¹Пак Господното слово дойде към мене и рече:

¹И было ко мне слово Господне:

²И ти сине човешки, дигни плач за Тир, и кажи на Тир:

²и ты, сын человеческий, подними плач о Тире

³Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите в много острови, така казва Господ Иеова: Тире, ти си рекъл: Аз съм съвършен по хубост.

³и скажи Тиру, поселившемуся на выступах в море, торгующему с народами на многих островах: так говорит Господь Бог: Тир! ты говоришь: „я совершенство красоты!"

⁴Пределите ти са всред моретата; ония, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

⁴Пределы твои в сердце морей; строители твои усовершили красотутвою:

⁵Направиха всичките дъски [на корабите] ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан за да ти направят мачти.

⁵из Сенирских кипарисов устроили все помосты твои; брали с Ливанакедр, чтобы сделать на тебе мачты;

⁶Направиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и букс от китайските {Печатна грешка в изданието от 1940 г., в други издания - китимските.} острови.

⁶из дубов Васанских делали весла твои; скамьи твои делали из букового дерева, с оправою из слоновой кости с островов Киттимских;

⁷От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, бе покрова ти.

⁷узорчатые полотна из Египта употреблялись на паруса твои и служили флагом; голубого и пурпурового цвета ткани с островов Елисы были покрывалом твоим.

⁸Жителите на Сидон и на Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

⁸Жители Сидона и Арвада были у тебя гребцами; свои знатоки были у тебя, Тир; они были у тебя кормчими.

⁹Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе [корабите ти]; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе за да вършат търговията ти.

⁹Старшие из Гевала и знатоки его были у тебя, чтобы заделывать пробоины твои. Всякие морские корабли и корабельщики их находились у тебя для производства торговли твоей.

¹⁰Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в тебе окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

¹⁰Перс и Лидиянин и Ливиец находились в войске твоем и были у тебя ратниками, вешали на тебе щит и шлем; они придавали тебе величие.

¹¹Арвадските мъже с войската ти бяха изоколо на стените ти, адгамадците на кулите ти; окачваха щитовете си изоколо на стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

¹¹Сыны Арвада с собственным твоим войском стояли кругом на стенах твоих, и Гамадимы были на башнях твоих; кругом по стенам твоим они вешали колчаны свои; они довершали красутвою.

¹²Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

¹²Фарсис, торговец твой, по множеству всякого богатства, платил за товары твои серебром, железом, свинцом и оловом.

¹³Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

¹³Иаван, Фувал и Мешех торговали с тобою, выменивая товары твои надуши человеческие и медную посуду.

¹⁴Ония от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мъски.

¹⁴Из дома Фогарма за товары твои доставляли тебе лошадей и строевыхконей и лошаков.

¹⁵Деданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови бе в ръката ти: докарваха ти в размяна слонова кост и ебен.

¹⁵Сыны Дедана торговали с тобою; многие острова производили с тобою мену, в уплату тебе доставляли слоновую кость и черное дерево.

¹⁶Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

¹⁶По причине большого торгового производства твоего торговали с тобою Арамеяне; за товары твои они платили карбункулами, тканями пурпуровыми, узорчатыми, и виссонами, и кораллами, и рубинами.

¹⁷Юда и Израилевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсама.

¹⁷Иудея и земля Израилева торговали с тобою; за товар твой платилипшеницею Миннифскою и сластями, и медом, и деревянным маслом, и бальзамом.

¹⁸Дамаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и с бяла вълна.

¹⁸Дамаск, по причине большого торгового производства твоего, по изобилию всякого богатства, торговал с тобою вином Хелбонским и белою шерстью.

¹⁹Ведан и Яван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и [благоуханна] тръстика бяха между стоките ти.

¹⁹Дан и Иаван из Узала платили тебе за товары твоивыделанным железом; кассия и благовонная трость шли на обмен тебе.

²⁰Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

²⁰Дедан торговал с тобою драгоценными попонами для верховой езды.

²¹Аравия и всичките кидарски първенци бяха търговци в тебе, и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

²¹Аравия и все князья Кидарские производили мену с тобою: ягнят и баранов и козлов променивали тебе.

²²Търговците на Шева и на Раама търгуваха с тебе, и даваха за стоките ти всякакво изрядно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

²²Купцы из Савы и Раемы торговали с тобою всякими лучшими благовониями и всякими дорогими камнями, и золотом платили за товары твои.

²³Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

²³Харан и Хане и Еден, купцы Савейские, Ассур и Хилмад торговали с тобою.

²⁴Тия търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка, и с ковчези богати облекла, вързани с въжа и направени от кедър. [Тия бяха] между търговците ти.

²⁴Они торговали с тобою драгоценными одеждами, шелковыми и узорчатыми материями, которые они привозили на твои рынки в дорогих ящиках, сделанных из кедра и хорошо упакованных.

²⁵Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата.

²⁵Фарсисские корабли были твоими караванами в твоей торговле, и ты сделался богатым и весьма славным среди морей.

²⁶Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби всред моретата.

²⁶Гребцы твои завели тебя в большие воды; восточный ветер разбил тебя среди морей.

²⁷Богатството ти и стоките ти, търговията ти и моряците ти, кормчиите ти и които насмоляваха [корабите] ти, разменителите на стоките ти и всичките военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е всред тебе, ще паднат всред моретата в деня на погибелта ти.

²⁷Богатство твое и товары твои, все склады твои, корабельщики твои и кормчие твои, заделывавшие пробоины твои и распоряжавшиеся торговлею твоею, и все ратники твои, какие у тебя были, и всемножество народа в тебе, в день падения твоего упадет в сердце морей.

²⁸Предместията ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

²⁸От вопля кормчих твоих содрогнутся окрестности.

²⁹И всичките веслари, моряците и всичките морски кормчии ще слязат из корабите си, ще застанат на земята,

²⁹И с кораблей своих сойдут все гребцы, корабельщики, все кормчиеморя, и станут на землю;

³⁰и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си, и ще се валят в пепелта;

³⁰и зарыдают о тебе громким голосом, и горько застенают, посыпавпеплом головы свои и валяясь во прахе;

³¹ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище, и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

³¹и остригут по тебе волосы догола, и опояшутся вретищами, и заплачут о тебе от душевной скорби горьким плачем;

³²И в риданието си ще дигнат плач за тебе, и като плачат за тебе ще рекат: Кой е бил като Тир, който загина всред морето?

³²и в сетовании своем поднимут плачевную песнь о тебе, и так зарыдают о тебе: „кто как Тир, так разрушенный посреди моря!

³³Когато стоките ти излизаха из моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия, ти обогатяваше земните царе.

³³Когда приходили с морей товары твои, ты насыщал многие народы;множеством богатства твоего и торговлею твоею обогащал царей земли.

³⁴Сега като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха всред тебе.

³⁴А когда ты разбит морями в пучине вод, товары твои и все толпившееся в тебе упало.

³⁵Всичките жители на островите се удивиха за тебе, и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

³⁵Все обитатели островов ужаснулись о тебе, и цари их содрогнулись, изменились в лицах.

³⁶Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; ужас си станал, и не ще те има до века.

³⁶Торговцы других народов свистнули о тебе; ты сделался ужасом, – и не будет тебя вовеки".