горька, почему и наречено тому месту имя: Мерра.
24Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?
24И возроптал народ на Моисея, говоря: что нам пить?
25А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече:
25Моисей возопил к Господу, и Господь показал ему дерево, и он бросил его в воду, и вода сделалась сладкою. Там Бог дал народу устав и закон и там испытывал его.
26Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.
26И сказал: если ты будешь слушаться гласа Господа, Бога твоего, и делать угодное пред очами Его, и внимать заповедям Его, и соблюдать все уставы Его, то не наведу на тебя ни одной из болезней, которые навел Я на Египет, ибоЯ Господь, целитель твой.
27После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
27И пришли в Елим; там было двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.