1След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята.
1После сего Моисей и Аарон пришли к фараону и сказали: так говорит Господь, Бог Израилев: отпусти народ Мой, чтоб он совершил Мне праздник в пустыне.
2Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля.
2Но фараон сказал: кто такой Господь, чтоб я послушался голоса Его и отпустил Израиля? я не знаю Господа и Израиля не отпущу.
3А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож.
3Они сказали: Бог Евреев призвал нас; отпусти нас в пустыню на три дня пути принести жертву Господу,Богу нашему, чтобы Он не поразил нас язвою, или мечом.
4Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи.
4И сказал им царь Египетский: для чего вы, Моисей и Аарон, отвлекаете народ от дел его? ступайте на свою работу.
5Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи.
5И сказал фараон: вот, народ в земле сей многочислен, и вы отвлекаете его от работ его.
6И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки:
6И в тот же день фараон дал повеление приставникам над народом и надзирателям, говоря:
7Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява.
7не давайте впредь народу соломы для делания кирпича, как вчера и третьего дня, пусть они сами ходят и собирают себе солому,
8Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.
8а кирпичей наложите на них то же урочное число, какое они делали вчера и третьего дня, и не убавляйте; они праздны, потому икричат: пойдем, принесем жертву Богунашему;
9Нека се възлагат [още] по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи.
9дать им больше работы, чтоб они работали и не занимались пустыми речами.
10И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява.
10И вышли приставники народа и надзиратели его и сказали народу: так говорит фараон: не даю вам соломы;
11Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви.
11сами пойдите, берите себе солому, где найдете, а от работы вашей ничего не убавляется.
12Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява.
12И рассеялся народ по всей земле Египетской собирать жниво вместосоломы.
13А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява.
13Приставники же понуждали, говоря: выполняйте работу свою каждый день, как и тогда, когда была у вас солома.
14И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред?
14А надзирателей из сынов Израилевых, которых поставили над ними приставники фараоновы, били, говоря: почему вы вчера и сегодня не изготовляете урочного числа кирпичей, как было до сих пор?
15Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си?
15И пришли надзиратели сынов Израилевых и возопили к фараону, говоря: для чего ты так поступаешь с рабами твоими?
16Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде.
16соломы не дают рабам твоим, а кирпичи, говорят нам, делайте. И вот, рабов твоих бьют; грех народу твоему.
17Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу.
17Но он сказал: праздны вы, праздны, поэтому и говорите: пойдем, принесем жертву Господу.
18Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли.
18Пойдите же, работайте; соломы не дадут вам, а положенное число кирпичей давайте.
19И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли.
19И увидели надзиратели сынов Израилевых беду свою в словах: не убавляйте числа кирпичей, какое положено на каждый день.
20И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя;
20И когда они вышли от фараона, то встретились с Моисеем и Аароном, которые стояли, ожидая их,
21и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият.
21и сказали им: да видит и судит вам Господь за то, что вы сделали нас ненавистными в глазах фараона и рабов его и дали им меч в руки, чтобы убить нас.
22Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил?
22И обратился Моисей к Господу и сказал: Господи! для чего Ты подвергнул такому бедствию народ сей, для чего послал меня?
23Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?
23ибо с того времени, как я пришел к фараону и стал говорить именем Твоим, он начал хуже поступать с народом сим; избавить же, – Ты не избавил народа Твоего.