¹И Господното слово дойде към мене и рече:

¹И было ко мне слово Господне:

²Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне [словото ти] към светите места и пророкувай против Израилевата земя;

²сын человеческий! обрати лице твое к Иерусалиму и произнеси словона святилища, и изреки пророчество на землю Израилеву,

³и кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.

³и скажи земле Израилевой: так говорит Господь Бог: вот, Я – на тебя, и извлеку меч Мой из ножен его и истреблю у тебя праведного и нечестивого.

⁴Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, за това ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;

⁴А для того, чтобы истребить у тебя праведного и нечестивого, меч Мой из ножен своихпойдет на всякую плоть от юга до севера.

⁵и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.

⁵И узнает всякая плоть, что Я, Господь, извлек меч Мой из ножен его,и он уже не возвратится.

⁶Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

⁶Ты же, сын человеческий, стенай, сокрушая бедра твои, и в горести стенай перед глазами их.

⁷И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.

⁷И когда скажут тебе: „отчего ты стенаешь?", скажи: „от слуха, что идет", – и растает всякое сердце, и все руки опустятся, и всякий дух изнеможет, и все колени задрожат, как вода. Вот, это придет и сбудется, говорит Господь Бог.

⁸И Господното слово дойде към мене и рече:

⁸И было ко мне слово Господне:

⁹Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;

⁹сын человеческий! изреки пророчество и скажи: так говорит Господь Бог: скажи: меч, меч наострен и вычищен;

¹⁰остри се за да извърши голямо клане; излъсква се за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? [Това е] жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

¹⁰наострен для того, чтобы больше заколать; вычищен, чтобы сверкал, как молния. Радоваться ли нам, что жезл сына Моего презирает всякое дерево?

¹¹Даде се да се излъска за да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан за да се даде в ръката на погубителя.

¹¹Я дал его вычистить, чтобы взять в руку; уже наострен этот меч и вычищен, чтобы отдать его в руку убийцы.

¹²Извикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари го по бедрото си;

¹²Стенай и рыдай, сын человеческий, ибо он – на народ Мой, на всех князей Израиля; они отданы будут под меч с народом Моим; посемуударяй себя по бедрам.

¹³Защото има изпитание; и какво ако и презиращият жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?

¹³Ибо он уже испытан. И что, если он презирает и жезл? сей не устоит, говорит Господь Бог.

¹⁴Ти, прочее, сине човешки, пророкувай и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, [числото] на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

¹⁴Ты же, сын человеческий, пророчествуй и ударяй рукою об руку; иудвоится меч и утроится, меч на поражаемых, меч на поражение великого, проникающий во внутренность жилищ их.

¹⁵Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи [всяко] сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се за да блещи, наточи се за да коли.

¹⁵Чтобы растаяли сердца и чтобы павших было более, Я у всех ворот их поставлю грозный меч, увы! сверкающий, как молния, наостренный для заклания.

¹⁶Стегни се [мечо], нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.

¹⁶Соберись и иди направо или иди налево, куда бы ниобратилось лице твое.

¹⁷И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.

¹⁷И Я буду рукоплескать и утолюгнев Мой; Я, Господь, сказал.

¹⁸Господното слово дойде пак към мене и рече:

¹⁸И было ко мне слово Господне:

¹⁹При това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец {Еврейски: Ръка.}, направи го при началото на пътя за града.

¹⁹и ты, сын человеческий, представь себе две дороги, по которым должно идти мечу царя Вавилонского, – обе они должны выходить из одной земли; и начертай руку, начертай при начале дорог в города.

²⁰Определи път за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.

²⁰Представь дорогу, по которой меч шел бы в Равву сынов Аммоновых и в Иудею, в укрепленный Иерусалим;

²¹Защото вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародействува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

²¹потому что царь Вавилонский остановился на распутье, при начале двух дорог, для гаданья: трясет стрелы, вопрошает терафимов, рассматривает печень.

²²В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед {Еврейски: Отварят уста.} за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

²²В правой руке у него гаданье: „в Иерусалим", где должно поставить тараны, открыть для побоища уста, возвысить голос для военного крика, подвести тараны к воротам, насыпать вал, построить осадные башни.

²³Но това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

²³Это гаданье показалось в глазах их лживым; но так как они клялись клятвою, то он,вспомнив о таком их вероломстве, положил взять его.

²⁴Затова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

²⁴Посему так говорит Господь Бог: так как вы сами приводите на память беззаконие ваше, делая явными преступления ваши, выставляя на вид грехи ваши во всех делах ваших, и сами приводите это на память, то вы будете взяты руками.

²⁵А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието [е стигнало] до края си,

²⁵И ты, недостойный, преступный вождь Израиля, которого день наступил ныне, когда нечестию его положен будет конец!

²⁶така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече [да бъде] такава, възвиси смирения, а смири възвисения.

²⁶так говорит Господь Бог: сними с себя диадему и сложи венец; этого уже не будет; униженное возвысится и высокое унизится.

²⁷Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и [нему] ще я дам.

²⁷Низложу, низложу, низложу и его не будет, доколе не придет Тот, Кому принадлежит он, и Я дам Ему.

²⁸И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан за да коли, и блестящ за да изтреби,

²⁸И ты, сын человеческий, изреки пророчество и скажи: так говорит Господь Бог о сынах Аммона и о поношении их; и скажи: меч, меч обнажен для заклания, вычищен для истребления,чтобы сверкал, как молния,

²⁹докато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародействуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието [е стигнало] до края си.

²⁹чтобы, тогда как представляют тебе пустые видения и ложно гадают тебе, и тебя приложил к обезглавленным нечестивцам, которых день наступил, когда нечестиюих положен будет конец.

³⁰Върни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

³⁰Возвратить ли его в ножны его? – на месте, где ты сотворен, на земле происхождения твоего буду судить тебя:

³¹Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да погубят.

³¹и изолью на тебя негодование Мое, дохну на тебя огнем ярости Моей и отдам тебя в руки людей свирепых, опытных в убийстве.

³²Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята [ти]; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.

³²Ты будешь пищею огню, кровь твоя останется на земле; не будут и вспоминать о тебе; ибо Я, Господь, сказал это.